Страхът от падане

[outfaced]

няма нормално и ненормално в тая работа ... според мен просто трябва да си знаеш възможностите и да си наясно какво рискуваш.

Въпроса е да предизвикваш личните си способности и умения, а не късмета си ...

[EccentricMOTION]

Пътека -> кал -> коловози -> завой - > 4-5метра надолу по склона - > дърво -> каска -> мн здрава каска ! - >изплашени приятели

Резултат: черно петно пред очите, навехнато рамо, болки в областа на раменете, олюпена каска и отново спускане ...

[An1MaL]

След падане, ставам и се качвам на колелото, освен ако контузията не е достатъчно сериозна за да не мога да продължа.

[Alek-mtb]

Както всички останали.

[foxracingshox]

Лежа на земята и се смея
Тегля една псувня
Ставам
Раздвижвам се
Гледам колелото за счупени части
Преценявам си грешката

[dimochito]

тежко падане до сега не съм имал (да чукана на дърво), но днес на 2 пъти успях да падна на едно и също място (лед) и съм много горд на дали има човек който може да се похвали със същото та така процедирах:
1. ставам
2.вдигам си колелото
3.почвам да се хиля кат малоумен
4.оглеждам да видя дали има някакви щети (както по мен, така и по колелото)
5. продължавам да се смея

[CRAZY RIDER]

3.почвам да се хиля кат малоумен
....
5. продължавам да се смея

Падни и счупи повече от 1 кост или извади глезен или рамо да видиме дали 3та и 5та точка ще са таквиа

[RAM-FR]

Бати тъпата тема що не съм писал в нея


След лед хлъзгане, ставам и продължавам. След падане 1-2 мин усмисляне на това кавко е станало и продължавам на долу, като стигна долу преценявам дали мога да продължа да карам или болката е твърде голяма и се прибирам. На Сопот финал > падам ставам и продължавам стигам финала и започвам да усещам болка тук ттам малко по-натам .... ох всичко ме боли мога да се движа нищо ми няма.
Опа май много се отклоних от темата за страха Когато си взех ФР-а от Кънчо още на първото качване горе се хлъзнах на мокри корени,спуках си китката и още ме е страх от тях и много внимавам когато минавам през тях. Иначе съм имал и други доста по-сериозни падания ама не са ми подеитвали на психиката


И в крайна сметка ебати тъпия пост написах

[Dimchovsky]

Както моят много любим Боби Марли казва "Страхът е единственият ми кураж".Винаги кокато започнеш да ставаш сигурен правиш големите глупости.Лично аз като падна не се смея ...(никога) просто си ставам горе и оглеждам колелото.Падането е равно на опит.Когато става дума за здраве няма място за шега .Смехът е защитен рефлекс в тези ситуации,на мен лично ми идва да се смея когато има хора наоколо,но не го правя.

[Анелия]

Много интересна тема. На мен също ми бяха предзсказали, че ще се изтърся и че няма да искам после да си погледна колелото. Е, изтърсих се жестоко, на косъм бях от това детето ми да остане сираче ама втората част от предсказанието не се сбъдна и само чаках да се оправя и да яхна пак колелото. Но вече съм много по-внимателна и ограничавам скоростта. Винаги съм "на опашката" на спусканията, но по-добре жива и здрава отколкото бърза.
Днес направих само едно малко качвеане и спускане по обратния път и знам че е много вредно да се мисли, че ще паднеш, но на едно място просто бях сигурна, че ще се изръся. Е, не успях, но и карах доста внимателно през цялото време.

[Attention-rider]

И така...
Зимата имах доста падания, но като цяло не падам много, а карам лудо, но винаги главата и мозъка са ми на раменете! Имало е случки в които като падна изпадам в тотална дезориентация. Имало е и случай, когато се спускам само с предна спирачка - сухо - пясък - завой - падане в завоя - оп..............в коловозааа! Но сега като съм с първото ми стойностно колело, когато падам, търкалям се каквото се търкалям, веднага ставам и първото нещо, което поглеждам е колелото и дали има нещо счупено по него. Ако има щети по мен - ще ги осетя.

[asparux]

веднаж нападнах зад кола с 50 км и неможах да стана кам цели 2 минути.И сега като караме на литището зад колата доста ме е страх.

[te4o']

За мое щастие страха от падане отмина от доста време.Не знам но прсто не ми дреме.

[Blink92]

При мен този страх все още го има в малка доза, но нямам инстинкт за съмосъхранение

[Shady™]

To ako няма риск/страх - няма адреналин, ако няма адреналин няма и кеф... Аз неразбирам хора които не карат за кеф...

[eat ass]

Ами аз лично започнах да обмислям мн. неща докато карам. Имах мн тежки падания, поне за мен, пукната китка и ребра. Дълго бях без колело, но сега пак го яхвам, но мн по - предпазливо, явно има малко страх в мен, който още не съм преодолял, но още си докарвам адреналина на мах.

[brols]

Страх от падане няма при мен.. падаш ставаш и продължаваш..(е ако е мн сериозно буташ или нещо такова ама като се оправиш си пак на байка хаха )