Карам по едно трасе, напреки на което са паднали дървета-бая дебели кютуци.Преградили за пътя някъде на 80 см височина-точно като да си направиш скокче върху тях, та освен газене да вкарам и елемент на умерен велопланеризъм.Рампата на скокчето е направена от няколко дървени трупи ,които са съединени заедно с въже и тази платформа е сложена напреки на дървото,отгоре е покрита с пръст,така че да стане гладка , и равна....За сега добре-ОБАЧЕ, когато мина през скокчето усещам как то ме изхвърля нагоре във въздуха,вместо безпроблемно да отхвърча напред.Това е малко гадно защото осещам как при падането краката ми се отлепват от педалите иииииииииииииииииии се приземявам ок, но на косъм всики път.С две думи минаването през този самоделен обстикъл намалява скороста,изправя коста и вкарва молитвен елемент към спускането.Та в крайна сметка останах с впечатлението, че скокчето е прекалено стръмно(т.е наклона му е голям)....
Въпроса ми е има ли някаква зависимост-когато правиш скокче X сантиметра високо ,то тогава рампата му трябва да е дълга Y см за да може траекторията на летежа, да бъде с максимално нисък пик.Тук споменавам че през скокчето се минава с голяма скорост,защото преди него има 50-70 метра прав,доста наклонен участък...