от Antares » Чет Окт 16, 2008 8:15 pm
Знам, че е спам, но искам да изкажа огромните си благодарности към една групичка младежи, начело с An Alien Hoopajupe, които днес буквално ме спасиха, както и на нервния, които ме свърза с тях и на Любо, който веднага скочи, готов да помага...
Предистория - без дори да се опитам да потърся компания, заминах към Западен, да го раздавам фрийрайдър. Някак намерих мястото (след дълго лутане) и на второто си пускане, в края на трасето изпуснах единия педал и излетях безконтолно... прас в едно дърво, падане настрани, 5-10 метра влачене и... БОЛКА! На момента, в който станах ми беше ясно, че съм извадил рамото. Тръгнах да бутам нагоре и веднага ми стана ясно - няма да го бъде. Равносметка - в другия край на града, непозната среда, непознато място, с извадено рамо, раница, която не мога да нося и колело, което не знам къде да дяна...
И... набрах SOS, тоест Хамстера, който се оказа твърде далеч. После - Любо, който макар и далеч, без кола, веднага тръгна... След малко звънна хамстера - "help is on the way" - обадил се е на негов приятел, който ще дойде да помогне... И дойде да ми помогне един младеж, само неговия ник разбрах - An Alien Hoopajupe, с групичка негови приятели, които нееднократно съм "хранил" из форумите...
Живота е интересен, сега се чудя - реално дали заслужавах тази помощ...
Сега колелото ми както и раницата, с немалко важни ми неща в нея не са зарязани насред парка и линевйката спокойно ме откара към болницата и сега имам възможността да пиша тук...
Искрено ви благодаря, младежи и моля да извините злия ми език!
П.П. извинявам се за правописа, но пиша с една ръка...
Карикатурите миHe who sacrifices freedom for security deserves neither!
Ben Franklin