Тема за вицове, глупости и тн

[Stancho]

Ae човече де влизаш ти ве Незнаеш ли, че тоя форум уврежда сериозно психическото състояние на всеки посетил го

На тая история може само автора да вярва... Докъде стигна света....

[ddevil]

As if skiing wasn’t embarrassing enough

[Анелия]

ddevil, ето я историята

[Reactor]

http://web.hit.bg/josifgurbov/FUNN/2008 ... BRNQ21.pps

[TheAnimal]

http://web.hit.bg/josifgurbov/FUNN/2008TaxRefund-AUTOR-BBRNQ21.pps

ей, ще ме уволнят заеднос целия ми екип

[SpoileR]

http://www.youtube.com/watch?v=J0qNFiotP5c

[bi]

[25thframe]

Червената шапчица разказана от ...

Анонимен тинейджър:

Абе, копеле, к'во да ти кажа, значи дъртата на Червената шапчица я ръга да ходи при баба си, дето живеела насред гората, та да й носи ня'кви кроасани и тем подобни глупости. Значи, копеле, отива мацката, Червената шапчица де, към гората и там я скива вълкът, звяр значи, изверг! Изрода я пита:
-Абе, ти къде си тръгнала ма?

А оная му вика:
-Отивам да вида некролога, щото чакам да хвърли топа всеки момент, та да й взема гарсониерата. Носа й тук няк'во ядене.
А вълкът:
-Добре си тръгнала към дъртата, прати й много поздрави от мен.
-Шъ й пратя, ако не взема да забравя.
И си продължила мадамата към съборетината на дъртата. Ама вълка в това време си вика: "Абе, що не взема да мина напряко и изям дъртофелника, а после шъ вида к'во да права с оная пичка".
И засилил се мутанта, стигнал пръв, потропал на вратата и некролога отвътре му вика:
-Къв си ти, бе?
А вълкът си направил педерастки гласа и й вика:
-Аз съм, ма! Червената шапчица. Отваряй щото брадясах, докато те чакам!
Тогава пенсията му отворила и оня я лапнал от раз, баш като Зуза от петдесет и първи блок, само дето оная не лапа дъртаци. Значи, копеле, лапнал я вълка, взел че й облякъл нощницата и й легнал в леглото. Абе, извратен, ама после ще ти разказвам. Лежи изрода и чака да дойде Червената шапчица. По едно време се хлопа на вратата.
-Влизай-вика оня.
И к'во гледа-оная пичка, Червената шапчица влиза и сяда до леглото. И почва да го разпитва. Що му били такива големи очите, що са му такива големи ушите. Да ти кажа, бабека бил толкова грозен, та Червената шапчица въобще не познала вълка. И по едно време пичката пита изрода:
-Абе, бабек, що са ти такива големи зъбите?
А вълка не се сдържал и й вика:
-За да тъ изям, твойта мама!
И я изял. Ама лафа не свършва до тук, щото по едно време дошъл един ловец в къщата на бабата. Тоя явно й е бил няк'во гадже и дошъл да я наръби, ама като видял вълка с пълен корем извадил мозберга, от ония дванайсет и седем милиметровите, и му теглил куршума. Извадил после чикията и му резнал корема, а оттам взели че излезли дъртофелника и оная пичка, Червената шапчица. Та затова ти разправям за Зуза и лапането на вълка.

Майор Петковски от мотострелковия полк в Елхово:

Майката на Червената шапчица й възложила задача да проникне в тила на вълка нанасяки му изпреварващо доставяне на продоволствие и запасни части и прибори на бабата на редник Червена шапчица. Червената шапчица се отправя към изпълнение на задачата, когато бива засечена от визуално наблюдателен и оповестителен пост на вълка. След кратка размяна на шифровани съобщения вълкът успява да узнае възложената задача на Червената шапчица. Той предприема ответни действия изразени в ускорено придвижване към кота 322-домът на бабата. В резултат бабата е поставена в обкръжение и принудена да се предаде. Вълкът изконсумирва бабата и използва униформата й като камуфлаж, за да привлече в близост до разположените около кота 322 огневи точки с цел да порази и/или унищожи Червената шапчица. В това време ударното съединение на Червената шапчица, неподозиращо замаскиралия се противник, се доближава на пределно близка дистанция до него. Червената шапчица се опитва да се свърже с него и започва размяната на позивни, през което време тя е нападната изненадващо и унищожена. Загубите вече възлизат на баба-един брой и Червена шапчица-един брой и двете използвани като тилово осигуряване на продоволствени ресурси (изконсумирани).
Но по липсата на съобщения намиращата се наблизо войскова еденица Ловец предприема операция, наречена с кодовото име "Разпори и извади", чиито цели са:
Първо:Унищожаване на вражеското съединение "Вълк";
Второ:Спасяване на подразделенията "Баба" и "Червена шапчица";
Ловец е подкрепена с допълнително доставени двеста и десет милиметрови гаубици, както и от специализирана рота за рязане и пробождане. Операцията е успешна, главно поради занижената бдителност и бойна подготовка на вълка. И двете цели са изпълнени с минимални загуби.
За проявена небрежност по време на изпълнение на бойна задача бабата и Червената шапчица са наказани съответно с по пет и десет денонощия арест.

Каруцар:

Еба да го оба, оная майката вика на Червената капа да въри да носи на баба си качамак със зеле у горътъ, у къщата й. Каскета тръгнал да го оба, ама го срещнал вълка и му кай дека е тръгнала. Оная му вика, че е тръгнала къде баба си, нал й е унука, и й носи качамак със зеле, да го ебъ у гъзъ. Тогава вълка, да го еба в детето, тръгнал по прекото, стигнал пръв и зел да лопа на портата. Пъкнала бабата и оня я изел, деба тая женка парлазирана. Еба й се мамата, начи. Тогава вълка зел дрехите на дъртата и ги навлекъл и се завил у леглото й. Тогава иде Червената капа, деба нейната пичка тясна, влезла у дома и гледа баба си с ей такива очи, ей такива уши, бе ебала си е майката. И почва да я пита, деба нейната мама проста, що има такива очи, що има такива уши, бе пита я, сякаш си нема друга работа, да й го тура отзаде, мама й деба. И вълка по едн време зел, че я изел. Та като се наял зел, че заспал и по едно време дошъл авджията и му ебал мамата с бриникето. После зел че му разпорил тумбака и оттам пъкнали Червената капа и бабата, да й го тура у устата.

Програмист:

Още докато е под DOS юсера "Mother" подава сигнали към шината на Червената шапчица да копира малко банички в директорията на старата версия Баба 1.2. Червената шапчица започва незабавно да отделя процесорно време за обработка на сигнала и копирането. Но в това време се оказва, че в оперативната памет се е намъкнал вируса "Вълк" версия 2.11, и започва да чете хекс-кода на Червена шапчица. Така Червената шапчица преминава в режим на времеделение и процесора й започва да работи по-бавно. Вълкът, който е ъпгрейдвана версия, (добавена му е командата Search) се оказва с по-голяма производителност и пръв файндва архивните копия на Баба 1.2 и дава ирейз на цялата версия на Баба 1.2. Вълкът настанява свои файлове в директорията, която остава със същото име и така си осигурява свободен достъп до архивите на Червена шапчица. При достигането на обработените данни на Червена шапчица, той ги делейтва, като игнорира опитите й да ги разпознае от архива.
Обаче в това време антивирусния пакет, последна версия "Ловец" 6.29, снабден с ъпгрейдавана версия за унищожаване на вируси "Автомат Калашников 4.7", открива вируса Вълк и го изтрива, като го маркира като бед сектор. По-нататъка Ловец 6.29 ъндилейтва успешно изтритите фаилове на Баба 1.2 и Червена шапчица, които остават годни за по-нататъшна експлоатация.

Филмов критик

Действието на филма "Червената шапчица" е ситуирано е един екзотичен за повечето зрители район-гората, в която живее бабата на Червената шапчица. Главния персонаж-Червената шапчица, чиято роля е изпълнявана от известната холивудска актриса Шарън Стоун, въпреки нетрадиционното си облекло и поведение, тя е носител на редица черти от общочовешки характер. Въпреки демонстрирания в началото на филма наивитет по фундаментални битийни въпроси, в развитието на действието забелязваме едно значително творческо съзряване особено при втората си среща с Вълка (Том Круз). Житейските въпроси, които тя задава към замаскиралия се вълк, са всъщност една горчива пародия на нашето ежедневие. Въпреки че на пръв поглед филмът изглежда не третира дълбоки философски въпроси, на него се кръстосват редица злободневни теми-като за размера на ушите, което всъщност е метафора на дълбокия онтологичен въпрос за същността на човешката природа. Един от основните негативни персонажи-Вълкът, е цел на режисьора, с която той, чрез сюрреалистичния инструментариум, цели да ни поднесе по изтънчен начин един от основните въпроси на човешкото съществуване-за дълбоката човешка природа, за борбата на двете начала-доброто и злото, тъмната и светла половина на човешката душа.
Мисля, че тук е мястото да кажа, че "Червената шапчица" не е просто един екшън, чийто герои за само добри или зли. Това е филм, който не просто изобразява американската действителност, а който утвърждава ценности, присъщи на всички хора по земята. Основните акценти във филма са възвишените идеали, идеалите не само на Червената шапчица, но и на Вълка, който въпреки излятия негативизъм, крие в себе си редица положителни черти, които се забелязват във финалните кадри на филма-изповедта и разкаянието на Вълка. Този малък щрих допълва цялостния портрет на този персонаж, описван в досегашните ни представи като изцяло отрицателен герой.
И все пак, въпреки хепиенда на тази суперпродукция на режисьора Стивън
Спилбърг, буди у нас една носталгия и меланхолия, стремеж да си зададем редица въпроси за смисъла на човешкото съществуване, достатъчността на човешкото битие и стремежа на отделната личност за изграждане на един по-добър вътрешен мир, един по-съвършен и хармоничен свят, в който царуват не насилието и подтисничеството, взаимната търпимост и толерантност между бабите, внучките и вълците.

Рокясал младеж:

Значи родителката на Блъди хет (Червената шапчица), стара хипарка, я накарала да отиде до баба си и да вземе два албума на Юрая Хийп и един на Лед Цепелин. Обула си шапчицата метълските кубинки, сложила якето с гърба на Содом, пуснала си уокмена с Крейтър, яхнала харлея и фестър ден дъ спийд ъф лайт и отпрашила към дарк замъка на бабата. Като си карала мотърхеда, по едно време я изпреварил Улфа (Вълка), а тя му се ядосала и му се развикала:
-Пантера са бездарници, една скапана група, мадъфакъъ! Шъ тъ Kill by death!
Тогава Улфа се ядосал и й отвърнал:
-Брус Дикинсън го духа на негри!
Ама това не му стигало, ами решил да си го върне здраво на Червената шапчица и на оная депешарка, баба й, с един Iron fist. Затова дал на четвърта и минал по земния път и пръв стигнал до фермата на бабата. Бабата по това време си била пуснала Напалм дет и въобще не чула как идва Улфа. В това време той влязъл и се направил на Мастър ъф пъпетс, абе изял я. След това й свалил коженото яке с гърба на Слейър, обърнал се с гръб към вратата и зел да куфее, за да не го познае Червената шапчица.
В това време дошла Блъди хет и зела да го пита:
-Абе, бабо, коя е тая група, мяза ми на Тестамент?
-Не ма, това са УОСП, ма, ба, ква си задръстена-отвърнал Улфа.
-Абе, бабо, нещо много ти е порасла кичарата ма?
-Щото съм метълка, ма!-пак отвърнал Вълка.
-Ми що са ти такива големи кубинките ма?
-Ми щото да ритам разни дискари като теб ма! Hell awaits!-отговорил вълка и я заритал здраво и после я изял.
Като я изял рекъл:
-Значи Пантера били скапана група, твойта мама депешарска! Ей да имаше някоя бира тука и една касета на Меноуър да покуфея още малко. Я па тая дъртата има само "Арда". Пфу!
Вълка бръкнал в хладилника и тал намерил двайсетте бири, дето бабата ги била приготвила за концерта на Гънс довечера по първа. Добарал ги той, пуснал си Танкард и ги изпомпал. Като ги изпомпал взел че заспал. По това време в къщата на бабата дошъл WitchHunter (ловеца), и си носел китарата да опънат некоя жица с бабека, щото мислели да правят демозаписи. Като видял Улфа се сетил к'ва е работата с бирите и яката се ядосал и фанал ножицата и му офъкал кичарата.
На сутринта Улфа се събудил и като се видял без кичара умрял от мъка.

[the.trademark]

Червената шапчица разказана от ...

Анонимен тинейджър:

Абе, копеле, к'во да ти кажа, значи дъртата на Червената шапчица я ръга да ходи при баба си, дето живеела насред гората, та да й носи ня'кви кроасани и тем подобни глупости. Значи, копеле, отива мацката, Червената шапчица де, към гората и там я скива вълкът, звяр значи, изверг! Изрода я пита:
-Абе, ти къде си тръгнала ма?

А оная му вика:
-Отивам да вида некролога, щото чакам да хвърли топа всеки момент, та да й взема гарсониерата. Носа й тук няк'во ядене.
А вълкът:
-Добре си тръгнала към дъртата, прати й много поздрави от мен.
-Шъ й пратя, ако не взема да забравя.
И си продължила мадамата към съборетината на дъртата. Ама вълка в това време си вика: "Абе, що не взема да мина напряко и изям дъртофелника, а после шъ вида к'во да права с оная пичка".
И засилил се мутанта, стигнал пръв, потропал на вратата и некролога отвътре му вика:
-Къв си ти, бе?
А вълкът си направил педерастки гласа и й вика:
-Аз съм, ма! Червената шапчица. Отваряй щото брадясах, докато те чакам!
Тогава пенсията му отворила и оня я лапнал от раз, баш като Зуза от петдесет и първи блок, само дето оная не лапа дъртаци. Значи, копеле, лапнал я вълка, взел че й облякъл нощницата и й легнал в леглото. Абе, извратен, ама после ще ти разказвам. Лежи изрода и чака да дойде Червената шапчица. По едно време се хлопа на вратата.
-Влизай-вика оня.
И к'во гледа-оная пичка, Червената шапчица влиза и сяда до леглото. И почва да го разпитва. Що му били такива големи очите, що са му такива големи ушите. Да ти кажа, бабека бил толкова грозен, та Червената шапчица въобще не познала вълка. И по едно време пичката пита изрода:
-Абе, бабек, що са ти такива големи зъбите?
А вълка не се сдържал и й вика:
-За да тъ изям, твойта мама!
И я изял. Ама лафа не свършва до тук, щото по едно време дошъл един ловец в къщата на бабата. Тоя явно й е бил няк'во гадже и дошъл да я наръби, ама като видял вълка с пълен корем извадил мозберга, от ония дванайсет и седем милиметровите, и му теглил куршума. Извадил после чикията и му резнал корема, а оттам взели че излезли дъртофелника и оная пичка, Червената шапчица. Та затова ти разправям за Зуза и лапането на вълка.

Е т'ва ме разби просто...

[25thframe]

БИСЕРИ OT УЧИТЕЛИ И ПРЕПОДАВАТЕЛИ

· Нека да сме живи и здрави, но главно живи, защото много здрави се споминаха.(професор по физика в СУ)

· Както сте яхнали чиновете, тъй и вас ще яхнат в живота. (учителка по философия)

· И мъжът, и магнетофонът имат по две глави - едната за запис, другата за възпроизвеждане. (из лекция по Аудио-визуални средства във ВТУ)

· Кой ще ми обясни разликата на различните постановки при свирене на обой? Ама, че сте тъпи! Всеизвесто е, че при Италианската школа са го лапали целия, а при Френската - до половината, с треперещ език!(учител по инструментознание в музикална гимназия)

· Колеги, ъук трябва да се мъча докато стигна до удоволствието... в Германия като бях на специализация, направо ми го вадеха готов и започвах да работя по него . (асистент - ТУ-София)

· Имам уши на най-невероятни места. (учителка МГ Варна)

· Откъде се взе тоя прах? Излизайте, излизайте, че ще се опрашим. (учителка)

· Дойчо, не си играй с крокодилите! Няма да можем да ги съберем!(в час по практика в механотехникума във Варна)

· Подчертайте с кръгче (Учител по география)

· С две думи - вулканизъм (Учителка по география)

· Стройте се от мен до другото дърво (Учител по физическо)

· От тия два жълти триъгълника, ше избереме синия!(учителка по математика)

· Докато съм тук и ви чукам на тази маса ще мълчите. (учител)

· Ученици можете ли да си представите колко много насекоми е имало в палеолита, това не са стотици ,милиони , милиарди , а десет хиляди!!! (учителка по биология)

· Ученици, кой пожелание, ще ми носи топките...
В час по физическо



· Цар Симеон умира на 56 страница, горе вдясно! (учител)

· Вие вече почвате да ме обиждате. Първо като ме видите и веднага хуквате към тоалетната, сякаш съм ви някакъв диуретичен чай. (учителка)

· И Мишо много добре се справя, само дето си слага пълния член отзад... (учителка по немски език)

· Дядо Йоцо чувствал новата действителност, но не можел да я усети. (Анализ на учителка по литература)

· Престанете да се изпразвате в часа ми!!! Имам предвид духовно! (учител)

· Момчетата са без облекло и се държат непристойно! (забележка от учител по физическо)

· Цял час чукам ли чукам, а вие - нито "Ах", нито "Ох"! (учител в час по физика)

· Точно вие ли момчета не знаете къде да поставите пълния член... (учител)

· Сега ще отворя вратата и един по един ще ви изхвьрля през прозореца. (учителка)

· Бисере, веднага иэвади пищова между краката! (учителка )

· Застрашава живота на съучениците си , като хвърля тебешир по тях! (забележка в бележник)

· Ученикьт мете двора в час по биология! (забележка в бележник)

· Ученикът слуша музика в час по музика! (забележка в ученически бележник)

· Сега ти тургам среден, да знаеш че още няколко пъти ще те мина !

· Няма да се събличам, направо почвам. (учителка по литература)

· Аз се мъча да ви обясня, а вие само говорите, само се пипате. (учителка)

· Другия път, като правите контролно, ще съблека всички момичета по монокини, да видя тогава къде ще си крият черешовите топчета.
Учителка по история

· Искам да видя физиономии, които мислят. (учителка)

· Ще ви го покажа, за да го видите визуално. (учителка)

· -Чукането отвън ли ви разсейва, колеги?
-Да, но ще видят те! Следващия път ще ги пратим те да карат лабораторно, а ние ще чукаме!
Между асистент и колега от ТУ-Пловдив

· Иди в ъгъла и изобрази пребита кокошка, която се мъчи да се закрепи на перваз. Учител по история

· Сега ще изпаднем в междучасие...
Асистент по "Теория на вероятностите" ФМИ

· "Спи в час и гледа през прозореца" (забележка в бележник)

· Искам да усетя моето присъствие в твоята работа!
Учител по рисуване на ученичка.

· И в древността е имало генетични експерименти - кентаврите и сирените го доказват... Учител по фолософия

· Когато човек се задави, може да умре много сериозно
Учител по биология

· Ученикът, който не си казва номера, ме нарича куче.
Забележка в дневник

· ...и да не мислите, че ще минете като дъжд между капките.
Проф. Иван Русев-ТУ Варна

· Ученика се заключва с белезници за радатора в час по География
Забележка в бележник - 28СОУ



· -Господине, как се решава тази граница?
-Абе заеби я тая граница! Решавай другите!

· -Момченце,в момента си в час по история!Намираш се в 4-ти век след новата ера! Учител по история

· До края на часовете нямам часове!

· Утре ще ви довърша.

· Простите числа са числа, които не се делят на никое друго число, освен на себе си и на всички останали....

· .... ако още ведньж, ти отзад свирнеш,такава свирка ще ти извьртя.......

· Другата година няма да ви оставя така.Ще ви РАЗБИШКАМ през два чина!

· Запишеше следната моя мисъл, която не съм измислила аз.

· Извади си оная работа изпод чина, защото ако аз дойда да ти я извадя, на мен ще ми стане хубаво,а на теб не.

· Сега ще изпаднем в междучасие... Асистент по "Теория на вероятностите" ФМИ

· Ех,деца,вече станахте истински мъже,особено момчетата.(Учителка към своите ученици-абитуриенти)

· О студенти, тази сутрин сте свежи и красиви, като цветя и на мен ми се иска да късам, да късам.

· "Каквото и да стане - Ботев си го вкарваме целия!" (По въпроса за програмата по литература за десети клас.)

· "Декамерон" е творба на сексуално-приключенска тема!

· Назубрили сте текста, като коне с капаци! (А.Н. учителка от 33ЕГ)

· Който хлопа да не хлопа!Нямаме час по тъпанарство!

· Да знаете! На парченца ще ви нарежа, в бурканчета ще ви затворя! И всичко това от любов към вас. Учителка по физика в 91 НЕГ София

· Тук е написано черно на бяло със зелено. Учителка по литература в 12СОУ

· Ако не си дадеш бележника ще ти пиша в бележника, че нямаш бележник!

· Гледай ги как изникват изпод чиновете.Никнат като гъби...

· Той бил бедна душица - имал само едни гащи на гърба си.

· Вие се смеете и аз се смея, но утре ще си разменим ролите!

· При капитализма човек експлоатира човека, а при социализма е обратното.
(учител по обществознание)

· Колега, Вие може и да сте свършил, но аз не съм задоволена! На изпит по право, СУ

· Номер осми ми дава жежко железо да си изгорим рацете!
(Забележка в книжката от учител по трудово обучение)

· След третия месец абортите са свързани с редица усложнения - тогава плодът е вече жив.
(учебник по акушерство)

· Извънматочна бременност означава развитие на плода извън матката.
(пак там)

· Нашите лекции нямат за цел да ви готвят за психиатрията...
(лекция по психиатрия)

· На изчезване е бесът в островните държави (Англия, Дания)...
(Учебник по епидемиология)

· Борбата срещу изкуственото хранене трябва да се пренесе към преодоляване на модното увлечение да се "пази линия" сред майките, чрез ... даване на личен пример, и др.
(Учебник по социална хигиена)

· Столът трябва да се нагажда към естествените извивки на гръбначния мозък
(Учебник по хигиена)

· Токсико-иритативните бронхити се срещат главно при хлебарки, текстилци и дърводелци...
(Учебник по хигиена)

· Целта на къпането е чрез изтривалка, сапун и вода да се смъкнат нечистотиите от тялото...
(Учебник по хигиена) (мерси, че ни осведомяват!)

· Заслугата ... принадлежи на Громашевский, който предизвиква експериментално инфекции у хора, а по-късно и у животни...
(Учебник по инфекциозни болести)

· Какво само прескачате от круша на круша?
Стига сте се замеряли с домати
(На бригада за бране на ябълки)

· Тази ябълка е първо качество... дори второ!
(пак там)

· Димитре, от пет минути те гледам - половин час нищо не си написал!
(в час)

· ЛС-> Ти в кошчето и с дъвката навън!

· Ти, с дъвката, веднага в кошчето!

· Ти, Плювай дъвката да я не плювам аз!

· Последните два чина да излизат моментално, утре да си доведат и родителите!

· Аз се опитвам да ви развеселя, а вие се смеете!!!

· Не съм казал, но ще повторя...

· Слагате точка и изречението продължава

· Ето на тази картина ще видите как Исус Христос ще се приближи към еврейския народ, който няма да го изчака

· - Говорихме ли за Майстора миналата година?
- НЕ (целият клас)
- Ами сега ще го довършим, човека...

· В българската възрожденска къща е имало три вида стаи - големи, малки и двор.

· - Колко минути остават до края на часа колеги - да или не ?!?

· - Стойността на тази константа не е константа...

· - Тази новата формула тука, изобщо не е нова формула, а е оная старата формула...

· - Аз като говоря не приказвам!

· - Ти като говориш с мене ще мълчиш

[SpoileR]

#737732 от DarKWaVe написано на 2007-02-21 22:02:11 GMT

НОД 32 ми хвана вирус Win32 не можа да го махне и вече не се доверявам на нея колкото и странно да звучи...

#737745 от landshaft написано на 2007-02-21 22:04:17 GMT:
Win32 - това май не е вирус...

#737749 от DarKWaVe написано на 2007-02-21 22:05:40 GMT:

едни хора от Кюстендил ми казаха че е вирус и ми препоръчаха F-Prot ,тя е била по-добра за вирусите...

[Dimchovsky]

#737732 от DarKWaVe написано на 2007-02-21 22:02:11 GMT

НОД 32 ми хвана вирус Win32 не можа да го махне и вече не се доверявам на нея колкото и странно да звучи...

#737745 от landshaft написано на 2007-02-21 22:04:17 GMT:
Win32 - това май не е вирус...

#737749 от DarKWaVe написано на 2007-02-21 22:05:40 GMT:

едни хора от Кюстендил ми казаха че е вирус и ми препоръчаха F-Prot ,тя е била по-добра за вирусите...

[dimochito]

вчера госпожата по Английски изпитва:
Госпожата:Стояне напиши ми bow
Стоян:bou (нали се чете "бау" и той така го написа )
Госпожата:Как се превежда bow?
Стоян:Лая ! нали кучето прави бау бау (след което всички паднахме от смях
евала му пра'а на Стоян

[RAM-FR]

10-то СОУ учителка по англ....

"докато не ме слушахте, направи ли ви впечатление ? "

[batkodavid]

Изумителни хора

http://vbox7.com/play:efac9c19

http://vbox7.com/play:cb079e5d



Сетих се нещо от някъв филм : "Колко са тъпи умните хора"

[agent_Jekov]

Генади е моят идол (или и аз карам Голф)


Аз и моите най-добри трима приятели решихме, че ще отидем на дискотека да сваляме пички. Любо Пенев, Били,Флакфайзера и аз се качихме в Голфа и потеглихме към мястото което е дестинация номер 1 за всички фешън хора в София - Марая.
Когато ви кажа Марая се сещайте, че всички сме се облекли страхотно и сме точно като за Марая - с причесчици, с блузки на роберто кавали, енерджи дънки, франко фере тениски, абе наточили сме се така, че да си личи че не случайно всички сме с боксьорски обувки. Слизаме от Голфа и величествено се отправяме до входната врата. Проблема ми е един - последния път когато зареждах голфа беше при Орландовци и тогава сипах газ за 2,50 начи сега имам точно 7,50 да харча за цяла вечер, което включва и черпене на путка, кондом, евентуално още газ и питиета в заведенията.
Седнахме на една маса до едни момчета също като нас - мното наточени големи гъзари и започнах да оглеждам как са момите в заведението. След 9 секунди погледа ми се спря на една доста прилична задна цепка, но след 14 секунди вече гледах фасадата на въпросната цепка, която задоволи напълно претенциите ми както на мен, така и на моя голф. Когато говорим за Голф 3 трябва да знаете, че гадна жена в Голф не се вози. Пише го в книжката с колата - “Найн уроди”.
Облеклото и предполагаше, че е някоя милейди от висшата класа - черни панталони с милиарди джобове и катарами, и върху тях вкарани дълги лачени ботуши с изострен връх и номерче.
Новата дама на сърцето ми забеляза, че я зяпам с гладен поглед като на чорбар при вида на топла храна и с походка при която панталоните и издаваха шума на шейната на дядо Коледа тя дойде при мен. Няма да ви казвам, че аз съм хладнокръвен плейбой, но в този момент изгубих всичките си сетива освен кура. Бях влюбен в нея като фен на стари градски песни в Космодиск. Сега тя стоеше пред мен и от нежните и устенца окрасени в ярко розово червило се прокраднаха думите:
- Ко шти жилаити?
Оказа се, че тя бе сервитьорка и е използвала служебното си положение да се запознае с пич като мен. От тази мисъл ми стана приятно топло, все едно току що съм се изпикал в морето.
Бивайки толкова пленен от величието на правия й бритон и дългата опашчица, аз забравих какво се случва наоколо.. Моите приятели вече са започнали любимата ни тема - коя кола на паркинга колко коня и коя ще бие, а аз дори не мога да се включа с репликата
- Бегай от тука с Голфа ще ми дишат прахта всичките.
Реших, че щом работи в заведение тя ще оцени моите познания по тънката материя на коктейлите, които придобих докато помагах на вуйчо ми в кафето му в Обеля 1.
- Една голяма мастика, една малка мента, сода и …
Втози момент блокирах и последва пауза от няколко секунди, през които в главата ми се завъртяха думи като “шкембе”, “зелена салата с повече лук”, “две бири”, но в крайна сметка аз пророних
- телефонният ти номер.
В този момент дамата на сърцето ми ме погледна озадачаващо, скръсти ръцете си на кръста, потропна с чехъл и каза
- Я го глией пък тоз! Ти какъв си, ве готин?
- Сина на Гигов - разправям аз с тайната мисъл, тя да е чувала за Локо София, Стадион Локомотив, Марчо Дафчев и Железни Бригади.
- Добре бе сладурче - каза тя и с фин свински тръст тя отнесе своето божествено тяло до бара където взе питиетата, и с не по-малко галантна походка на технолог във Винпром се върна до нас. Като ми остави питието, тя ми каза :
- Готин ще те чакам в 21:00 да ходим в Син Сити.
След като осъзнах значението на думите, което се случи няколко секунди по-късно, масата в Марая се подигна от страната от която аз бях седнал.. Нямах търпение да ми седне в … Голфа. След като си изпих благородния коктейл, който научих не от любители на алкохола, а от професионалисти, аз усетих че така съм се надървил, че всеки опит за изпикаване ще доведе до пълно разочарование (тук само мъжете могат да ме разберат, сори за путките, които четат). Сервитьорката ми го вдигаше много сериозно и исках да направи нещо по въпроса, но в главата ми се въртяха единствено тези 7,50, които имах и сметката в Марая от 5,30 и башкиша от 20 стотинки, с които щях да и покажа, колко сериозни са намеренията ми. Имайте предвид, че българи рядко оставят подобен бакшиш дори и в супер елитно заведение като Марая.
Генади на визитната ми картичка пише - Играч. Имам и друга, която я давам на автосервизи. На нея пише компетентен по тунинг. Иначе най-разбирам от политика. И съм много готин, знам кфо е фешън, кфо не е. Не съм некой балък като вас. Карам си Голфче, имам си бъбреци, боксьорки, абе бацета, аз съм 100% пич.
Обаче се забърках в много неприятна ситуация - да имам среща с желана мома, а да немам никакви цифри в себе си. Само 5 лева останали и при това не е сигурно какво ще стане защото срещата е в Син Сити, а там охраната ме познава, защото предишния път ме изхвърлиха, ама това беше заради едно друго момче с една дума - ДългаИсторияЩеВиЯРазкажаНякойПът.
Та значи тъкмо си седя аз в Голфа пред Марая, паркирал културно успоредно на цялата улица, бях напълно втрещен и трябваше да спра да помисля малко какво да правя.
Дали да не продам касетофона на колата ама, не искам щото е готин и чете Нп3 и свети в 260 цвята когато е включен и само 64 когато не работи колата.. Като карам през нощта хората си мислят, че съм НЛО, отделно ми светкат и чистачките. И пръскалката за водата свети с инсталация от лазери ключодържатели от пазарчето, и на задния капак има 9 фигурки които светят. А като спра на стоп имам допълнително 40, които светват. С една дума - ЪпгрейдналСъмСе.
И докато си ги мисля тия си неща, си цъкнах филм че некой чука. Гледам то си е истина - некфа кука ми чука на стъкло. И понеже джама ми е с копче отварям тежко и му разправям на милицията
- Кфо бе, старши
- Задръстваш пътя бе шаран - Вика ми тоя . Гледам и се ослушвам верно - целата марая седи и ме чака да реша какво да направя. Чух как хората си говореха за майка ми от прозорците на МПС-тата. Ушатия и той, възпитани хора - питат за родителите дали са добре.
В този момент на неволна проблемна ситуация ми дойде просветление като на буда след продължителен цикъл в една точка. Ще се намеся в наркобизнеса. На момента запалих голфа и се насочих към близката аптека.
Аз съм много фешън тип, не знам дали знаете. На всяко парти на ДиДжеи съм в Блек Бокс - любима дискотека, миришеща на градския транспорт днеска в 13:30 и със същия начин на стоене - ако някой иска да мести на място или да мести на около .. хм не е много широко. Удобно е като на 9тия човек в Голфа на задната седалка. И по пода има образувани малко потни локвички, на които човек се хлъзга.
Но иначе е готино и има атмосфера щото ходят готини хора.. С прически, бъбреци и боксьорски.Като спра голфа ми се възхищават, знаят ме пич с Енерджи.
Някак си съм чувал че всяка вечер пред въпросната дискотека има рязко покачване на търсенето на енерджи хапчета.. Затова инвестирах 1 левче в Нофилин и издълбах с един кламер картинка на патенце на всички хапчета, след което за по достоверно ги сложих в модерно пликче. Щото ги продават с щампи и в пликчета, пояснение за хората, които не са ходили в Блек Бокс или са просто балъци. Та въоръжен с блистер “патета” се насочвам към входа и избирам хората на които да вкарвам оферта. Виждам едни дето мязат на чатъри от Люлин. Перфектно - тия са супер големи балъци и започвам да ги филмирам:
- Бацка, екстра парти, а пичове, кфо правите до колко ще седите.
И те веднага се вързаха, много странно, но много им се говореше, надпреварха се да ми говорят. Преди да стигнем до самия разговор трябва да знаете как точно изглеждат. За полеснение ще ги кръстим така 1,2,3. 1 беше момче, което по-късно се оказа момиче, с прическа оръфан бритон, очилата на краля на мухите и зелени панталони направени от стари бански. 2 беше с червена коса, но после на една лампа забелязах че е зелена, а като я питах тя каза че и е синя. Имаше ли значение, май беше момиче. Много готини хора ходят по техно партита не знам дали съм споменал. Бъбреците на 2 бяха големи колкото джантите на голфа. ПЕТНАЙСКИ, държа да подчертая, с капачки на ОЗ. 3 беше пъпчасал младеж облечен в розово известен с поведението си на бавноразвиващ се бавноразвиващ, повръщане след 23 грама водка, гуменки булдозер, девствени мустачки и невъзможно влюбен в чатерка. Пак повтарям хората ми изглеждаха съмнително общителни.
Заговорих ги:
- Кфо става, днеска парти, а?
- Да много яко, яко много да - каза 1
- Жестоко направо, направо жестоко - изръкомаха тържествено с пристъпи нагоре надолу, напред назад и наляво надясно 2
- Да бе бате, бате, бате много яко, бате, тоя ди джей бате кърти бате, бате!
Казах си - баце Гена ти си лъв уцели десетката по шестобалната. Вкарах им офертата
- Хора имам една много яка поста, взех за едни приятели едни много яки хапчета, а родителите им не ги пуснаха, аре ще ви ги дам по-тънко по 15 едното
Видях емоцията в техните очи. Израженията им напомняха на три деца, на които току що са им съобщили, че получават Дисни ленд като наследство заедно с фабрика за анимационни филми, видео игри и сладолед. Еуфория настана
- О чудесно човека що не каза по рано - изстреля 1
- бате, веднага ше си купя, бате обаче ако можеш да ми бате отчупиш бате от едното хапче бате за бате 3 лева бате!, щото имам само 18 и не знам после бате как ще се прибера бате до нас ама няма бате проблеми бате щото на мен ще ми бате е готино. - каза 3 за около 2 секунди и половина
- Окей - казах аз с недоверие. Щях да му отчупя от едното хапче една трета, дано не претупа.
1 и 2 поискаха общо 5 хапчета. Значи трябваше да им дам 6 и една трета. Това правеше 93 лева.. Избих си парите освен това в мен имах 4 точки останали от преди. Всичко се нареди. Взех си парите от тия тримата и хукнах към Голфарата доволен.
Не случайно пише Играч на една от визитките ми.
Продължение
(Манга анимация и глас зад кадър) Главния герой Генади е отново в трудна ситуация, след като е успял чрез хитра далавера да се сдобие с 97 лева, на него му предстои поредното изпитание - среща със елитна сервитьорка в Син Сити. Дали Пазителя на тунингования Голф 3, Повелителят на Обеля 2, Гладиаторът с очила “бъбреци”, Котаракът с боксьорски чизми, Педя човек, лакът опашка, накратко Генади ще обезоръжи обаятелната дама или форсмажорни обстоятелства ще попречат на младите да си пристанат, всичко това ще стане ясно
някой друг път!
Очаквайте продължение
ебавам се.
Братовчед ми е супер интелигентен човек. Живее в Кюстендил и работеше като полицай в караулката след Владая - до Перник, но го уволниха заради некфи 20 лева, не са прави. Казва се Баце Цачо и притежава движимо имущество - Опел Калибра 2.0 16 ВЕ и недвижимо имущество двуетажна къща в 20 годишен ремонт на 15 минути от центъра… на Кюстендил. Жена му е една от най-яките пички в целия град, ставали са над 30 боя в дискотеката заради нея, такъв тип е. Тук някъде е момента, в който хората започват да се питат защо обяснявам тези неща. Спокойствие и само спокойствие, Прасчо, както казва Карлсон, който по принцип е хомлес педофил с перка в разцвета на силите си.
Часът е 10 без 15, моята среща с момата е в 10, тогава й свършва смяната. Аз съм облечен по достоен начин - боксьорски обувки, енерджи дънки, енерджи тениска без ръкави, очила бъбреци и прическа с бритон. Ослепителен както винаги, в квартала ме наричат Фешъна или Червилатора. След като вече имах телефона на Евдокия паркирах тежко своята подвижна крепост с оптичен тунинг и блестяща Рейсинг капачка на газовата уредба пред Марая и реших да направя най-изтънчения жест към една жена - да и клипна да идва. Клипвах и няколко пъти дори, но Евдокия не излизаше и реших да се намеся - показах се до кръста на прозореца и се развиках както баба ми ме викаше в 5ти клас в 12 вечерта да се прибирам, всички в квартала познаваха баба ми по глас само.
- ЕВДОКИООООО КЪДЕ СИ МААА - приканвам аз галантно миската
- ЧАЙСАИСЯШАДОДА - се чу отчетливо звънливото и гласче.
- ХУУ - потвърдих аз
Няколко секунди по-късно се появи и тя толкова тържествено, че походката и предполагаше че е дългогодишен лидер на военни паради. А как само бе облечена, не ми стигат глаголите да ви я опиша затова ще пробвам със съществителни - дълги ботушки над дънките, които са впити по нея и следват линията на тялото, което грациозно описва формите на кегла за кегелбан. След това ансамбъла на Евдокия продължаваше с ярко розова блуза, под която зърната на лисичите и муцунки се бяха натопорчили и приличаха на малки бутончета. Лицето й не се виждаше тъй като носеше очила бъбреци, които напълно скриваха фасадата й, а косата и бе оформена в стил - пияна сойка прави гнездо. Имаше опашчица и бритон, а останалата част от четината й успешно опровергаваше теорията, че за всичко в този свят си има рационално обяснение.
В колата започнахме един много високо интелигентен разговор за невероятния ефект на Златно Чудо на доктор Мангалджиев и за умелата маркетингова стратегия на препарата. След това разговора премина към Азис и разбрах, че и тя също като мен си пада по три стила музика - хаус, рап-чалга и прогресив трайбъл чалга. Идола и за мъж е онзи чалга певец от Биг Брадър, защото харесва начина по който му висят очите образувайки тъжен поглед на гладен кокершпаньол. След това разбрах, че и тя, също като мен, е запленена по хороскопите на онзи исполин от шоуто на Гала, смс игрите след 12 часа и шоуто биг брадър. Уникално беше, че с нея споделяхме едни и същи интереси.
- Бейби, ще те водя в Селекта да пийнем по един коктейл - казах аз и Голфа с устрем полетя към Цар Освободител.
- Води ме в някоя квартална кръчма - добави остроумно тя и двамата се засмяхме. Тя демонстрира невероятно чувство за хумор.
Екзистенциален въпрос - Какво искам от една жена? Не много!
Условие 1 - да е представителна. Тъй като аз съм публична личност е много важно за мен дамата с която се появявам да е фешън облечена. Тук като своеобразен изпит може да се приеме до колко вероятно е да я пуснат в червило или син сити.
Условие 2 - Харесвам когато приятелките ми реагират позитивно на чалга с припявания на висок текст и танци. Много обичам жените, които са невероятно луди фенки на чалгата, те са толкова свръх интелигентни, че е много вероятно Айнщайн да е бил жена и да е слушал чалга.
Условие 3 - Да умее да се държи актуално на обществени места като БИАД, Червило, Син Сити, най-голямата дискотека на Балканския полуостров, която се намира в Обзор, Планета.
Условие 4 - Да е възпитана по български традиции, с родители жертви на края на студената война и културно обременени с 2 готварски книги и патриотската книга Български Царе (56 стр. ученическо издание), която се препрочита от бащата на всеки 3 март, след като се набие зловещо.
Условие 5 - Да е известна в микрообществото на своя квартал най-вече с предизвикателния си избор на дрехи и прекалената си устатост. Обичам жени, които много говорят и ми дават акъл. Обичам арогантните жени, с характер на пинчер зад блиндирана врата.
Карам си аз и решавам да и пусна любимото си етно-диско, което изобщо никак не е чалга, и тя се разтанцува в колата при което Голфа започна да подскача като кола от клип на Доктор Дре. Спряхме на светофара където аз започнах да барабаня с пръсти по цялата кола, а тя си подрусваше лисичите муцунки като периодично ги поглеждаше сякаш проверяваше дали не са порастнали.. Това е голям тик при жените, които са комплексирани от бюста си, забелязал съм го както си вървя по улицата.
След като очевидно всички разбрахте - ние отиваме тази вечер в Син Сити и сме родени един за друг, аз започвам да я обарвам грубо по баджаците, а тя ми изми вътрешната част на ухото с език. Кура ми подскочи като Стефка Костадинова на 208 сантиметра. По едно време ми стана неудобно да карам голф - станах като предпазен бастун против крадци. Равносметката дотук е че , направих вече едно кръгче с Голфа , свалил съм пичката, но все пак ми се ходи на дискотека, а са минали само 20 минути откакто я взех от работата й. Затова си помислих “Къде ли да идем?” погледнах я въпросително в бъбреците й, и отговора сам дойде - връщаме се в Марая. И тя се съгласи. Получи се екстра - хем и показах Голфа, хем и показах къф музикален пич съм, хем и дадох да се разбере, че тая нощ тя ще спи в Обеля.
В Марая говорихме, като обсъдихме следните теми - Напоследък всякакви хора ходят с Енерджи, дори тези които не ходят в Червило, Новата реклама на алкохол с Чалга певица, Новини за Азис, Невероятния ефект на Златно Чудо и пак някакви клюки за Азис, тя ми рецитира последния брой на вестник Чалга Сензации с абсолютна точност, след това изредихме Топ 5 на най-готините асистентки на Къци за всички времена и неусетно дойде време да ходим в Син Сити.
На входа на Син Сити ми изкача Баце Цачо развълнуван и разправя:
- Лъв, много се радвам да те видя ела да разрешиме едни дето не искат да си местят автомобила.
- Ше я видим тая работа - казах аз и с Евдокия тръгнахме към паркинга където едни шушляци с Форд Фиеста бяха запушил Бац Цачо.
Анализирам единия и го виждам, че е културно момче с лачени обувки и Харисън блузка и решавам да се разберем по цивилизования начин.
- Кфо бе, кфо бе - сдухвам го аз докато го бутам в рамената
- Аз нямам проблем с теб, а с него - разправя ония и сочи Баце
Замислих се за момент. Човека имаше право. Но въпреки всичко реагирах адекватно на ситуацията:
- Абе не ми говори с тоя тон, заухаф - и го плеснах през врата.
От колата се чу глас:
- Ей балък, я не се прави пред курвичката - вероятно визираха Евдокия
- Ти кой наричаш курвичка бе чекиджор - ме изпревари словесно Евдокия и продължи да го храни докато го изваждаше насилствено от задната седалка на Фиестата през първата
- Са ше ти се ебе положението в обществото - каза Евдокия и го го срита с коляно в мъдете
В тоя момент ми стана гадно за човечеца, защото лицето му придоби формата на нищо неподозиращ жител на Хирошима попаднал в епицентъра на атомната бомба. Спасих го от Евдокия, която го риташе в бъбреците с острите си ботушки, каква жена само. Балъците си преместиха кошницата, Баце Цачо си паркира Калибрата и влезнахме в Син Сити.
Поръчах веднага една бутилка Селект за мен, а за Евдокия голяма ракия и започнахме да се забавляваме. Мятахме салфетки, носни кърпички, тоалетна хартия на всеки чалга хит.
Много се напих и едвам си стигнах до нас, а хем живея на 15 минути от центъра. Сутринта се събудих в странна пространствена позиция. Заспал съм на земята, а Евдокия е заспала докато ми е правила френска любов и продължавашe да ми лигави оная работа. Реших да продължа да си лежа леко и поклащайки да се възползвам от така създалата се ситуация. След половин час се събуди и Евдокия, като и препоръчах да си измие зъбите внимателно. След това правихме секс, като през цялото време Евдокия стенеше като Мартина Навратилова докато бие първи сервиз. По едно време съседите почнаха да чукат с точилка по пода си, но това никак не ни стрестна кучешката поза, в която и двамата гледахме Искрено и Лично, както се пее в оная песен.
Гъзар съм. И да искам не мога да го променя. Толкова голям гъзар съм, че имам съмнения, че съм излезнал от гъза на майка ми.
Гъзар съм толкова че второто ми име стана Генади, всички ми викат Гъзарят Генади.
Но не съм обикновенно дупе - аз съм гъзе с мерак да промени света. Да направя хората по-гъзарски, да им отворя очите.. Искам целия свят по-хубав за да стане като бялата стая в червило - всичко се върти около мен, но без да те пуска след 1 час. Защото в момента света е малко като Студентски Град. Гъзари сме всички, но само ние го знаем и макар да караме елитни немски коли от трето поколение живеем за наем от 30 лева на месец и използваме перваза за хладилник. Тук говоря абсолютно хипотетично и никак не намеквам, че в Студентски град е пълно със селяни и че хората от провинциата, които идват да живеят в София са амбициозни овчари с претенции без покритие и с представа за таван на заплатата от 256 лева, с които да се фукат по родните си места..
НЕ!
Искам света да стане едно по-гъзарско място за живеене. Искам всички жени да са чалга певици, а всички мъже да са прототипи на мутри от чалга клипове.
Искам да съм забавен като Слави Трифонов, докато чете в аутокюто. Искам жените да са умни и независими, като асистентката на Къци - Ивето.
Искам живота ми да е ВИП Брадър и да ме дават 24 часа по определен канал. Искам хората да пускат СМС-и за мен, и да ме коментират с чат съобщения по мобилния си телефон. Искам ники кънчев и крум савов да ме коментират.
Искам когато кажа нещо да чувам аплодисменти от публиката все едно гледам Приятели.. Също да се чува публиката как подсвирква и аплодира всеки път като влезна през вратата или се появява за първи път през епизода.
Искам като пръдна да изкачат по 100 лева през гъза ми. Искам вместо джанки, по дърветата да има пликчета с кокаин завити на писмо.
Искам да съм единствения в целия свят, който има Голф 3. Искам да бия чимбери на Чък Норис. Това ще бъде гъзарско.
Искам да направя анимационен филм, в който аз да съм главния герой.
Искам парламента да е дискотека, където вместо парламентарен контрол всеки петък гостува Карл Кокс.
Искам Марчо Дафчев да спечели златната топка и да каже по време на церемонията - посвещавам трофея на Генади.
Искам Обеля 2 да стане Шанс елиз 2. А метрото да стига до морето, по-бързо отколкото сега стига до Люлин.
Искам да имам хазна като на чичо скрудж. Искам любимия супергерой на батман да е Генади.

*по действителен случай

[Alpina]

http://www.biertijd.com/mediaplayer/?itemid=11208

[freerider]

БИСЕРИ OT УЧИТЕЛИ И ПРЕПОДАВАТЕЛИ :

10-ма човека слушат музика и госпожата вика (няква заместничка взета от село ) Абе ей я да си изваждати тия каБли от ушити ,че ша ви зема мп3-ките и ша скоча отгоре им
(час по физика -- гимназия в Русе)
(правописа е така , защото тая така говори)

Подобна ситуация :
5-6 човека ядат нещо в час и - Да го махати туй ядини от тука , че ша го зема и ша го хвърля у кинефити
(правописа е така , защото тая така говори)

Какво да разправям , да умреш от смях у тоя час

[daf4ov]

[bluskanie]

http://www.youtube.com/watch?v=iDDkm5hSwvg

[25thframe]

*** ГРАФИТИ *** ГРАФИТИ *** ГРАФИТИ *** ГРАФИТИ *** ГРАФИТИ *** ГРАФИТИ ***

Ето някои от лозунгите, които всеки от нас е виждал по стените на нашите
"уютни" общежития (ако видите нещо "гениално", обадете се да го добавя в списъка) :

* Смрат, гнеж и бабички
* Бийте циганите, не чекии
* За жените само бой, бой, бой и никаква телевизия - може и малко диня
* Иска бъде дизел и бъде тахи
* Пушети тривъ и дишъйти липилу тъпи селяни
* Мразя расизма и негрите
* Ние сме танцуващите и пеещи боклуци на света
(N.B.който е гледал Боен Клуб знае защо...)
* Не ме е яд, че колежките ми са грозни. Яд ме е, че започвам да ги харесвам
* PropaGanja
* NATO Air - Just Do It
* In grass veritas
* Внимание ниско прелитащи слонове
* В Студентски град е пълно с тъпаци, а МЕИ-то е точка на сгъстяване
* Ако абортът е убийство, то онанизмът е геноцид
* Яжте сандвич с хляб
* Аз съм свободен е-
* Който няма цел, винаги я постига
* Сиръне до посиръне
* Грифонът е кофти гарга
* ПРОДИДЖИ - Изберете Българското
* МобилТел е ТЪПА фирма !!!
* Изборите не променят нещата, ако го правеха щяха да ги забранят ...
* Ура за жените, които осъзнават, че са курви
* C200 - само за маниаци и дърводелци
* Toшо ги е ебал
Браво, ама кой е ебал ?
* Леките жени носят тежки парфюми
* Хемороидите са готини пичове
* Кмете, архитекте ! Махнете тази тарба ! (надпис върху рекламно пано)
* Обичам родината, мразя държавата
* Плътта около вагината се нарича жена !
* Ако пафкането пречи на пиенето - заеби го
* Върнете ми маркера педали
* Еламугозавър
* Понякога и музиката ни влияе (надпис в 13 блок, Студентски град)
* DEAD MOROZ
* TAKE DEAD
* Проба на маркера

[25thframe]

Историята за чорапите

I-ва част

ден 1: Прани чорапи - меки и миришат на омекотител - мразя ги.
ден 2: Чорапите нямат никакъв мирис...така е по добре.
ден 3: Като се събуя и доближа чорапите до носа понамирисват - няма да ги сменям.
ден 4: Като си махна обувките моментно ме лъхва "приятна" миризма на спарено - няма да ги сменям.
ден 5: Като се събуя майка ми пита дали нещо не е умряло в къщи...нещо си въобразява.
ден 6: Прибрах се и още от вратата баща ми извика "Да не си настъпил някое лайно?"...какво му стана на тоя човек.
ден 7: Котката се доближи до кракът ми, подуши го и припадна....?!?!?
ден 8: Майка ми отвори прозореца на стаята ми и започна да си мърмори нещо.
ден 9: Кучето на съседите като ме видя и избяга.
ден 10: Сестра ми започна да се задушава и се наложи наще да я карат в болница. В 3 през ноща дее*а само ми разбиха сънят!
ден 11: Приятелката ми дойде, отворих вратата да я посрещна и тя избяга (получих sms, че ме напуска)...това пък защо?
ден 12: Родителските тела ми заплашват - отвориха всички прозорци в къщи.
ден 13: Майка ми си събра багажа и се махна .... даже не разбрах кога е станало, още спях.
ден 14: Баща ми излезе за работа и вечерта се обади да ми каже, че отиват с майка ми на дъъъълга почивка...
ден 15: Съседите се оплакват, че от нас мирише на лошо.... така ли? аз не усещам нищо.
ден 16: Уличните кучетата избягават района около блока.
ден 17: Съседите до, под и над нас отидоха на почивка заедно ... абе какво им става на тия хора само забягват на накъде.
ден 18: Звъняха от ХЕИ, казаха ми, чеполучили множество оплаквания и щели да дойдат на проверка ако продължат...сигурно са сбъркали номера.
ден 19: Цветата в апартамента увяхнаха...странно вечра ги полях.
ден 20: Хората от входа масово се изнизват кой на вилата, кой на село....тука става нещо странно.
ден 21: Хлебарките напуснаха блока...такова изселение не бях виждал.
ден 22: Дойде пощальонът да ми връчи призовка...не го видях да излиза от блока. По новините вечерта видях, че бил в болницата според лекари от натравяне....горкия сигурно е ял нещо развалено.
ден 23: ХЕИ позвъни на вратата. Отварям и гледам двама души лежат в безсъзнание. Извиках бърза помощ. По новините нищо не казаха.
ден 24: Гражданска защита отцепва района...ха да не съм луд да тръгвам на някъде.
ден 25: Нещо ми е тежко в корема. Драйфа ми се.
ден 26: Тука нещо мирише на лошо...продължавам да драйф......
ден 27: ........
ден 28: ........
ден 29: ........
ден 30: Събудих се в някаква бяла стая завързан за леглото. Огледах се и видях как група хора с противогази разглеждат чорапите ми които стояха изправени до стената.
Край на I-ва част
След няколко седмично обеззаразяване на блока и околностите, шокова терапия и тонове заплахи се върнах в къщи при семейството ми. Убийте ме не знам защо беше цялата тая идилия, е поне съм си унас. Дойде лятото и нашите ме изпратиха на лагер за един месец в планината.

II Част - Пак се започва!

След няколко седмично обеззаразяване на блока и околностите, шокова терапия и тонове заплахи се върнах в къщи при семейството ми. Убийте ме не знам защо беше цялата тая идилия, е поне съм си у нас. Дойде лятото и нашите ме изпратиха на лагер за един месец в планината.
ден 1: Пристигнахме в хижата. Всички се втурнаха да си вземат душ от 2 часовото пътуване с влака и 6 часовото пътуване с теснолинейката. Аз си останах в леглото, да не съм луд да се къпя нали сутринта си взимах душ, а и чорапите ми даже не миришат. (поне мириса на прах за пране се е махнал)
ден 2: БЕСЕН СЪМ. Събудиха ни в 5:30 сутринта, за да ходим до някакъв връх. Що за нахалсво, а като капак за закуска имаше сух хляб два домата и парче салам. Като се прибрахме всички пак се втурнаха към банята...аз се отказах, но поне се наспах в стаята. Чорапите си оставих в маратонките, ухаят на леко спарено - приятно.
ден 3: Майкооо всичко ме боли ще го убия водача на групата, а на всичкото отгоре съседа ми по легло се оплаквал, че не можал да мигне цяла нощ щото нещо му миришело. Определено си измисля аз спах като пън и нищо не ми миришеше.
ден 4: Пак ни събудиха в 5:30. Щели сме да ходим да гледаме някакъв водопад, който бил на 7 часа път от тук!!!! С големи мъки стигнах до там и седнах на един камък близо до водопада, а ония ми ти "приятели" да вземат да ме бутнат във водата. На връщане се спънах в един заблатен гьол. Прибрах се премазан и си взех си душ и установих, че чистите ми чорапите са изчезнали. Е няма лошо, аз и без това не ги понасям, а и тези са си добре.
ден 5: Боли ме цялото тяло и съм настинал днеска няма да мърдам от леглото. Един от съквъртирантите ми каза, че от някъде идва мирис на застояла вода. От къде му хрумна, аз се къпах и махнах тинята, така че да е от мен не е.
ден 6: Цял ден скитахме по горещините по някакви камъни нагоре надолу. По се лее. Прибрахме се късно вечерта и аз се трупясах както си бях с дрехите и закъртих. Събудих от мърморенето на съседа по легло, който отваряше прозореца и вратата. Тоя не е наред навън е студено, а тоя отваря, нищо другите в стаята ще затворят като им стане студено.
ден 7: Вдървил съм се....ееее, никой ли не затвори прозореца? Отговориха ми, че миришело нещо много лошо и просто нямало как.
ден 8: Валя дъжд, а ние играхме футбол. Добре, че маратонките ми не пропускат та чорапите ми са чисти.
ден 9: Върнах се от закуска и гледам момчетата в стаята разместват всичко възможно от стаята. Казват, че нещо е умряло и мирише ужасно. Аз не усещам нищо, но за да не страня се включих и аз, но нищо не намерихме - ми нормално то няма нищо ама айде.
ден 10: Двама си събраха багажа и се преместиха в друга стая щото миризмата се била засилила - не е от мен скоро си взех душ, а дрехите са ми чисти даже оня ден като валя дъжд съвсем се изчистиха.
ден 11: През нощта имаше някакво раздвижване ама много ми се спеше та разбрах чак на сутринта, че едно от момчетата започнало да се задушава и да повръща. Горкия сигурно храната в хижата е започнала да застоява.
ден 12: Двете момчете които бяха осанали в стаята се изнесоха и ме караха и мен да ходя с тях, че щяло миризмата да ме задуши и мен. Абе ти хоря нямат ли си друга разбота, че само душат. Докато не усещам нищо няма да мръдна от тук.
ден 13: Появиха се 20тина пора от близката горичка. Половината от хижата се изнесе на излет.
ден 14: Провете се умножиха и всички са под моя прозорец. Сладки същества.
ден 15: Надзорниците се изредиха един по един да ми викат, че от тук миришело да съм кажел какво. От къде да знам да не им приличам на врачка. На мен не ми мирише.
ден 16: Отидохме да разгледаме някаква пещера. Стигнахме до основната зала, ма то там тясно, тясно 50 души едвам се събрахме. Докато водача разказваше за пещерата двама души извикаха, че подушват нещо задушливо и припаднаха.
ден 17: Ще играем на криеница в мазето на хижата, щото около нея поле от порове. Ай стига бе май верно има някаква миризма, която ги привлича ама защо само аз не я усещам?
ден 18: След криеницата от снощи в мазето, 3 момчета и 5 момичета са на легло. Казват, че замалко не се задушили от нещо. Еми глупави хора като знаят, че затворени помещения не им понасят па да не влизат.
ден 19: Едно от момчетата се върна в стаята при мен. На сутринта пак беше изчезнал. Хижаря каза, че с хеликоптер го откарали в токсикологията. Докато го изкарвали едвам си поемал дъх и шепнел - миризма..лоша. Сигурно поровете под прозореца не са му понесли.
ден 20: Поровете намаляха.
ден 21: Поровете напуснаха района....?!?!?
ден 22: Хижаря ни каза, че тая вечер сме щели да спим на палатки, че да претърси хижата и да намери източника на вонята от която всички се оплакват. Всички??? Аз продължавам да твърдя, че си измислят щото аз воня не усещам.
ден 23: Трите момчета с които бях в палатката през ноща получиха хрипове. Мед сестрата, която беше с нас за малко щеше да изпусне единия. Тзтзтзтз, как може малди хора с такова крехко здраве. Явно не им понася чистия въздух.
ден 24: Хижаря каза, че още два дни ще сме на палатки, че да се измирише тотално.
ден 25: Някой ми открадна възглавницата, нищо ще спя на маратонките, а чорапите ми ще служат за по-меко.
ден 26: Сутринта се събудих от задушлива миризма, лошо ми е.
ден 27: Хижаря каза, че утре ще ни пуска в хижата. Легнах си. Събудих се през нощта, лошо ми е не мога да дишам.
ден 28: .......
ден 29: .......
ден 30: Събудих се завързан за някакъв стол и пак същите хора с противогази се опитваха да отлепят чорапите ми от маратонките.
О не пак се започва...

Чорапите - III: Казармата

Шест години по-късно: Завърших гимназия и се дипломирах, родителите ми не ме ипуснаха от поглед през този период...много са загрижени Smile Само дето всеки ден ме водеха по психиатри и тая година човека ми каза, че имам напредък и съм щял да се оправя.......от какво обаче аз така и не знам?!?. Тая година влязох в казармата, майка ми, баща ми и сестра ми са се панирали. "Спокойно де хора само в казармата влизам, нищо няма да ми стане".
ден 1: Строиха ни на плаца. Командира говори, говори, говори, говори та се задиня. Половината от нещата които каза не ги разбрах другата половина нямаха смисъл. Но човека реши да завършим първия ден съм един "малък" крос.......20км той нарича малък!!!! Вчерта бях плувнал в пот от горе до долу, а краката ми бяха заврели в тея кубинки, а чорапите ми бяха мокри. Успях само тях да смъкна и автомата след което съм заспал.
ден 2: БОЛИИИИ МЕ ВИЧКО!!! Опитах се да кажа на командира, а оня ми отпери един шамар и ме накара да пробягам 10км при това в най-голямата жега. Цял следобдед лежах като заклан на глеглото, не можех да мръдна. Един от войниците ме съжали и ми помогна да си смъкна поне кубинките. Оня направи физиономия все едно са му топнали главата в бидон с осем месечно зеле....горкия сигурно е видял колко са ми подути краката и му е станало лошо.
ден 3: Едвам се движа, а командира ме е натоварил със зимната екипировка и само мен при това в най-голяма жега. От мене струи пот като водопад и все едно джапам в гьол. Късно следобеда като си събух кубикните от тях изтече поне 300мил. "вода". Момчетата около мен отвориха прозорците като мърмореха нещо.
ден 4: Не знам къде съм, но при всеки опит да мръдна усещам пронизваща болка през цялото тяло. Към 9:00 дойде командира и се развика нещо, но аз не чувам щото ми бръмчи главата. След 5 мин дойдоха 2 яки момчета и ме понесоха на някъде. Зарадвах се най-сетне ще ме заведат в лекарското оделение....Лекарско ли?!? ТОВА Е КАРЦЕРА.
ден 5: Нищо особенно навънка е поне 30 градуса, а тука към 40 и не мога да се съблека даже, че е тясно. Тоя дето ми донесе храната каза, че съм изпуснал голямата баня...да му и *** в банята аз не мога да дишам, а той за баня ми говори.
ден 6-10: Умирам от жега и се потя като пор.
ден 11: Пуснаха ме от карцера и едвам ходя. Пак съм изпуснал голамата баня - дявол го взел. Командира ме прати да мия тоалетните...то не се диша там. По едно време щях да загубя съзнание и се препънах в една от кофите с мръсна вода която заля краката ми, добре че кубунките не пропускат.
ден 12: Сутринта в 5 всички бяха станали и се оплакваха от някаква миризма. Да им имам проблемите аз ще поспя още малко.
ден 13: Мина инспекция в стаята. Ония ми ти командири се разкрещяха, че стаята воняла и ни пратиха всички от тука да направим по 100 лицеви опори след което да потичаме 20тина км, някой от войниците ме гледат на кръв.....какво съм им направил?!?
ден 14: Ще ходим на полево обучение, а навън вали да се къса. Цял ден марширувахме из едно кално поле. Кубинките от черни станаха глинесто-кафяви. Утре е ден за баня.
ден 15: Баняяяяя....влязох вътре доволен, че най-сетне ще си взема душ. Тамън си събуах кубинките и всички които бяха в стаята изпопадаха по земята в безсъзнание. Е дявол ги взел и командирите, ся ли намериха да правят учение с газ. Фанах дрехите и кубинките и изхвърчах от банята. Няма да се натровя заради единия душ я.
ден 16: Стаята е на 1/3 празна. Всички са мед сектора. Еми така е като командира върши глупости, ей ся само да дойде ще му кажа аз какво мисля.
ден 17: Е казах му и пак съм в карцера и вънка пак 30 градуса пот, пот, пот. Пак ще изтърва банята Sad
ден 18-22: Скука, пот и броене на мухи които чудно, защо като влетят умират моментално. Ще си ги събера за риба.
ден 23: Пуснаха ме от карцера. Отидох до стаята да се излегна малко, че съм се схванал....Я леглото ми е преместено единия край на стаята. Това пък защо...никой нищо не казва.
ден 24: Абе тия хора не са в ред. Цяла нощ кашляха и хрипаха ми като не са добре да идат в медицинското. Ето и аз съм с хрема и ми за запушен носът ама си капя капки и не преча.
ден 25: Странно в банята няма никой, е още по-добре за мен.....Абе къде са ми чистите чорапи, на кой са му притрябвали дявол го взел. Нищо ще си нося тия...малко понамирисват като ги доближа до носа ама стават.
ден 26: Ще ни показват как се кара танк, че поне да знаем. Едвам се набутах аз и още един, и шофьора в танка. На излизане си заклещих кракът и ми се изхлузи кубинката с чорапа. Като излязох викнах да ми я хвърлят, че навън е кално.......не получих отговор. Командира на ротата надникна вътре и май нещо се изпусна и падна вътре. Надникнах гледам командира хрипа, замери ме с кубинката.....добре де какво съм му направил сега?
ден 27: Имаме заместващ командир. Командира ни си взел седмица в санаториум.
ден 28: Свободен ден...вечерта избягахме от подлението и отидохме на дискотека. Танци, танци...мен ме заболяха краката и реших да си махна кубинките, че да се охладят. Тамън започнах да се отпускам, когато се включи противопожарната аларма. Огледах се хората около мен изпопадали на земята, а другите се щурат като ненормални. Хванах кубинките в двете ръце и бегом към поделението. Минах напряко през градинката на с цветята на командира.
ден 29: Замесника ни смъмри, че ни нямало и ни прати да тичаме 15 км. Като минах покрай градинката на командира видях, че е повяхнала цялата. Е как може такова отношение с цветята.
ден 30: С друго поделение ще разиграем военен конфликт. По едно време плениха част от нас и почнаха да ни рапзитват и заплашваха, че ще ни измъчват ако не кажем къде е "щаба" ни. Почнаха един по един да гъделичкат краката с перо, но тия от мойта рота много издръжливи се оказаха. Дойде и моя ред. Събуха ми кубинките след което всичко утихна......погледнах гледам всички изпопадали по земята. Така ни намери замесник командира.
ден 31: Мда тоя карцер почна да ми става уютен.
ден 32: Преместиха ни от карцера в килия, че им трябвал за нещо. Много тясно тука 5 души в килия метър на два. Краката ме заболяха да стоя прав, а тия кубинки убиват - свалям ги. Тия около мен започнаха да агонизират......явно не им понася затворените пространства.
ден 33: Всички са в медицинския сектор. В спалното помещение съм аз и още 5 момчета. През нощта усетих някакво раздвижване, но не се обърнах, че ме се спеше много.
ден 34: Ей какво по дяволите ми прави леглото в коридора. Командира се върна и ме завари така. Развика се и ме прати да беля картофи в кухнята. Към обяд готвачите почнаха да душат наоколо. Някой каза, че май има умрял плъх. Вечерта на всички им се виеше свят и се задушаваха. Аз нищо не усещам, явно са опитали от собствената си манджа. Пада им се.
ден 35: Днеска ще ни учат да използваме противогаз. Заведоха ни на майната си насред някакво поле. Влязохме в някаква барака сложихме си противогазите и почнахме да чакаме. Чакахме, чакахме..........някой си свалиха противогазите щото им омръзна. Мен ме боляха краката от ходене и помолих един да ми помогне да си събуя кубинките. Всички изтръпнаха и набързо си сложиха противогазите. Все пак човека ми помогна да ги махна. Точно тогава двама припаднаха. Еее явно са пуснали най-сетне газа. Като излязахме, командира каза, че не е наред газовата система и учението се отлага. Всички се спогледаха.
ден 36: Ще спим на палатки, че да не се връщаме в поделението, че е дълче. Баси никой не ме иска в палатката си. Е ще си къртя отвънка. Подложих си на кубинките и заслах с чорапите.
ден 37 сутринта: Лошо ми е и повръщам. Командира изпрати адютанта си да ме види как съм. Той отвори спалния чувал и припадна. Боже толкова ли съм зле?
ден 38: ........
ден 39: ........
ден 40: Събудих се сам в бяла стая. Тоя път не бях завързан, но на столя седяха ония в бялото пак с противогази. Местят ме в отдел за изследване на бойни газове.
To be continued...
ден 41: Карат ме с военен конвой до новото поделение. В камиона с мен се качиха двама. Казаха, че са ми охрана. Докато пътувахме видях, че по стената лази една огромна черна хлебарка и понеже ме е гнус да я мачкам с ръка си свалих кубинката и я размазах. Ония двамата се опитаха да ми кажат нещо обаче в следващия момент припаднаха......баси гнусливите хора.
ден 42: Ехааа много хубава стаичка са ми дали даже има цветенца във вазата. Не може да се сравни това легло с пружината в старото поделение. Събувам се и лягам да спя.
ден 43: Събуди ме някакъв трясък. Огледах се и първото което видях е, че цветята бяха се смарангясали до неузнаваемост. Погледнах към вратата и видях камериерката (ехаа имам и такава) на пода.....горката сигурно не и е понесло от гледка на повехнали цветя. Около нея разсипана закуската....язък *яко псуване*.
ден 44: Вратата е заключена и не мога да изляза, а прозорците са запечатани - абе къде съм попаднал? Ритах вратата докато не ми се разпаднаха кубинките.....българско качество. Най-сетне някой отвори вратата. По пагоните видях, че е полковник. Пристъпи в стаята олюля се и падна хрипайки и хълцайки ..... явно му стана жал за кубинките. Е поне вратата е отворена ще мога да се поразтъпча малко. Тъкмо излязох от стаята и се сблъсках с някаква сестра тя изпищя и строполи в краката ми....хе-хе-хе я какъв ефект съм имал върху жените. В края на коридора някакви се развикаха и след което се строполиха и те на земята .........?!?!?!?.....след секунди ме обградиха някакви с противогази тип слонче. Усетих як удар за врата след което не помня.
ден 45: Лелее как ме цепи главааааааааа. Пак съм в някаква бяла стая, но тоя път съм потопен във вана ...... ъггг и мирише на омекотител - гади ми се. В другия край на стаята седят някакви с противогази и ми говорят нещо. Нищо не им разбирам, а и както ме боли главата ми е само ми е да слушам...все пак това което чух беше, че ме пращат като охрана на някаква експедиция в джунглите в Африка, щото съм бил много опасен тука....Аз? Опасен? Че нали мен ме ступаха яко за нищо. Карай утре заминавам за Африка.
Пристигнахме с военен самолет буквално в средата на нищото. Тия от поделението са ми дали два огромени сака фрашкани с чорапи - ако знам защо ми е да пукна. А и в тая жега как ме виждат да помъкна и двата сака, и раницата, и палатката. Забрави взимам само единия сак

Чорапите IV - Kрая

ден 1: Тръгваме. привечер Абе тия учени са луди, вървяхме към 50км през разни гъсти храсталаци, лиани досадни маймуни, комари и папагали в непоносима жега, а не стига това ами заваля един пороен дъжд та целия подгизнах. Майната и на палатката, лягам да спя, че не се трае.
ден 2: Събудих се плувнал в пот от жегата. Махнах кубинките от тях сигурно изтече 1/2 литър пот. На този до мен пребледня и се ульоля - ??? Тъкмо закусих и айде пак се юрнахме да ходим....чакай малко сака с чорапите ми липсва?! Абе ей маймуните са ми свили сака докато съм спал...е ще карам с тоя чифт чорапи.
ден 3: Днеска добре, ходихме само 20км. Спряхме до един водопад и там направихме лагер. привечер Ааааа комарите ме изядоха, не ме интересува тая нощ ще спя облечен ако ще да пукна от жега. В палатката с мен е един негър от местното население.
ден 4: Абе дявол го взел кой ми е свил кубинките?........маймуните! Бутнах негъра да стане да ми помогне, оня ме погледна вдиша тежко и обели очи - *недоумение*.
ден 5: Вчера след дълга гонидба с маймнуните през 2-3 блата успях да си върна кубинките. Нямах време да се измия, че трябваше да догонвам целия лагер. Стигнах ги късно вечерта. Бяха се устроили до едно езерце. Ааааааа с какъв кеф си натопих кракатааа в хладната вода. След това отидох да видя съпалатника си. Той като ме видя икрещя и се сви в ъгъла.....е да му имам и уважението, аз да го видя, а той :/
ден 6: Събудих се с крака потопени в езерцето. 2/3 от лагера е болен. Доктора казва, че е от водата в езерцето - била заразена с нещо. Баси, добре че снощи пих само водка.....ммм някой да знае къде са ми кубинките?
ден 7 (вечерта): Скука, не можем да мръднем докато не се оправят болните. Поне имах време да намеря маймуните с кубинките ми. Разбира се пак ме прекараха през 2 блата преди да завали и да ме замерят с тях. Като прибрах от кубинките изтече около литър вода, кал, някакви водорасли и...... това рибки ли са? Котката на доктора ги намери и ги заръфа. Почна да търси още и стигна до кубинките и почна да души - замерих я с едно камъче и тя падна. А така няма кубинките да ми миришат на котка я.
ден 8: Хората се оправиха и пак тръгнахме. Всички негри странят от мен и нещо мърморят. Пусто не им знам езика и не ги разбирам. Доктора цял ден пищи, че котката му е много зле. А'е де ся какво се прави тая котка даже ня я улучих.
ден 9: Интересно, всички около мен се оплакват от комарите, а аз не виждам толкова много...
ден 10: Жега, дъжд, жега и пак дъжд и на всичкото отгоре няма извор където човек да си вземе душ. Установихме се до една пещера. Един от изследователите ме извика да сме идели да я изследваме. *мрън мрън мрън* ся и пещерняк ще ставам, ама няма как ще се ходи. Влязохме на вътре и по едно време оня ми ти изследовател като освети едни прилепи......стана тя каквато стана. Ония се разхвърчаха наляво надясно и ние като алтави се шматкаме опитвайки се да ги избегнем. Кубинката ми се заклещи докато бягахме към изхода. Събух я и си викам, че ще дойда да си я взема по-късно като се кротнат тия летящи плъхове. В тоя миг се чу едно ТУП?!? После още едно и още и още.......огледах се прилепите падат като камъни. Гледам го и изследователя и той паднал - сигурно някой прилеп е паднал на главата му.
ден 11: Успях да намеря изхода и да го изтегля тоя от пещерата ама пусто кубинката ми остана вътре. Отивам да я търся. Обикалях, обикалях и най-сетне си успях да си намерих кубинката. На връщане обаче май завих някъде погрешно щото стъпих в някаква пихтиеста маса..........ПО ДЯВОЛИТЕ, това е гуаното* на прилепите. Как да е нали си намеих кубинката.
ден 12: Странно, от вчера маймуните спряха да ни следват.....липсват ми.
ден 13: На хората около мен нещо не им е добре. Пребледняват и драйфат. Всички казват, че от някъде мирише на лай**а. Хъмм ще си трая докато намеря поток да си измия кубинките.
ден 14: Комарите напълно изчезнаха, въпреки че тук е топло влажно и има кръв в изобилие. Странна работа.
ден 15: Изляохме от джунглата и попаднахме в саваната. Хъмм тука нещо не е наред, тия лешояди дето кръжат над нас не ми харесват.
ден 16: Мда бях прав, тука определено нещо не е наред. Ся се появиха и хиени. Всички са изплашени. Зловещо.
ден 17: Ама, че е жега в тая савана, няма кьораво поточе където да се охладя, а и не съм спал от оня ден заради тия мършояди *псуване*. Лягам да спя и не ме интересува. Тая нощ да пази друг.
ден 18: "Абе къде са всички? Целия лагер е изчезнал. Мамка му забравили са ме." Тръгнах да ги гоня. Цял ден съм търчал като гламав по дирите им подгизнал съм та се незнае, а на всичкото отгоре тия лешояди и хиени са точно зад гъза ми. Метнах едната кубинка по хиените и те се разбягаха. Два лешояда паднаха на земята.....явно са слънчасали докато са ме следвали.
ден 19: Пуф най-сетне ги настигнах. Хъмм нещо тия погледи не ми харесват. Всеки страни от мен. Какво ви става бе хора?
ден 20: Помоооооооооооощ, гонят ни лъвове!!! Ей ще го убия тоя фотограф дето искаше да ги снимка. Покачих се на едно дърво (като всички останали). Точно преди да се изтегля на клона един от лъвовете ми захапа кубинката и тя остана в устата му. В същия момент се строполих на земята върху му. Лъвовете ме наобиколиха и точно когато си мислех, че ще ме хруснат те изпопадаха по земята. Още гледам като треснат. Обърнах се към другите да ги видя какво правят......what tha fuck......всички падат от клоните като презрели домати.
ден 21: Обадих в щаба да дойдат да ни приберат, че като ги гледам как агонизират не вярвам да се оправят. От там ми казаха, че ще дойдат до 48 часа.
ден 22: Събрах ги хората накуп, че и без това нямах работа. Пък и да ги държа под око. вечерта хъмм, не ми харесват тия дето са около мен. Почнаха да дишат тежко и пребледняват все повече.
ден 23: Преуморен съм...тия се влошават с всеки изминал момент. Къде се бавят тия беее.......хъмм такова ли усещане имам или тревата и дърветата около нас са повяхнали? вечерта Съблякох се и се събух, за да легна да поспя малко, че два дни не съм мигнал.....ъгг....нещо ми е гадно......дано да не се разболявам и аз.......................нещо мирише лошо.
ден 24: Не помня.
ден 25: Не помня.
(Познайте къде е нашия герой?)
ден 26: Събудих се в една бяла стая вързан за леглото.....пак ли.....мдам ето ги пак ония в бялото. Тоя път обаче седят зад стъклен параван. Седят, и ме гледат, и нищо не казват.

[Dimchovsky]

Мамо,мамо??
Да
Какво е травестит???
Питай леля си Иван

[kidd]

A mathematician and an engineer are put in a room, and at the other end of the room a gorgeous, naked woman is lying on a bed.

They're told that every minute, they can cover half the distance to the woman. The mathematician immediately walks out of the room, recognizing he'll never get there. The engineer stays.

Asked why he stayed, the engineer says, "In theory I may never get there, but I'll be close enough for practical purposes."

[gofren]

Хей, помните ли тази снимка


с тъпите строители дето не са предвидили че после трябва да изкарват

колата и токущо сложените колчета ще им пречат. вижте какво открих:

http://img220.imageshack.us/img220/5145 ... ageyp0.jpg

това не са размерите на колата ами са относителни в някакъв рандом мащаб.

не са тъпи явно

[SilverWolf]

Мамо,мамо??
Да
Какво е травестит???
Питай леля си Иван

вааа 120% DEMAGE!

[EmZo]

Това не е нищо! Хората в Сливен са се опитали да построят най-голямата болница в региона, обаче в един момент са усетили, че са зазидали крана ВЪВ сградата и няма вадене! Интересн факт е, че няколко лета подред, връщайки се от Карандила с чуждестранните ччерноморски туристи, минавахме покрай сградата и съответно всички колеги екскурзоводи, обясняваха ситуацията. За съжаление миналото лято паметника на социалистическата глупост беше премахнат.
http://www.vbox7.com/play:d6adc7bb

Кран гигант стои зазидан вече 22 години в недовършена сграда в центъра на Сливен, замислена да стане най-голямата болница в Югоизточна България с хотел и площадка за хеликоптери на покрива. През 1989 г. строителството е замразено. Вътре остава огромният кран, чиято кабина виси във въздуха.

[SpoileR]

обаче в един момент са усетили, че са зазидали крана ВЪВ сградата и няма вадене!

[Alpina]

Интересно, това е доста използван последните години метод за строителство на високи сгради, дори ако са небостъргачи, крановете сами се вдигат един друг, когато се "зазидат" до определена вискочина.

Виж, ако е социалистически метод - глупост е. Ако е западен или далечно източен - съвременна иновативна технология

[TheAnimal]

http://kravata.kartichki.info/