...И ЗА ДА ЗАВЪРША – BUTTING-ПРОЦЕСЪТ Е ПРОЦЕС ЗА ИЗТЪНЯВАНЕ, А НЕ НА УДЕБЕЛЯВАНЕ НА ТРЪБИ...
TOYAGA, На твое място бих бил по-скромен, когато става дума точно за термина "butting"....

...И ЗА ДА ЗАВЪРША – BUTTING-ПРОЦЕСЪТ Е ПРОЦЕС ЗА ИЗТЪНЯВАНЕ, А НЕ НА УДЕБЕЛЯВАНЕ НА ТРЪБИ...
TOYAGA написа:Напротив - изяснено е.
Дизел написа:Ако задължително искаш българска дума за "monocoque", то тя би трябвало да е "едночерупчест". Аз обаче не виждам нищо лошо да се използва вече утвърденият термин "монококов". Думата е с гръцко-френски корен, но се използва в този си вид в много езици. Защо не и в българския?...Monocoque top tube...
Admin написа:![]()
Само че в случая проблемът не е толкова с наименованието, колкото с това какво означава то.
Иначе казано, дали това обяснение е вярно или не:вид самоносеща коснтрукция, която се характеризира с това, че стените на черупката носят натоварванията, за разлика от конструкциите с вътрешна носеща рама/скелет, която само е покрита с лека обвивка. При алуминиевите рамки винаги, когато съм виждал да се използва думата monocoque, тя е по отношение на рамки, при които някоя от "тръбите" или направо целия преден триъгълник са направени от две половини, които са "слепени" чрез заварка.
Дизел написа:Admin написа:...При алуминиевите рамки винаги, когато съм виждал да се използва думата monocoque, тя е по отношение на рамки, при които някоя от "тръбите" или направо целия преден триъгълник са направени от две половини, които са "слепени" чрез заварка.
Мен това ме озадачава малко.
Аз по-скоро бих го казал така: При монококовата технология цялата (или почти цялата) рамка се изработва като един детайл. Това се подчертава за разграничаване от tube-to-tube технологията, при която отделните детайли се изработват по отделно и след това се лепят един за друг. Почти винаги съм срещал двата термина във връзка с карбоновите рамки, рядко за алуминиеви.
NovemberCharlie написа:Въпрос с повишена трудност. Какво представлява жироскопа или защо не падаме от колелото?
PtD написа:Заради вездесъщата инерция.
NovemberCharlie написа:Непълен отговорPtD написа:Заради вездесъщата инерция.![]()
PtD написа:Ха! Я да видим кое друго освен инерцията пречи на жироскопа да смени оста на въртене, а?
NovemberCharlie написа:Я да видим първо въпроса, а?
Alpina написа:Дали защото центробежните сили са в една равнина и са равни във всяка посока по тази равнина и така държат обекта в нея
PtD написа:Центробежната сила е просто проява на инерцията на дадена маса
zero knowledge написа:NovemberCharlie написа:Какво представлява жироскопа или защо не падаме от колелото?
Всъщност стабилността на колелото (велосипеда) далеч не се дължи на каквито и да е ефекти свързани с жироскопа.
NovemberCharlie написа::bigeyes:
NovemberCharlie написа:Хабсолютно, но не е пълен отговор на въпроса.PtD написа:Центробежната сила е просто проява на инерцията на дадена маса![]()
bikerider написа:Представи си катерене нагоре. На 1:4. Според теб може ли да се говори за жироскопичен ефект?
PtD написа:Мисля, че може. Ъгловата скорост не е така голяма, но радиусът е доста голям, пък и масата е разпределена по периферията. Разбира се, няма да е така значителен ефектът, както при по-високи скорости, но със сигурност не е пренебрежимо малък. Сравнено със случая със стоене на място е очевидна разликата.
zero knowledge написа:NC & PtD - за вас остава задачата да преведете trail на български
did написа:мда. както и load transfer във велосипедния му смисъл.
hitar_potter написа:За жироскопа залагам на величината момент на импулса
L=омега.I , където омега - ъглова скорост, а I - инерчен момент. Като доказателства за това си твърдение давам примера на тренанжорите за шосейни колелета - слагаш бвйка в/у ролко на специална поставка и въртиш, без да падаш. Ама спреш ли да въртиш - трудно се пази равновесие.
Цакате е, че като имаш нещо дето се върти, за да му промениш наклона на оста, трябва да му промениш и момента на импулса. Според ЗЗМИ излиза, че колкото по-голям момент на импулса имаш, толкова повече сило ти трябва, за да отклониш оста на въртене
PtD написа:ЗЗМИ, ЗЗИ, тра-ла-ла, пак се връщаме към добрата стара инерция
П.П. не подценявай участниците в дискусията, на всички ни е ясно за какво става дума при жироскопа. На нас с Чарли обаче не ни е ясно какво имат предвид zero knowledge и did
zero knowledge написа:zero knowledge написа:NC & PtD - за вас остава задачата да преведете trail на български
Това би означавало, че trail-а е виновен за стабилността на колелото, а на вас се пада честта да го преведете на български (за да се придържаме към темата все пак).
Колкото до did, май ви взе за мезе.
NovemberCharlie написа:Ние сме прости инженери. Тия чуждите езици не ги разбираме.zero knowledge написа:NC & PtD - за вас остава задачата да преведете trail на български
NovemberCharlie написа:Без никакво съмнание. Вземи си гумата на колелелото хвани оста с две ръце и помоли някой да го завърти леко.bikerider написа:Според теб може ли да се говори за жироскопичен ефект?
NovemberCharlie написа:Дид, никой не отреча, че може да се пази равновесие и без колело. Но на всички искам да напомня, че ако оставите само колело, без друга опора то ще падна ваднага, а ако го засилите леко ще падне след няколко метра.did написа:zero knowledge написа:NC & PtD - за вас остава задачата да преведете trail на български
мда. както и load transfer във велосипедния му смисъл.
bikerider написа:Защото жироскопичния ефект помага
Което ме връща на първия ми въпрос - до каква степен жироскопичния ефект помага за равновесие при бавно и яко катерене по стръмен склон?
bikerider написа:Което ме връща на първия ми въпрос - до каква степен жироскопичния ефект помага за равновесие при бавно и яко катерене по стръмен склон?
При много ниска скорост надали е толкова значително. Повече има значение компенсиране на залитането с промяна в посоката на движение.PtD написа:В точни проценти не мога да отговоря, но със сигурност значително.
Ако се движиш по съвсем права линия, жироскопичен ефект няма да има. Той се появява при завъртане на кормилото (завъртане на колелото около втора ос), което взаимно се изключва с движението по права линия.PtD написа:С местене на тежестта насам-натам, очевидно. Но защо не се налага да я местиш по този начин, докато се движиш по права линия?
bdz43r написа:Ако се движиш по съвсем права линия, жироскопичен ефект няма да има. Той се появява при завъртане на кормилото (завъртане на колелото около втора ос), което взаимно се изключва с движението по права линия.
Това е вярно, при накланяне на колелото има жироскопичен ефект, но той е в съвсем друга посока.PtD написа:Има и друга, много по-честа причина за проява на жироскопичния ефект: накланянето наляво-надясно на тялото (напречно на посоката на движението).
Взимаш сваленото предно колело, и го завърташ напред (в обичайната при движение посока), обаче наклонено надясно. Пробвай да "завиеш" в същата посока и колелото се опитва да се изправи.PtD написа:отидете до велосипеда си, свалете предното колело и го завъртете с такива обороти с каквито се върти да кажем при 6-7 км/ч - колкото е скоростта при доста стръмен наклон - и се опитайте да преместите оста.
bdz43r написа:при накланяне на колелото има жироскопичен ефект, но той е в съвсем друга посока.
Взимаш сваленото предно колело, и го завърташ напред (в обичайната при движение посока), обаче наклонено надясно. Пробвай да "завиеш" в същата посока и колелото се опитва да се изправи.
Пробвай и да наклониш въртящо се колело. То съвсем не се опитва да се изправи, а завива в посоката, в която е наклонено.
Т. е. при накланяне, велосипеда се опитва да завие в същата посока, а при завиване се опитва да се наклони в обратната.
Ако предното колело се фиксира към челната тръба и не може да завива, дали жироскопичния ефект ще оказва влияние на баланса?
П. П. Въртя си колелото и мисля...
По горната локига би трябвало накланянето, породило завиване, да доведе и до изправяне, но това не се случва. Колелото послушно се накланя.
After researching the fundamentals of counter steering—covering the gamut from the Wright brothers and their studies of counter steering and tandem-wheel vehicles, to studies done by Honda Motor Co. in the '70s—Code built the No B.S. Bike, a midsize ZX 6R Kawasaki. Code added an extra set of handlebars, solidly mounted to the frame above the standard bars. Then he added a second, functional throttle to the extra bar assembly so riders could maintain speed while grasping the bars.
More than 100 riders have tested their body steering/leaning methods on the No B.S. Bike, and all have come away with the irrefutable conclusion: Body steering and leaning does not steer a motorcycle. Steering alone turns a bike.
При мен не се получава така.PtD написа:Ефектът винаги е в една и съща посока - в противоположна на действащата за промяна на оста сила.
Ако предното колело не може да завива, ще падне много бързо.PtD написа:балансирай вертикално поставен велосипед на място, а след това го засили по права линия. В кой случай ще стои вертикално повече време?
bdz43r написа:При мен не се получава така.
Когато опитам да наклоня сваленото въртящо се колело, то не се изправя, а завива в посоката, в която съм го наклонил.
Защо търкулната монета се движи по спирала?
zero knowledge написа:Аз пък да си продължа песента, че стабилността на колелото хич не се дължи на жироскопени явления. Хората са правили експерименти, смятали са и са стигнали до такъв извод - вина носи trail-a. Когато trail>0 се получава самостабилизиращ ефект, понеже контактната площ на гумата "се опитва" да е зад steering axis-a.
Айде сега да не си пробутваме бабини деветини. Контактната площ на гумата при повечето превозни средства обикновено е зад виртуалната точка на пресичане на оста на завиване и терена, за да се запази праволинейното движение, а не за да се запази вертикална позиция на превозното средство. При колите е по същия начин, но едвали се прави, за да не паднат на една страна. Да не говорим, че там ъглите са 3. При велосипедите тази особеност помага да се УПРАВЛЯВА велосипеда.zero knowledge написа:Аз пък да си продължа песента, че стабилността на колелото хич не се дължи на жироскопени явления. Хората са правили експерименти, смятали са и са стигнали до такъв извод - вина носи trail-a. Когато trail>0 се получава самостабилизиращ ефект, понеже контактната площ на гумата "се опитва" да е зад steering axis-a. Колкото повече trail, толкова повече стабилност. Ако обаче trail<0, това би значело че контактната площ на гумата е пред steering axis-a, и първата би се опитала да отиде зад последната дори при минимално отклонение (налице е unstable equilibrium). Толкова за стабилността.
PtD написа:Явно всички фактори влияят
Потребители, разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 369 госта