Малко лично творчество
Благовест-заклетият геймър
Благовест беше момче на 16 години,живееше в Младост 4,в 16 етажен блок,по-точно на 14-тия етаж.Учеше в НПМГ и типично за атмосферата в която прекарваше учейки,той беше висок,слаб,с доста пъпчиво лице,девствени мустаци и една вежда в стил ‘Магистрала Тракия’.Косата му беше мазна и само силна буря можеше да промени нейната форма,която обичайно беше гладка и слепнала,като на човече от ‘Лего’.Младият гений носеше панталони,на които с големи червени букви пишеше Еминем и червен суичър с изобразен носорог на него.Излишно е да отбелязвам,че той други дрехи нямаше,но не защото майка му и баща му (които бяха простовати,но изключително мили хора) не му даваха пари,ами защото той ги харчеше само и единствено за неговата единствена мания и интерес в живота-компютрите...Това е и най-важното нещо за Благовест,защото около него се въртеше целият му живот.Той беше достигнал върховно ниво на опит в сферата на виртуалното пространство-беше изиграл всички възможни игри,излезли досега,беше станал администратор в 4 форума за игри,дори бе успял да свали момиче по интернет с дребни преувеличения във възръстта си и някои други негови...мерки.Разбира се,компютърът на Благовест беше най-нов модел на пазара,светеше в различни неонови цветове и бе обурудван с джойстик,волан,дори принтер и скенер,които не влизаха в употреба,но бяха задължителна част от имиджа на чудовищната машина на Благовест,който беше горд със своя верен приятел.
Тази вечер,както всяка друга,Благовест седеше хипнотизиран пред своя гигантски монитор,подобно на поклонник в манастир пред иконата на Дева Мария.Вечерта вървеше добре за Благовест,той вече беше изтеглил новата част от поредицата ‘Need For Speed’и беше намерил ‘Златистата брадва’ в 6-тия свят на World of Warcraft,а именно ‘Замъкът на Червения дракон’.Той не смяташе скоро да си ляга,въпреки,че часът беше 3 през нощта,но той беше свикнал с този начин на живот.Нагледно Благовест нямаше никакви проблеми освен затрудненията си при контакт с момичета в реалния свят (като например един път в 9 клас,когато се беше напикал от страх при опит да продиктува на Мария една задача по физика).Но той всъщност имаше един доста сериозен проблем,който рядко проявяваше-агресията,която неговата пристрастеност към игрите му беше вкоренила.Той тъкмо мечтаеше блажено за новия джойстик,чиято реклама бе видял в сайта с най-новите технологии за геймъри,когато се случи нещо доста необичайно-интернетът му прекъсна точно преди да вдигне левъл на любимата си игра WOW…С яростен писък,породен от изблика му на ярост,Благовест хвана своята безжична клавиатура ‘Turbo 3500 GT’ с две ръце и я хвърли с все сила по стената,облепена с плакати на Орки и други фантастични същества от света на Warcraft.Сякаш на завабен кадър гледаше как безценната му клавиатура се блъска в стената и става на парчета...В този момент всеки косъм от девствените мустаци на Благовест настръхна,обля го студена пот и му причерня.Той се свлече с последни сили от стола си и допълзя до най-близкия ъгъл.По мазните му бузи се стичаха горчиви сълзи,а устата му пресъхна по-бързо от бутилка с вода в ръцете на семейство африканци...Почувства се празен,беззащитен и малоценен.В общи линии както би се чувствало 13 годишна емо-фенка на Токио Хотел при новината,че любимият и мъж-жена е намерил смъртта си.След 2 часа силна депресия и страх от бъдещето,Благовест се освести колкото да си облече раираната пижама и да си легне в топлото геймърско легло.Но той не можа да заспи.Лежа във всички възможни пози,дори в бойната поза на своя зомби-герой в WOW.Но това не промени нещата.Очите му останаха широко отворени и втренчени в една точка.Единствено успя да подремне за 15 минути колкото да сънува,че получава колекционерско издание на Diablo,но дори този сладък сън се превърна в кошмар...Благовест стана в 6 часа смачкан от умора и стрес,отиде до бюрото си и с тъжен,но примирен поглед разби касичката си прасе и извади спестените му 150 лв,които точно му достигаха да си купи нова клавиатура ‘Turbo 3500 GT’,защото само тя има специалното копче за сменяне на оръжията в WOW.Той се облече набързо в обичайните си одежди без да си губи времето с миене на зъби и къпане и се отправи към близката спирка на автобуса.По път към училище той не спря да се самосъжалява,че е изпуснал няколко безценни часа в любимия си сървър,и че не е имал време да влезе в гилдията на ‘Кръвожадните орки’...В училище той попринцип не говореше с никой,обаче днес дори не вдигна ръка по физика,любимия му предмет и не си записа допълнителното домашно за закона на Ом.Всичко,за което мислеше беше ‘Turbo 3500 GT’.Едва дочака края на последния час и се втурна към най-близкия магазин за компютри.С треперещ глас той запелтечи на продавачката:
-П-п-п-прощавайте,имате ли клавиатура ‘Turbo 3500 GT’?
-Съжалявам,младежо,тук не продаваме толкова скъпи клавиатури,пробвай някъде другаде.-отговори загрижено продавачката.Благовест излезе унил от магазина.Ами ако никъде нямаше ‘Turbo 3500 GT’?Ами ако той беше взел последната от Техномаркет преди 2 месеца?Той дълго обикаляше магазините за компютри в центъра,но навсякъде отговорът беше един и същ-отрицателен.Започна да се притеснява сериозно.Ръцете му затрепериха като на 50-годишен заклет пушач и краката му омекнаха.Последната му надежда беше един доста ъндърграунд магазин в Надежда,за който знаеха много малко хора,но там беше рай за истинския геймър.Благовест успя след часове лутане в панелния лабиринт на квартал ‘Надежда’ да намери забутаното магазинче и навеждайки главата си влезе през ниската каса на вратата.Вътре един брадясал пичага с пърхот на брадата и доста-специфичен аромат решаваше кръстословица,вдигнал крака на бюрото до празната кутия от понички,които бе изял за обяд.
-Какво искаш,пич?-попита антипатичният чичи.
-Това е последната ми надежда...Имаш ли клавиатура ‘Turbo 3500 GT’?-каза изпотеният Благовест.
-Ооо-възкликна продавачът и на лицето му лъсна 24-каратова усмивка с жълтеникав оттенък.-Дошъл си при правилния човек,брат.
С тези думи той се отлепи от офисния си стол и се отправи към невзрачна вратичка в най-тъмния ъгъл на малкия магазин.Благовест го последва както педофил би последвал 2 аморски сладкишани в борисовата градина.Продавачът отвори бавно вратичката,която изскърца зловещо.Двамата се озоваха в малка мрачна стаичка,пълна с най-различни кашони.Антипатичният тип махна паяжините от един по-голям кашон и се поразрови в него.Извади от него продълговата лъскава опаковка с нарисувана чисто-нова ‘Turbo 3500 GT’.Геймърското сърце на Благовест заби в нов ритъм.Сякаш изведнъж животът му отново бе придобил смисъл.Той нетърпеливо грабна кутията и извади трескаво кеша от джоба си.Отблагодари се на мазния чичак и светкавично се отправи към вкъщи.Следобедът напредваше,вече се стъмваше,но поне Благовест бе намерил последната ‘Turbo 3500 GT’ в България и беше в 7-мия свят от щастие.Качи се на първия автобус,отиващ към Младост и се облегна самодоволно на последната седалка до прозореца.Въпреки,че автобусът беше доста стар и друсаше като хаусерка в ‘Червило’,Благовест успяваше да държи лъскавата кутия напълно неподвижно.Той нервно притича до входа си,влезе в асансьора и натисна копчето за 14-ти етаж с всичка сила.Прибра се вкъщи без дори да каже ‘Здрасти’ на родителите си и се втурна към своята стая.Той се полюбува още малко на красивата опаковка на новата си клавиатура и нежно отвори кутията с треперещи ръце.Внимателно постави новата клавиатура точно до мястото,където бе оставил старата си,вече заминала ‘Turbo 3500GT’.Той реши да излее всичката си агресия върху старата клавиатура за да успее да бъде по-сдържан в бъдеще за новото си съкровише.Но след този дълъг ден той все пак се почувства гладен и реши да отложи нещата с 5 минути,колкото да се засити с една типично-геймърска вечеря-Енергийна напитка и 2 вафли ‘Боровец’.След своята кратка почивка,прекарана в кухнята,Благовест се върна в стаята си и още с влизането си взе старата си ‘Turbo 3500 GT’ и започна да я блъска в стената.Той не й прощаваше,с всеки удар той се настървяваше все повече и повече и в очите му гореше пламъка на отмъщението.Благовест млатеше клавиатурата като арабски кочияш своята застаряваща камила.Около половин час нашият човек унищожаваше ‘Turbo 3500 GT’ сантиметър по сантиметър,тревожейки съседите си до 4 етажа по-надолу.На края се свлече на пода сред парчетата клавиатура и безбройните клавиши с пяна на уста и се усмихна лукаво.Удовлетворен и успокоен той се отправи към компютъра си за да включи новата си любов в слота за клавиатура и да играе цяла нощ WOW.Обаче посягайки към изгората си той претръпна.Невярващият му детски поглед забеляза горчивата истина-беше сложил новата клавиатура точно до старата...И току що бе натрошил на хиляди парчета чисто новата си безжична клавиатура ‘Turbo 3500 GT’...Погледна отчаяно към отворения прозорец на апартамента си.След секунди едно глухо ‘туп’ се чу откъм плочника под прозореца на Благовест.Кварталните гълъби се разлетяха...