За децата от 60-те, 70-те и 80-те...

[skiman]

Правец 82

[PtD]

Eдно такова хлопи струваше 500 кинта. Две заплати на тате!

Поне в това отношение сега сме добре

[skiman]

И яко джиткахме "Каратека"

[kotka12]

ама първо DOS от дискета

[тучо чучо]

ама първо DOS от дискета

Да, и онзи побъркващ звук от касетофончето, с който се качваха игрите от аудиокасети...

[PtD]

Да, и онзи побъркващ звук от касетофончето, с който се качваха игрите от аудиокасети...

За 8Д ли ми говориш По-късно същия звук го слушахме при модемите

[bikerider]

Е поне сега ретроманиаците си имат winApple и MAME
Някои дори си купиха 3" тракбол специално за Crystal Castles

А, като стана дума - някой помни ли "Г-о-в-о-р-е-щ-а-п-р-о-г-р-а-м-а-о-т-Б-о-р-и-с-л-а-в-З-а-х-а-р-и-е-в"?

[PtD]

Помни я, я. В 7-ми клас я видях, щях да падна от стола. Винаги съм се чудел какво стана с тоя човек... беше уникален талант!

[ico 1]

Имам някакъв смътен спомен за"Бейсик"и "Паскал",обаче нищо повече не мога да се сетя

[did]

паскалът е твърде модерен. той се появи заедно с правец 16 тука.

тогава кво чудене беше що е то компилатор и за какво служи, пък четене на книжката "16-битови професионални компютри" ...

Ако някога някой ще прави музей за историята на информатиката в БГ-то, предлагам пълна серия от книги, които вече не стават за четене, освен ако не обичате да се хилите на собствените си глупости от недалечното минало.

[Pho3nix]

Само за протокола, имам един правец 16 който още работи и има работещ DOS... Даже подкарах МИШКА на DOS-a

[hitar_potter]

Аз имам правец 82... С две флопита и принтер. Ама има някакъв проблем с куплунга на моинитора, май

[did]

Само за протокола, имам един правец 16 който още работи и има работещ DOS... Даже подкарах МИШКА на DOS-a

хехе...

а писал ли си програми със собствен прозоречен интерфейс, в които мишката се управлява на "асемблер" ( ), а другото е на език от "високо ниво" ( )?

Аз имам правец 82... С две флопита и принтер. Ама има някакъв проблем с куплунга на моинитора, май

Когато през 1993 година Пловдивският Университет се пренасяше в новата сграда, трябваше да пренесем тия правеци от 4 етаж на старата сграда до един камион в двора. Тогава един умен доцент по информатика ни каза: "Не се мъчете бе! Хвърляйте ги от високото! На камиона нищо няма да му стане!"

[PtD]

Гнусното ХТ струваше 14000 лева през 88-та година 70 заплати... А тристаен апартамент струваше 18000...

[ico 1]

Хиляди,хиляди... баща ми вземаше по него време 300 лв.и за мен това беше най-голямата сума,която съм виждал накуп.Един път ми беше дал 10 лв. и продавачката от магазина ме заведе до вкъщи,за да пита дали наистина е така.Съмняваше се дали не съм ги откраднал (за сравнение ученическия билет за кино беше 40 ст.),ама на един приятел майка му продаваше билети и естествено парите отиваха за дъвки"турбо" или за лимки.Имаше и опция електронни игри,от ония във фургон,дето го спират до блока и всички хлапета чакахме ред да играем

[КапитанПланета]

Пичове, ще ви открехна на една далавера, ама нема да раздухвате. Правец 82 в режим HGR е с резолюция 280/192. Ровейки се обаче в графичната памет, забелязах че най-старшият бит не се отразява с със светещ в зелено пиксел като другите. Установих че ако имаме два байта (00000001 и 10000001) в последователни редове, долният пиксел идва с половин позиция наляво. Еврика ! Така чрез най-старшия бит получаваме (почти) двойно по-голяма резолюция по Х. Написах една програмка на асемблер, която чертаеше много по-мазни линийки от стандартните. Потресающо разочарование преживях обаче като вързахме машината към цветен телевизор... Оказа се че този бит бил за цветност... Както и да е, при черно зелените дисплеи работи перфектно... Помните ли книжката "Бейсик за микрокомпютри" ? С едно зелено листо на корицата ? Ееех, класика... На края имаше приложение с всички асемблерски оператори и кодовете им. Бяха толкова малко че ги знаехме наизуст и си пишехме разработките в режим "монитор" (call -151)... Код, младши байт, старши байт. A9 01 - зареди акумулатора с единица. Красота... Абе това сегашното програмиране ли е бе... Навремето какви програмки писахме...

[bikerider]

Помните ли книжката "Бейсик за микрокомпютри" ? С едно зелено листо на корицата ? Ееех, класика... На края имаше приложение с всички асемблерски оператори и кодовете им. Бяха толкова малко че ги знаехме наизуст и си пишехме разработките в режим "монитор" (call -151)... Код, младши байт, старши байт. A9 01 - зареди акумулатора с единица. Красота... Абе това сегашното програмиране ли е бе... Навремето какви програмки писахме...

:D:agree:

И разните недокументирани адресчета на интерпретатора, голяма забава беше

@did: събуждаш едни съкровени спомени у мен
Тогава написах първата си програмка, която динамично предефинираше матриците на четири от "табличните" ASCII кодове, за да движи произволен курсор на мишката мазно в текстов режим. Беше адски красиво, дори преработих прозоречните библиотеки на Borland TP да работят така. След това се появиха Уиндоус и OS/2, и тия забавления останаха в миналото
Но най-голямата забава беше когато подкарах въпросните библиотеки в графика и SVGA режим (все още имаше хляб с DOS-базираните приложения). Един тон документации се изчетоха, превключване на адресни банки на ниско ниво, смях

После се бях задълбал в недокументираните резолюции на VGA и дори бях успял да покажа пълните 256K цветове в 8-битов режим чрез оптична илюзия. Голяма хакерия беше, дори си поиграх да рендирам процедурно една страшно мазна плазма в режим 400x400
За съжаление някъде я загубих при някоя от миграциите към по-съвременни технологии.

Някой помни ли как се казваше една финландска група хакери, правеха страшно красиви демота?

Edit: май излязох от 80-те

[PtD]

Финландците си ги спомням, а името им - не. Но и от българска страна имахме участие на графичния фронт - демото Топки и игрицата Кирпич. Многоуважаемият lanzz има пръст там, мисля.

Кирпича беше толкова добре измислен, че имах неистовото желание да видя всички нива. Бидейки доволно некадърен играч, се налагаше да мамя. Първо си направих безброй животи. Това се оказа недостатъчно, та накрая направих тухлата да отскача от долния край на екрана, независимо дали платформичката е там или не. Ееех... имах време и желание да ръчкам с дебъгера тогава

[TOYAGA]

Някой помни ли как се казваше една финландска група хакери, правеха страшно красиви демота?

Nokia?

[bikerider]

@TOYAGA: Може после да са се преименували, не знам :beer:

Ееех... имах време и желание да ръчкам с дебъгера тогава

Хе, що донгъли на CAD програми заобиколих, що фърмуери изядоха боя, що протоколи разнищих, доста пари паднаха тогава. Славни времена

[NovemberCharlie]

А фигурите на Лисажу?

[PtD]

Хе, що донгъли на CAD програми заобиколих

И аз, и аз Само дето никви пари не зех

[kotka12]

шшшш
компютърджиите
я да се спирате

[SpoileR]

шшшш
компютърджиите
я да се спирате

ооо ти да видиш довечера аз кво ще пуснаааа.....

[NovemberCharlie]

шшшш
компютърджиите
я да се спирате

ооо ти да видиш довечера аз кво ще пуснаааа.....

А коя година си роден?

[Bira Skara]

Много добра тема. Децата сега са затворници вкъщи. Аз съм от тези, които сме израснали по улуците, рушащите се къщи и строежите на блоковете - едно време не се охраняваха. Правехме си и бомбички от стъклени бутилки, пълни с карбид и вода - материалите си набавяхме от строежите. Някои от децата тогава останаха без пръсти, но нищо сега децата си имат пиратки. Момчетата се забавляваха като на групички се замеряха с камъни. А всички играехме на фунийки, като някои слагаха в тях карфици... Едно време играехме народна топка, футбол, ръбче, ластик и др. на улицата, на която минаваше кола веднъж на 3 часа, а сега същата улица не можеш да я пресечеш от коли. Освен, че имах много приятели със забити метални тръби за фунийки в кърлото, разбити глави от камъни и не мога да забравя окото на Александра какво беше станало след среща с летяща буца пръст (резултат - няколко диоптера на същото око) и др., вкъщи имахме учебник по съдебна медицина с интересни резултати от свободния живот на децата. Определено не искам това да се случва с моите деца, а и улиците са заети с минаващи коли, тротоарите - с паркирали, детските площадки - са застроени, а тези които са останали - пълни с прохождащи деца, край които по-големите не могат да играят на топка или с колелета, за да не ги наранят. Едно време играехме дори вкъщи на ластик и с топка, но сега съседите са прекалено нервни, за да търпят подобни "своеволия". За заведения и клубове трябват пари на по-големите, а там освен да се напият или надрусат, друго няма какво да правят. Така че на децата не остава нищо друго освен да висят пред компютрите. Пък знаеш ли едно време, ако имаше компютри, дали щяхме да играем толкова на улицата. Друго ще е, ако ние, опитните в свободните игри, помогнем на децата да насочат енергията си в нещо полезно - например заедно да боядисаме катерушките на някоя раждясваща площадка или да заковем дъски на разпадащите се пейки и люлки, или нещо друго. Това е, ако разбира се им отделим от нашето свободно време, вместо да дремем пред телевизора или да чатим на компютрите и да се възмущаваме от "западналото младо поколение".

[NovemberCharlie]

Искам да съм боядисвал рАждясали катерушки като малък, щото имах турбо тъпо детство.

И квоо?

[Bira Skara]

Това не е за теб. Това е за тези, които правят връзка с главния. Ти си яж пуканки и не се напрятай.

[NovemberCharlie]

Това не е за теб. Това е за тези, които правят връзка с главния. Ти си яж пуканки и не се напрятай.

Хуваво е, че чистият сбор от минусите има синергичен ефект.

[тучо чучо]

Лапнеш нещо, глътнеш нищо: