Ето какво се получи в крайна сметка:
Въпреки съвсем резонните съвети на Yavkata, не ни се искаше да губим височина от Кътина и решихме да цепим малко по-направо в посока Балша. Има откъде да се мине, но си беше доста хамалщина (междуселска кал и шипки

). Между двете села има военно поделение (на картата се вижда, където е асфалта). Не сме се пробвали да минем нагоре, макар да е добър вариант, защото най-вероятно нямаше да ни пуснат. Преминахме следващото дере и оттам поехме нагоре. Нямаше смисъл да ходим чак до Балша. Пътят се движеше почти постояно по границите на охраняемата зона (доста обширна, между другото). Влизахме, излизахме от нея и в един момент се оказахме на същия асфалтов път, но над базата. Продължихме по него и не след дълго стигнахме нова бариера с изоставен КПП... на картата се вижда как и по този път може да се стигне до билото, но ние се съгласихме да не рискуваме обстрел... въпреки добрата си диверсионна подготовка

. Приятно и стръмно изказчване ни заведе до билото (980,2 кота).
Кратка почивка, червено винце, хапване и напред. Следваше приятен билен път, но комбинацията от кишав сняг и мокър пясък доста ни бавеше. Стигнахме до Висока могила - много приятно местенце с купчинки вили и стари къщи с доста сложна и объркваща плетеница от пътища.
В подножието на самата могила (1115,7) има много спретнат параклис. Според картата трябваше да подсечем могилата от север, но с идеята да си спестим северния и заснежен склон, избрахме да минем от южната й страна. Тук беше и моментът на зачукването (посочената на картата траектория в тая област не е много точна

). Но някъде там преценихме, че няма да имаме достатъчно време за връщане на билото и цепихме надолу. Силно се надявахме по реката да има проходима пътека и за наш късмет се оказа така (занемарена, но с доста интересни за каране участъци).
По реката надолу предстоеше и една друга забава. Пътят, в каквото пререстна пътеката, се превърна скоро в пълноводна река... прекосихме я поне 20 пъти

... къпането беше безплатно.
Накратко: чудесни местенца. Ще се върнем пак.
Малко снимки