Началото, или как се зарибихте с Пл. Колоездене!?

[CRAZY RIDER]

Аз съвсем случаино преди 2 3 години засякох един мои прател да трагва да кара и си викам ВъъъъИИИИ ко тва.Отидох с него да караме дин път и от тогава сам луд на тая тема и не спирам да крам

[gada]

хмм...един ден отидох аз в планината на село с фр и се пуснах няколко пъти и ми стана интерестно...от тогава на сам с тва уж се занимавам

[FireFoXa]

Както всички и аз съм тръгнал с една триколка, зелена с черни пластмасови гуми и бели педали, много добра, до преди 3-4 години сестра ми ми я караше. Като бях на 6 ми купиха първото ми колело с две гуми - БМХ 20 цола гуми, син, страхотна машина, но както се сещате малко трудно щеше да ми е да го карам и то си стоеше и сабираше прах. И така дойде моментът когато отидох на Шумен и дядо ми ми донесе едно зелено балканче с помощни колела. Карах го точно 1 седмица и то само след 16:00 защото бабите много бучаха... и бях свикнал да карам без да опирам помощните колелца. Махнахме ги и го юрках из "градската градина" и така свърши лятото, прибрах се на Варна, а балканчето остана на Шумен. Следващото лято пак отидох на Шумен, но този път с разглобен БМХ в багажника на колата. Бях на седмото небе като го сглобихме и като го подкарах. Какво ли не сам правил с него просто бедна Ви е фантазията. То не бях Дисордери то не беше чудо Скачах от бордиурите, слизах стълби, правех "Дрифтове" с контрата, но всяка история си има и своя край, колелото замина за селото ми, на 10 километра от Шумен....не се ли сештате кое е ? Мадара. И там започна всичко! още от малък се сабирахме с другарчетата от махалата палехме Хиксовете и карахме по черните пътища. Ринехме чакъла и плашехме патките на комшииките И един хубав слънчев ден почти си строших предната капла, блъснах се в едно нахакано хлапе с бегач, лапето ми препречи пътя, но и то пострада, скоростите му бяха потрошени, а моята капла беше изкривена на 90 градуса Оправихме я, и не след дълго скъсах стержена на вилката... айде заварявай .... и така до преди 4-5 години когато го закарах отново в града(Шумен) и карахме из малкото и спокойно градче ... С бандата от махалата покорявахме града. Но аз пораснах, колелото ми стана малко, и гумите не ме държаха вече И така зарязах колоезденето поради липсата на колело Но миналата година септември месец (тъкмо станах 8ми клас, бях си влязъл където си поисках) и исках колело, отидохме с нашите на Практикер(Варна) и там си харесах едно колело, с двойно окачване и ниска цена 120 лв на примоция -> Интербайк Виктори... не е кой знае какво, но за първи бегач добре... и така това колело карам и до ден днешен, зася съм на 15, скоро имам рожден ден и ще видим как ще се получат нещата, защото е необходим ъбгрейд. Не ми понася на карането просто ...
А по планинското колоездене ме запали един приятел. Есен 2006-та, дестинация ТВ Кулата, относително лек маршрут, но за за колоездач, който едва едва навлиза в МТБ-то си беше впечатляващо и изморително, само с едно спиране изкачих кулата, починахме, и от там надолу... нямам думи, изпълних се с вдъхновение
Трябва да му благодаря като се видя с тоя мой приятел, че ме зариби толкова много, защото планинското колоездене е страхотен спорт Да сте живи и здрави всички !!!

П.П. Извинявам се за евентуални грешки.
П.П.2 Стискайте палци да си взема друго колело.

[FireFoXa]

Брех, брех, много написах, дано са намери някой да прочете романа ми

[Jabsco]

Jabsco 21' не ти ли е голяма щото аз карам с такава ама съм доста по-висок

Абе свикнах и горе долу

[Krismars]

аз си почнах с една триколка когато бях на 2 или 2,5 после на 5 ми зеха хикс-че 1 месец на помощни а после без тях беше мн яко мн си карах един път ходих до морската с наще там на едно мн хубаво място имае скокче което за тогаващните ми възможности ебше мн яко но всъщност не вярвам да е повече от 10см. Но така карах това колело до 5- ти клас когато си зех драг-чето нищо особено драг москито и така секи ден ходех на даскало с него и мн му се кефех но в даскало имаше един мн мн як скот на който се възхищавах не помня модела но струваше около 1000лв и беше добър. Един път докато си заключвах колелото чух човека да говори за някакво състезание над аладжа манастир после като се качих към стаята видях на вт етаж един плакат за участие в това мироприятие. мн се кефех на картинката беше един мн добър тейбъл, та като поговорихме с приятелите чух за тази марка рам това беше в края на 6-ти клас. дойде лятото и то отмина а аз продължавах да спестявам и така започна новата учебна година аз си учех парите се събираха малко по-малко и така дойде втория срок. вече имах достатъчно за ново колело макар че трябваше да бъде с мн кофти части понеже имах хубав успех наще ми отпуснаха малко пари тъйх като баща ми хареса хт1-то което беше сглобено и затова ми доплати за него в началото го мислех за мн мн добро но преди 5 месеца някъде разбрах че съм сбъркал тъй като Хц-то не е за мене но тогава не разбирах та поради тая причина спестявам да го ъпгрейд-на
е не написах колкото вас но все пак е дълго
ПС ми то за кулата не ти трябва мн яко байк-че между другото пълна мизерия е след първите 10 пъти става тъпо

[k0cTaHeB]

....както си четох ЧВЗ и попаднах на таз темица, та реших и аз да разкрия "началото" си...

И понеже говорим за зарибяване, а не за първи стъпки ще кажа, че и аз съм минал през триколка, помощни колела и разни децки,"фецки" колелца.
Истината дойде (с риск да повторя марката) Лястовицата 24, която е била на брат ми. Преди около 8 години (геро-долу) изобщо не слизах от "големия дзверо", кофтито беше че го карах само когато наще ме караха на село, което от своя страна ме караше по цели ваканции да вися там (то всъшност е град, но съм свикнал да му вилкам село, гр. Брезово). Освен че бръмчах от сутрин до вечер с него, голямо удоволствие ми доставяше да се разхождам и до близките язовири,ниви,чукари,дерета и теб подобни, типично селски околности. (Помня седалката се вадеше съвсем свободно от колчето и се накланяше напред-назад като кантарче когато и скиме. Задова избягвах да сядам на нея ) След като завърших 4-ти клас си заслужих и 1-вото чисто мое си колело, а именно "Атланта",наще разбира се пак го закараха на село и пак ми се налагаше всеки уикенд да съм там. Въпреки че тогава не съм разбирал от велосипеди се отбивах през 1-2 месеца до един приятел на баща ми да ми заварява курбела за средното . Пораснах... Мина се, не мина, преди 2 години се сдобих с Reactor Chalenger купен от Метро, както се получава с повечето новобранци . Тоз път не позволих да ми замъкнат придобивката на митичното селце/градче и с голям кеф си го карах из Пловдив. Един ден едни аверчета (съседи) бяха решили да се замъкват до х.Родопски партизани с велосипедите. Аз просто седях като застрелян .Поканиха ме.Приех... и от там се започна. Нагоре беше такъв кеф,пот,псувни,досадни мотористи, който профучаваха покрай нас с бясна скорост... докато не се стигна до слизането Беше невъобразима емоция. Но истината дойде докато си бръмчах из Пловдив...минах покрай площад "Съединение" и видях един познат (тогава беше блейдър сега е Х-ър) запозна ме с едни пичове,който от своя страна ми споменаха за www.mtb-bg.com и хоп след като започнах да чета,бях толкоз увлечен. На следващия ден хукнах по тепетата...спускания, спускания. От тогаз насам съм върл почитател на планинското колездене в частност freeride,all mountine и лек downhill.

[Snyder]

Моята история е доста смешна.Непомня на колко бях но вече имах син БМХ разбирасе немога да карам и 2 години ходех с приятелите те карат аз търча и бутам колелото веднъж се усмелих и се качих и всичко стана от само себе си и после минах на Спринт

[SpoileR]

амии...

Първо кънки...не ми хареса
После ролери...пак...
После скейт...по ми хареса ама не става за дълги разтояния и само за асфалт...също не

викам я колеуо да видим ( Кефех се на големите с bmx-овете където правят номера по рампи )

Та реално първото ми колело беше BMX от тия сините (ама възможно най-простите...)

Кога точно е било нямам си на идея, но е някъде малко преди първи клас...

По Онова време имаше само сини и розови (за момче и за момиче)
От начало с помощни колела, после без тях ама някой държеше отзаде
постепенно се научих, карах карах-> след 1 година се разпадна...

По нататък бял bmx-> по марков

Той пък взе, че раждяса...

Нямахме много пари и от там->

1 година нищо...

После хоп-> балканче дет се разглабя на две...

Еми...докато карах също се разглоби на две и от там директно в кофата...

Един месец по късно, заварено такова със голяма кожена седалка и облегалка

Него съм го карал до 12-13 годишна възраст и не е мръднало...

И аз обичах да дрифта с контрата
И бях със СЛИК-ове и яко свирене беше
Та както рязко цепех веригата и дойде фаталният ден:

Стана инцидент в южния парк по наклона, поради скъсване на веригата и невъзможност за спиране...

От там мазало и черва и ми забраниха да карам...

Беше ужасно! Как можаха нз....
Т'ва е по лошо от колкото да те накажат да не излизаш!

Минаха години...

И по едно време видях един фр. ("SMK"). че гледа филмчета някви с колела...викам хубаво ама нищо особено...беше си взел и волкано тогава ама пак...еми мека е да... ама кво прави...къв е смиссала и тн...

НАЙ СЕ ПОТРЕСОХ КАТО КАЗА ЦЕНАТА

Тогава IGNORE, G-LINE, KICK И BAN и да не съм те видел повече

и един път мина покрай нас със колелото с вилката с всичко...

хареса ми

Кчих се и минах през един легнал полицай...

ЕБАТИ ЛОДКАТА....

Говорихме почнах да се вманиачавам лека по лека...

Продаде ми стария му Cross Demon с 190 шок и вилка CHILLI

Екстра беше всичко!
Викам ебати лудницата ти си луд вилка за 500лева, тва върши абсолютно същата работа нз си какво....
Ама така говорих докато не се качихме къде?
Точно така...на Витошаааа...

От там осъзнах, че тва за нищо не става...

лека по лека взех предна дискова, гуми, шини, кормило

След което Drag THE Bomb...

Такааа обаче стана "СЕМЕЕН ФАЛ" и край с парите...

А аз съм се зарибил вече и немога е такова!

Почнах да продавам каквото мога за да ъпгреитвам байка

Дори почнах и модификации и глупости като одължаване на кормилото(щото ново е към 40лв) или повдигне на вилката с втулки за да може при спускане като спирам да не се преобръща колелото и куп простотии с които доста хора от тук са запознати...

След време се пооправиха нещата и взех на SMK волканото

Той пък си взе боксер и скотт фх дх...

И както и да е... но това беше преди да влезна Висше...

Сега много трудно се и работи и учи и нямаше голд...а колата само иска разходи (като бездънна яма) данаци, каско, застраховки, консумативи, простотии...и се наложи да разпродам колелото на Крисо (GADA).

Единствено не ми даваше сърце вилката да разкарам

Сега всичко е що годе отново нормализирано и много скоро мисля да се сдобия с OCTANE DH WC (на marshall__) и още малко дреболиики

О да! С нетърпение го очаквам!

[Isidor]

Винаги съм харесвал колоезденето, но един ден както се ровичках из нета разбрах за този прекрасен сайт/форум и като се разчетох и така се запалих наистина

[Yavkata]

Спойлер.... много тъжна история Дано има хепиенд! Ще чакам с нетърпение новия сезон

[SpoileR]

Спойлер.... много тъжна история Дано има хепиенд! Ще чакам с нетърпение новия сезон

И аз и аз

[number1stunner]

В далечната 2002г. докопах 2 броя на списание Bike.Зарибих се ведната щом видях нечовешкия дроп на корицата

[KaizerSoze]

Ами аз се зарибих по следния начин :
Бях още много малак 5-6 клас ... а барт ми , който е по голям от мен тренираше шосеино колоездене.На мен направо ми изтичаха лигите по самолетите които караше....често ходех да го гледам на състезания и на тренировките на колодрума и много се възхищавах на всички колоездачи и на 11-те медала на брат ми . И така аз бях решил да почна да тренирам но трябваше първо да стана 8 клас за да се запиша. Но ови на едно състезание брат ми падна и имаше много тежко комоциум ... от тогава наще мнго се оплашоха и ми забраниха да се записвам да тренирам !!! Но след като пораснах се зарибих да ходя по планините и ми щукна идеята за планинското колоездене. И така сега съчетавам две приятни неща - планината и колоезденето.

[tanya]

Случайно видях тази тема и реших и аз да си излея душата.
Първото ми колело беше едно балканче. Бях на 6 години и ми го подариха за Нова година. Исках да е синьо. Отидохме в магазина с баща ми и там имаше наредени 20-на лъскави сини балканчета Голям късмет...така си беше тогава. Баща ми започна да ме учи да карам, ама срещна малко проблеми - долният педал не го стигах по никакъв начин, а колелото май тежеше горе-долу колкото мене. Така че прибра колелото и отпраши за село. Само че аз някак си успях да го извлача от мазата и на поляната зад блока се почна едно падане, ставане. Ама като се примирих с паданията, с изненада установих, че вече мога да карам спокойно колело. Първият ми опит за каране с една ръка завърши с челен сблъсък с едно дърво. Общо взето ученическите ми години преминаха все на това балканче, особено на село през ваканциите. Изобщо не слизахме от колелета. Дори и когато си лафехме по пейките, пак си стояхме предимно на колелета, подпирайки се на някое дърво.
Първите си "планински" байкове си купихме заедно с брат ми през 1996г. Ходихме чак в Ловеч за тях. То тогава по магазините почти нищо не се предлагаше. По планини пеша ходя от много години и реших, че ще е супер яко да ходя там и с колело. Само че то това колело много за планина както установих не ставаше и въпреки това доста го потъркалях. От 2004 година съм горд собственик на един Expert и него съм го тормозила здраво къде ли не. Мисля си, че ще е добре докато имам сили да въртя да пообикалям планините с колело, а като поостарея мога пак да тръгна пеша. Е има един малък проблем с липсата на свободно време (ех да можеха пак се върнат учническите и студентските години..).

[outfaced]

я кава готина тема

айде и аз да си кажа .... макар че сигурно ще повторя доста от казаното, затова накратко. Карам колело от как се помня ... пък май и от преди това (има го документирано...хехе). Винаги съм имал колело ... там всяквите модели на балканчета съм сменил. После докато бях в гимазията карах едина руска шосейка, а като отидох студент в София си взех и първото MTB, което ми го свиха от терасата на 2рия етаж !!! После взех друго разбира се
Тогава изглеждаше много куул, обаче всъшност беше огромно желязно чудовище с някви супер нещастни пружини ... то и него ми го свиха, ама тва друга тема.
На екстремности никога не ме е избивало, а и по планина реших да карам доста късно и първите ми опити бяха супер неуспешни ... ама нямаше и кой да ме светне тогава. Винаги обаче ми е било мерак да комбинирам гората и колелото, щот и по горите ходя от как се помня ... та така докато тая пролет не налеятх на тоя форум и бях супер задарадван от количеството ентусиасти и идеи и въобще се "просветих" малко или много за какво въобще става дума.

Все още не съм станал някъв див даунхил манияк и не знам и дали ще стана въобще, но мисля сериозно да си задълбая в крос-кънтри джъткането с цел комбиниране на 3 от най приятните ми занимания ... каране на колело, планините и фотографията.

[MpaBka ABuaTop]

Както се мотаех през една ваканция в София, един байкър ме удари с каската си без да иска и ПРАС...

П.с. още не съм разбрал беше тоя с фулфейса

[Antares]

Еххх... спомени спомени...
Съзнателния ми живот започна на колело. Тоест на колелета. Тези на баща ми и майка ми - и на двамата колелетата бяха оборудвани с детски седалки. Колко съм обикалял из лаута, гребната база и приходящите и гори, возейки се с тях...
Първото ми колело беше лястовица, или така си спомням. Без помощни колелца - майка ми търчеше след мен, подпирайки ме, докато усети, че карам сам и ме пускаше. Когато го осъзнаех - обикновено се катурвах. За един ден се научих да го карам... Колелото беше доста различно от популярните тогава балканчета. По-ниска рамка, големи и широки гуми и... средния венец беше мааалко по-голям от задния. Имах страхотен старт и бях доста слаб на дългите разстояния. Колко съм го юркал из Лаута...
Известно време скейтборда измести колелото (от ония модерните - с Майкъл Джексън отдолу).
Четвърти клас махнах калниците - смятах, че така е по-спортно, по-екстремно След четвърти клас лятото за първи път в живота си работих - продавах вестници. С колелото разбира се. Един работен ден се прибрах до вкъщи, не помня за какво и когато излезнах - колелото просто го нямаше... Не мога да опиша скръбта си... С изработените пари си купих първото изцяло мое колело - руски полу-бегач Турист. Това колело почти напълно уби страстта ми по колелетата - скърцаше, въпреки всичките ми усилия (както и тези на баща ми) да го пооправим, беше тромаво и не ставаше за пътеките на Лаута, имаше скорости, но така и не усвоих точните положения на лостчето, за да превключвам скоростите, без да падне веригата...
И тази вело-пауза продължи до преди близо четири години, когато реших, че е крайно време да си взема колело, най-малкото за транспорт. Взех си настоящия си боклучко.
В началото си ми беше само средство за градски транспорт. В последствие започнах да се качвам и по тепетата с него, но... едностенните капли бяха истински проблем. На това колело започнах да се уча да си го поддържам сам. Спомням си, че един цял ден премина в човъркане, докато успея да си разглобя и смажа предната главина. Още един ден - задната. Един ден ми отне човъркането и опитите да си настроя дерейльора. Междувременно почти ежемесечно ходех при един дядо да ми центрова каплите. Човърках си спирачките, малко си поиграх да го украся (фиаско)...
При студентското ми преСЕЛване в София взех и боклучето с мен. Тук горе-долу открих този сайт и започнах да се ровя в него. Ако не бях попаднал на него, в момента сигурно щях все още да инвестирам в надграждането на сегашното колело. И едва ли щях да посмея да се захвана с плетене на капли и какви ли още не процедури, за които прочетох тук. В София за пръв път изпитах тръпката да карам по планински пътеки - Драгалевци-Бояна, тръпка, която ме завладя напълно. Беше след един дъжд - мокро, хлъзгаво... едни камънаци за малко да ме лишат от живота, или поне здравето, имах кално сърчице на задника (от седалката), имах кал по косата, врата, лицето... В този ден взех решението - започват инвестициите по ново колело. В момента бъдещия ми Драгун е почти готов и е въпрос на месец-два да мога да го подкарам.
Та... тази тема ми дава възможността да благодаря на създателя на този сайт (евала, бате Любо!), както и на всички по-опитни карачи, които не пестят знанията си и ги споделят с профаните като мен! Искрено БЛАГОДАРЯ!

[Editor]

Даа.Ех стари времена.Преди около 2 години и половина една моя стара дружка от Headoff Diablo II а по точно съфорумника ни @Nazgull , ме покани да поизлезем с колелата.И така тогава той тъкмо си беше купул драг клаймбър а аз карах някакъв leader от била.Карахме в едно квартално училище като той се учеше на Menual а аз гледах и се възхищавах.Карах и неговото колело и много се радвах на начина по който се движи и ..всичко !2 дена по късно той ми прати байк филм в който имаше демонстраций на Оли , каране по тясна лента , пазене на баланс и тн.Филмчето ми беше харесало и започнах да търся в интернет подобни байк филмчета .Започнах да излизам с колелото си все по -често и да правя опити за оли и какво ли още не.След като видях че се зарибявам все повече започнах да мрънкам на родителите си за пари.ДААА ,НООО до тук....не даваха нито стотинка.Тогава видях че без пари съм заникъде.Изхода беше един- завършвам учебната година и почвам работа през лятото а до тогава ще разпродавам каквото имам в Headoff.Така и стана спрях да играя Diablo II разпродадох всички предмети .Събрах известна сума пари и чаках да дойде лятото гледайки различни филми с колела и възжищавайки се на тези които ги карат за тяхната смелост.Дойде лятото ...започнах работа в макдоналдс и харчех всяка една стотинка за колелото си.Имаше месеци в който взимах малко пари ...имаше такива в който взимах повечеко и правех големи инвестиций в колелото си.Започнах да подменям активно части .И така стигнах до първото си нормално колело - Sprint Apolon с хц60 и дискова спирачка Kinetic.Няма да забравя човека който ми помогна да си зглобя колелото и ме научи на толкова много неща а именно Chimol.Зачпонах да ходя на витоша макар и рядко .През свободното си време учех задни баланси олита и всякакви други такива.До ден днешен нищо не се е променило освен колелото и това ,че разбрах кое е хобито на живота ми.Васе благодаря ти че даде смисъл на живота ми !
Едит:
Много бира за това момче ей !

[KomarA]

Като всички и аз имах триколка.Ебаси якото Карах я яко при баба и дядо в Ловеч.Всяко лято.Там почнах и преучилишна.Всички караха на две гуми,само аз на три и взех на брат ми БМХ-а.Ебаси якото Научих се за 5 дни да карам.Помня много ясно как се учих.Много се кефих.Помня и една случка много ясно.Това беше на 3-тия ден.Можех само да се пускам.Зад блока беше улица и се престраши да се пусна,а от тази улица се излиза на главната.Аз неможех да спирам и трябваше да завия,но се забих в един бетонен стълб.Ебаси здравото колело нищо му нямаше и на мен. Като се научих яко каране!!! Но ми го откраднаха оставих го в едно мазе и не го намерих. Дядо каза,че нарочно съм го оставил за да ми купи ново. Е купи ми РобиФир Джъмпер Предно и задно окачване 18 скорости.Яко се кефех.Всяко лято го карам като отида в Ловеч.Много е здраво на 4 години и му работят всички скорости. Сега карам на брат ми колелото Sprint Leopard. Старо е на 6-7 години карано е навсякъде.

Миналата година се качих с 3-ма приятели на Витоша и съм се влюбил!!! Сега събирам пари за колело и след нова година се надявам да си взема и следващото лято на всички планини в България!!!! Само да намеря с кой.

[Editor]

Като всички и аз имах триколка.Ебаси якото Карах я яко при баба и дядо в Ловеч.Всяко лято.Там почнах и преучилишна.Всички караха на две гуми,само аз на три и взех на брат ми БМХ-а.Ебаси якото Научих се за 5 дни да карам.Помня много ясно как се учих.Много се кефих.Помня и една случка много ясно.Това беше на 3-тия ден.Можех само да се пускам.Зад блока беше улица и се престраши да се пусна,а от тази улица се излиза на главната.Аз неможех да спирам и трябваше да завия,но се забих в един бетонен стълб.Ебаси здравото колело нищо му нямаше и на мен. Като се научих яко каране!!! Но ми го откраднаха оставих го в едно мазе и не го намерих. Дядо каза,че нарочно съм го оставил за да ми купи ново. Е купи ми РобиФир Джъмпер Предно и задно окачване 18 скорости.Яко се кефех.Всяко лято го карам като отида в Ловеч.Много е здраво на 4 години и му работят всички скорости. Сега карам на брат ми колелото Sprint Leopard. Старо е на 6-7 години карано е навсякъде.

Миналата година се качих с 3-ма приятели на Витоша и съм се влюбил!!! Сега събирам пари за колело и след нова година се надявам да си взема и следващото лято на всички планини в България!!!! Само да намеря с кой.

С кой винаги се намира.Стискам ти палци да осъществиш мечтата си за колело , защото знам какво е

[moskvi4]

Ами моята история е къса.Начи първото ми колело беше БМХ(не помня кво стана с него),след това едно Балканче(остана без спици отзаде)голяма газария беше,бяхме му сложили лепенки такси и карах другите газета в квартала с него(хаха).След това си Взех един Лидер с 18 скорости(дори не бе6е шимано)та на него му скасах вилката за година и половина някъде и карах спринта на баща ми.С него ме научиха да прая бъни хоп(хаха)и с него спуснах първата си пътека.ся то е пенсионирано и леко освежено.Преди 1-2 години баща ми реши да оправи малко стария лидер да го карам и ми го подари за рождения ден.И ся още го карам но с мека вилка ве4е и сингал спийд(уж).
Януари месец един приятел си взе клаймбър и продава6е една ХЦ рамка и аз ко да прая запален си я взех.ама като я взех имах пари само за една вилка иза малко части и ся все още го сглобявам и мисла да почвам следващия летен сезон с него.А за сега карам стреет и лек триал с лидер4ето(скоро ше е пенсия)доста добро колелце е!!

[BG-Rider]

Няма зарибяване тука. Просто ми трябваше колело (не бях карал около 10 години) - намерих карах, после второ и така. Колелото е начин на живот, без него не мога.

[gofren]

ами като бях на 5 годинки исках колело... нормално е всеки е така. после на 6-7 годинки родителите ми ми купиха пластмасово колело с 3 гуми (пластмасови) с педали на предната. след миг на радост продължила 1 ден, колелото се счупи и баща ми реши вместо да го поправи да го изфърли... и край с колелото. после бях някъде на 7-8-9 години когато масово на децата от блока им купиха колела, блока ми е 2 входа, три етажа, по 3 апартамента на етаж. не е голям но тъй като е малък и децата бяхме някак си сплутени... и така сички изведнъж поискаха от родителите си колела и всички бяха ощастливени, с изключение на мен, защото моята майка смята че е опасно, и че всички други родители са безрасъдни да купуват колела на децата си, и че тя е разсъдна като не ми купи. така сутрин като се съберем децата поиграеме малко на топчета и някой се извика "Аре колела" и сички отпрашваха... освен мен, аз си се прибирах вкъщи и послушно сядах пред телевизора да гледам детски филмчета и да съм в безопасност. минаха 10тина години през които аз само си МЕЧТАЕХ ЗА КОЛЕЛО, каквото и да е, защото майка ми се оплакваше че било много скъпо да имам колело, освен че е опасно и ше ме бутнат на улицата и ще умра, за това исках най-евтиното, просто квото ще да е, а всеки път като повдигах темата за колелото "Мамо искам колело" започваше нервен скандал, тя се нервира, аз се нервирам и в крайна сметка КУР КОЛЕЛО. Дадох си сметка, че ако исках да си пестя нервите не трябва да повдигам подобни въпроси.

Spong тука от форума пък ми беше съученик 5 години и имаше с кой да карам, ако си взема колело. и така стана. станах на 20 години взех една работа изкарах пари и в общи линии докато се чудех какво да правя с толкова пари реших да си изпълня сам (щото майка ми очевидно има против в това да бъда щастлив) детска мечта и си купих колело. незнаех как да го карам дори, но ми беше ясно че скоро ще се науча. даже от магазина до нас пеша си го бутах, в началото даже незнаех как точно се бута колело (като се фане за лапата) добре че Spong ми каза...

Къв е извода? Ако имате мечти, детски или квито и да било, няма кой друг да ви помогне да ги осъществите. Трябва сами...

[IVO Jordanov]

Ееех спомени

1. Триколка
2. Люкс(че) с безкамерни гуми
3. BMX
4. Cross Montana
5. RAM FR '04
6. Coming soon... IH 7 Point

Статията в Егоист още си я пазя...култова! Господата Ботушарови също имат голяма заслуга
Свалям шапка на Виктор (робота) и на Павел...преди мнооого години те ме "въведоха". Как са ме търпяли с Кроса идея си нямам.
ПП: Момчета карате ли още? Влизате ли в тоя форум? Драснете едно ЛС, ако четете това. От години не сме се виждали...

[Motorola]

Накратко как се запалих по мтб(не колоезденето като цяло, ами дх по-точно)... Един приятел беше почнал работа в една фирма за колела и всеки път като се върне от работа ми разправяше за всичките колела, които е видял - хубави и лоши, скъпи и евтини. И ми каза : Аз ще си сглобя такова колело що годе читаво, ако трябва цяло лято ще работя, но ще имам такова! (За Downhill)
Аз: Ти си луд бе?! Как ще дадеш толкова пари за КОЛЕЛО?! ЗА КОЛЕЛО?! Малумник, може ли си толкова .... и т.н. и т.н.
Но след време и много клипчета за дх, убеждаване и т.н.
Купих си 1 F4m и вече се мислих за царя на горите 2 дискови спирачки 24 скорости уаууу нямаше и 1 ден и вече си мислех какво по-хубаво да й сложа След поредица... случки я продадох и в същия ден си купих сегашната рамка SPRINT DH FX TEAM много хепи. Прибирам се в къщи само с 1 рамка, баща ми отваря вратата поглежда рамката поглежда мене: Какво е това бе?
Миии продадох си колелото и си купих тази рамка!
Последва реакцията: ти си малоумен бе. (Но няма какво друго да ми кажат сам си бях изработил парите за колелото така, чеее ;Р)
Започнах работа в същата фирма, като моя приятел (най-добър приятел) . През това време постоянни упреци и абсолютно никаква подкрепа от родителите (за Вас може да не е важна, но аз ако нямам подкрепата на майка ми или баща ми... все едно правя нещо противозаконно и противоестествено?!) изключително гадно чувство е, надявам се никой от Вас да не се почувства по същия начин. И така работих си като пчеличката Мая цялото лято без почивка и сглобих колелцето на мечтите ми. Всеки ден ми се натяква как вместо колелото е можело да си взема кола... От ученици, родители, приятели. Гадно е, само 1 човек да те разбира. Каква е тази мания на българина да има кола... дори пълната бракма да е, обаче да има 4 колела и да ламти за бензин...

п.п.
Моля ако съм сгрешил някъде, не ме поправяйте найстина в момента съм в мн. гадно настроение, не ми го разваляйте съвсем с упреците за правописа ми. Моля ви се.

[Antediluvian]

ха, ти луд ли си, кой ще те упрекне да не ти пука какво казват "вашите", не съм виждал много хора над 35 годишна възраст да казват нещо хубаво за тоя тип колела

Аз съм на колело откакто се помня - от триколка през балканче /ама колко съм го карал.../, после 4г БМХ, леле то колко бой е видяло - с него научих за първи път какво е да караш само с лява ръка и да спреш рязко... какот и какво е да катастрофираш в пейка, дърво, човек, и асфалт най-често

Преди повече от 9г си купих /със собствени пари, заработени при това/ Ultra Tiger и естествено за онези времена изглеждаше маниакално, и вече бях върха това колело даже видя 2 спускания на Витоша, когато установих, че не е съвсем добро. В интерес на истината се оказа надеждно , защото и до ден днешен го ползвам ако трябва да ходя до някъде и няма къде да си оставя колелото, и то без да са сменяни почти никакви части по него /освен вилка/ - на него се научих на повечето неща в колоезденето и с километраж направих 16 000 км Половин София го е карала. Откакто обаче бях по пътеките на Витоша, този спомен ми се запечата и си обещах, че като порасна някой ден със сигурност ще отида пак с по-добро колело.

И неможех да престана да мисля за по-ново колело и след последния байкуикенд през 2006г мисля че беше, когато за първи път видях какво чудо на чудесата е спускането, купих от един приятел практически чисто нов РАМ хт1 , сглобяван, и разбира се веднага му смених някои работи - с него почнах да карам на Витоша през зимата и много скоро установих, че колкото и да няма финанси рано или късно ще си направя колело за спускане Минах през ужасите на вилките сънтър и на спирачките ви-брейк, сега се сещам с усмивка, обаче тогава едва се спирах на снега и калта и едва се задържахна колелото

След почти година каране, за съжаление не много често на Витоша, изкочи от някъде един Бехемот 04, и се реших постепенно, благодарение на приятели до голяма степен, и на добри оферти сглобих нещо, което да става за спускане за много добри пари. Научих защо скъпите неща са скъпи а тази пролет възтанових РАМ-а като ХС колело и сега и то се кара на Витоша, но с различна цел. И двете много ме радват, вършат добра работа. Със сигурност ако намеря пари ще подобря доста неща по машината за спускане. Не съжалявам за нито едни похарчен лев за тези колела, - едното ме вози бързо и леко в софия и катери идеално,а другото мачка наред. Много се радвам че си направих 2 тотално различни колела вместо да правя компромис и да направя едно, което да не става за нито една от двете дисциплини.

През цялото време наще ме гледаха странно, а след каране на витоша като се връщах кален, вече и не само странно :d , но вече са свикнали с тази идея, даже и роднините ми свикнаха. Трябва да благодаря...на нз кой, че тук има хубави планини и места за каране, направо не си представям какво би било ако живеехме в 1 равнина....

[Вилката]

Ейййй, мноо сложни истории има тук
Моята е проста - живея в планината и ми попаднало колело някога...
...и ето - планински колоездач
След загубата на първия ми млечен зъб с колело - екстремист
След 1-вата заварка на балканчето ми - дъртджъмпър
След 10-тата - XC карач (заварчиците почнаха да ме бойкотират и нямаше как)
След купуването на по-здраво колело - АМ карач

[Disorder]

И аз като повечето хора от тук предполагам, карам от много малък. Винаги съм обичал да карам из горите и най- вече надолу . За по екстремната част се зарибих сам, като попаднах случайно на разни клипчета из нет-а. От тогава се почна едно безспирно блъскане по баирите

[TheAnimal]

Случи ми се тази година, не бях карала колело от 8-10 години. В средата на лятото взех колелото на един приятел, пребих се на два пъти, то не беше фронтфлип през кормилото, влачене по земята, ожулвания ейй голям кеф. Казах си: това ще да е моя спорт за безснежните дни...ииии месец по-късно вече станах горд собственик на първото ми колелце