Нощ. Морето е спокойно. Моряците на кораба спят спокойно. Капитана хърка с бутилка ром в ръка. Изведнъж от мачтата се чува: "Капитанеееее, капитанеееее, пирати, капитанеее!!!!!!!!"
Капитана прехърква, скача на крака, потърква очи, взима далекогледа и гледа: голям пиратски кораб се приближава на газ. Явно с намерения за абордаж.
Преглъща човека, мисли си "кво да праим сега деба мама му деба, ще ме избият у дома ако не закарам тоя товар. Ш'са бием!"
Вика боцмана и му казва: "Иди ми в каютата, има там на масата една червена риза - донеси ми я. И се гответе за бой".
"Ама как така за бой бе, Капитане", хлъцва боцмана. "Ми ний сме моряци бе, не сме войници".
"Абе не ме интересува бе, донеси ризата и свири тревога".
Носи ризата боцмана, свири тревога, моряците се строяват. Капитана им дръпва една реч, юрват се и взимат те пиратския кораб на абордаж.
Вечерта моряците разискват: "абе как стана тая бе, аз през живота си сабя не съм пипвал, а тия тупани ги отнесохме като куцо пиле домат????"
Боцмана седи, слуша, и мисли и той: "баси тоя нашия капитан нещо..."
Сутринта от мачтата се чува пак: "Капитанееее, капитанеееееее, още пиратииииииииии, капитанеееее!!!!!!"
Скача капитана - гледа два пиратски кораба. Въздъхва, вика боцмана и му казва: "Донеси червената риза и свири тревога".
Боцмана вече сащисан носи ризата и свири тревога. Капитанът разделя моряците на две и ги юрва, след което пиратите от страх сами скачат в морето.
Вечерта вече моряците силно притеснени си шушнат: "Тука има няква магия, тоя капитана не му е чиста работата. Боцмане, я иди го питай бе, не е хубава тая работа."
Отива боцмана и тактично започва да подпитва:
"Абе капитане, абе я кажи сега, как ги праиме тия работи бе, ние сме моряци, обикновени хора, не сме ни войници, ни пирати, ни нищо. Как така сгазихме три пиратски кораба бре?"
Капитана се подсмихва и казва: "Ми проста работа, бе. Като съм с червената риза и ме ранят и не си личи и всички ме мислят за неуязвим. И така ви се дига бойния дух. За това ги сгазихме".
Боцмана силно впечатлен от психотриковете на капитана отива и разказва на моряците. Всички в един глас: "Еееее, тоя капитан голяма работа беееее".
На сутринта от мачтата се чува истеричен рев в стил Акселмакс: "Капитанееее, помощ капитанееееее, помощ беееее, ПИРАТИИИИИИИИИИИИ!!!!"
Скача капитана, гледа - цяла пиратска флотилия около кораба. Седи, гледа, умува, хъмка, мисли, чеше се по главата, корабите приближават, той хъмка, окашля се, гледа наляво-надясно...
Боцмана тихичко идва до него и го пита: "Капитане, да нося червената риза, а?"
Капитана със стиснати зъби: "Я ти по-добре ми донеси кафявите гащи от стола..."