Възнамерявах да карам днешното маршрутче сам, но в крайна сметка тръгнах с двама приятели -- Живко (Kaizersoze) и Светльо, авер от Севлиево, комуто това щеше да бъде първото истинско планинско каране
Това, което обещах на компанията беше "супер лежерно XC с панорамни гледки и бира/кебабчета". В крайна сметка се получи каране с елементи на даунхил и солидна порция бутане и носене на гръб на байковете, при това през коприва до кръста
Ако някой все пак иска да мине по маршрута и не му се бъхти по стръмни пътеки - първо нагоре, а после надолу - нека м/у язовира и Дорково просто последва пунктирната линия (покрай стария пионерски лагер).
Маршрутът в детайли (жълтата линия, самата карта е на BikeArea и показва и други маршрути): св. Константин -> Елиджика -> Превала -> по десния бряг на язовира към дъното -> обяд в Журналиста (там винаги е пълно и има защо) -> каране през билото към Дорково - катерене посока крепостта Цепина -> катерене към ловна хижа Ракитово -> каране по билото през Ечименище и Везир тепе -> обратно в св. Константин. Общо км: 50.
Спускането от Еледжика в началото на маршрута. С тази гледка пред нас беше прелест да прашиш надолу през поляните.
На язовирната стена (Дъното). Оттук до бирата и манджата ни деляха само още 5 минути
В началото на изкачването към билото, което дели село Дорково от язовира. След мощния обяд и бирата възобновихме карането, макар и тегаво и с прекъсвания заради диуретичните ефекти на пивото
По обяд в рядката борова гора напичаше жестоко
Медитация по време на бясното спускане към Костандово. Светльо тук се справи блестящо, въпреки че караше стоманен беър боунз байк с 0 mm съспеншън
Светльо праши с 50км/ч през поляните, ние гледаме и се чудим. В покрайните на Костандово крос-кънтрито премина в крос-зеленчукови-ниви. Малко преди това по време на спускането строших с глава един сух клон - фул фейс рулз
Към края на деня, някъде около Везир тепе, под нас се вижда язовира.
) и спускане с наклон 45% 
За съжаление колелото на колегата 
