Quiz написа:Умственото развитие е строго индивидуално, а за останалото-кой каквото си извоюва.

Мене също ме ограничаваха много като малък.
Не помня точно години, но знам, че на другите деца на моята възраст, всички до 1, НЕ ГИ ограничаваха за подобни неща.
Телевизия до късно, На рожден ден до късно (ако ще и в същия блок да е), да карам колело извън двора на блока и нЕкви такива... да не говодим да отида на МАЧ! лелеелелеее....

Абсурд...
На море сам(демек не сам, а със компания различна от "наще") съм бил точно.... ЕДИН ПЪТ в живота ми.
Преди или наще само ме караха и аз не исках вече с тях, или като вече нямаха думата и можех да ходя- нямаше с кого.
Дори сега ме мислят като хода на някъде де, но това е нормално...родители
Разликата вече е, че само могат да ме мислят, друго не...
Естествено, че взимам предвид всичко което казват, но просто си имам едно на ум и това е всичко, а дали ще се съглася или не, не зависи вече от тях.
Най- се дразня, че знам, че се притесняват и се "товарят" много и понякога се съобразявам, не защото съм съгласен, a за да не "страдат"... Е хуу де... аз ли трябва да го отнасям за т'ва, че те са ПАНИКИ!?
едит: не не мога да ги вразумя, не става...пробвал съм!

Просто са такива! И на 30 да стана, все съм си дете за тях, така че каквото и да си говорим... все тая.
Най- лесно ще е някой ден като се изнеса от нас и не виждат, кога, къде и какво правя, за да го мислят.
