- скорострелно
- хъс
- ъгъл
- утро
- заран
- здрач
- зарзават
- водовъртеж, световъртеж и кръговрат - трите вкупом. Като ги повторя наум няколко пъти започвам да се чудя има ли ги тези дума наистина, особено световъртеж
- вихър
- заклинание
- вятър
- чудо - чудовище (?!?)
- нортшор. Съвсем сериозно, харесва ми!
- стъкмявам - тъкмо
- падина
- бъдеще (ще-бъде -> бъде-ще. Харесва ми как се е образувала думата)
Освен това, че е богат език, харесвам и няколко други неща в българския, например:
- общо-взето не много сложния правопис (знам, че на някои хора далеч не им се струва прост). От познатите ми правописи според мен само испанският е по-лесен от нашия - заради ударенията, които не оставят много място за съмнение кое как се пише и как се произнася. И японският ако ги нямаше йероглифите
- преизказното наклонение. Дава допълнителна информация, която в повечето други езици се получава само от контекста.
- това, че имаме отделен глагол за "Няма" (имам - нямам). Не че е нещо хубаво, просто е рядко срещано явление. Оказва се, че в повечето езици глаголът за няма/нямам е буквално "има/имам + дума за отрицание". И в българския сигурно е било така, но словосъчетанието е еволюирало в отделен глагол, който на всичко отгоре се и спряга!