На 3-и се прибрах от Англия че бяхме там за нова година, леко привалваше сняг, слязохме , първата ми мисъл беше... "Трябва да се обадя на владо да хапнем нещо нормално като шкембе и шопска салата, да се върна към живота", взехме си строшения куфар, направихме му рекламация. Прибрахме се. Разопаковахме багажа и в момента в който извадих чисто новото си XC500 ETA от куфара, го пъхнах в раницата , Палнах колелцето и в лек сняг се отправих към магазина на бул. Христо Смирненски, с надеждата че някой луд ще седи да ме чака към 4 да ми сложи амортесьора... Да ама не , излъгал съм се.. реших че така или иначе снегът все още прехвърча приятно и е приятно натрупал, защо пък да не се разходя до BAS, току виж станала работата. Бавно, славно на там.. Стигнах, попитах може ли да ми сложат амортесьорчето тези дни, защото ми изглеждаше все че ще затварят , пък и аз бях прекалено уморен, защото бях легнал в 3 и станал в 5 за полетът си , та не бях и много адекватен, при което те ми казаха че на момента могат да го сложат.. Това беше като най-нежната кратка поема , която бях чувал някога! Свалиха ми Тъпия смотан грозен ръцетрошещ XCR, и единственото нещо, което ме спираше да го потроша, изгоря, прегазя , препикая, и.... Какво ли още не , бе че мислех да отмъстя на сестрата за милионите пъти , дето ме е дразнила и да го сложа на бъдещия и велосипед (който вчера се оказа че ще е рам Ht1)... свалиха ми дразнещите лепенки, аз говорих неадекватизми, 20 лева по късно по живо по здраво към вкъщи, и сега седя и клатя по няколко пъти на ден амортесьорчето и му се радвам (въпреки че цоки 2008 яко ги плуят, дано не ми се налага да разбера защо...), а след 500 лева в (надявам се) близко бъдеще , ще кача сестра ми на нейния "нов' HT1 да открие и тя сезона , а аз да се радвам на спорното си добиче
Best wishes, papi007