Началото, или как се зарибихте с Пл. Колоездене!?

[Editor]

първи беше Stancho, след това вие, а след това почти целия форум... трябва ли да изпадам в подробности?

това извадено от контекста как звучи

Ахахахахахахха !
Ей, мръсник !

[tkpopov]

И аз съм от "Балканджиите". С моето зелено "Балканче" къде ли не съм ходил. Обиколил съм почти целия Бургаски окръг с него. Още го пазя - някъде в мазето. Понякога когато сляза в избата и то ми попада в погледа още като отворя вратата. Заглеждам се в него и като че ли някаква сила ме кара да го взема и да го постегна. Кой знае? Може и това да направя. Но едва ли ще го подкарам отново!

[quickJO]

Почнах с BMX от ЦУМ, баща ми и чичо ми го сглобиха, дойде в 1 кашон. После минах на Школник (полски колела от много години, с контра и тънки гуми), минах през 1 шосейка също на много години и дойде 1-вото планиско. Спринт, всичко твърдо по него ма изглеждаше яко. Мн си го юрках и 1 ден на разходка в планината ще ходиме аз и наще и как ги навих не знам, ама тръгнах с колелото. Условието беше спускам се докато ме виждат и спирам за да ме настигнат . После 2-ри път, почнах с 1 приятел да карам леки пътечки, мн се кефех и така се зарибих. Запознах се един който караше по Витоша, говорих с него. Разбрах туй онуй, зех си колело което мислех за яко някога (имаше дискови и шок и вилка "двойна") Това беше 9-ти клас и са след 3 години вече знам че съм зел пълния боклук, знам повечето неща по колелото, карам редовно, вече и аз излизам по витоша, запознах се с хора с които караме и мога да кажа че съм зарибен. Събирам кинти за ново колело, рамката вече седи на пода у нас, ремонтирам си каручката сам. Всичко започна по 1 щастлива случайност и малко късмет. Но не съжалявам.

[king of bike]

За ДХ разбрах когато бях първи клас братовчед ми ме заведе на трасето в благоевград тогава беше само едно трасе в целя град спуснах се отгоре и на всеки 5 метра падах без каска разбирасе защото тогава незнаех какво е това и така всеки месец по едно спускане.В края на лято 2009 си купих climber и всеки ден след даскало карах.

[spirov92]

Аз още от малък карам, пък по планинско се зарибих от Генков от "Нашата група" (hitar_potter) и още хора от даскало.
За колелата-виждал съм снимки на 1вия рожден ден съм с няква триколка, после балканче, после Drag Coala, към 8ми клас един Drag One, който миналата година размених за "камилата" на баща ми като реших да карам на Витоша.

[EccentricMOTION]

За успешно завършен 1ви клас получих БМХ като подарък, с него из квартала.

Като поотраснах татко ми купи Бегач от Метро, скорости, глезотии...събирахме се с момчетата от квартала и къде бутайки, къде карайки върлувахме из Средна гора.

Покрай коли и мотори забравих колелото, но ето че преди няколко години от глупост зимата се качихме да караме с един авер. Превърна се в традиция - всеки уикенд сняг, дъжд - ние сме горе.

Преди 3-4 години се сдобих с Drag One, след това и с Бехемота с който съм до днес.

[Fallout]

Аз карам колело от 3-4 годишен, а по планиското се зарибих отпреди 1 месец като видях, че много са кефя на спусканията по пътеки , след това видях форума и започнах да чета. Разбрах и, че има стилове и сега главно карам DH( опитвам се ). Събираме се с приятели, търсим пътеки, караме по вече намерени, даже преди 2-3 дена имах и първото по- сериозно падане. Колелото ми не е някаква яка мекица, но събирам за Climber за да се науча на основните неща!

[taurus13]

Олеее...аз като съм бил малък нямаше Метро и DH....
На три години карах едно триколесно с червени гуми и заден ход....много добре помня как тъпчех напред-назад плочките на градинката пред кооперацията. Колело се научих да карам със Школьник .В първи клас се сдобих с Балкан-че и с него съм карал къде ли не....из паркове и гори и шосета - никой не ме знаеше къде съм...а ако знаеше...в 5 клас съм въртял по 140км шосейно...обаче гуметата на балканчето грам не стават за оффроуд... След това за кратко карах някакви измислени туристически боклуци с по 5 скорости.
От дете много са ме влачили по планини, щото таквиз са ми родителите и винаги съм си мечтаел да заменя иначе скучното ходене с карането на колело...тогава и през ум не ми е минавало, че някога ще има велосипеди за тази цел...все пак, тогава техническия прогрес беше нещо, за което бай Тодор Живков, говореше повече по пленумите на партията, отколкото нещо реално.Та изтърколиха се години, завърших и заработих и един ден се плеснах по главата - абе защо аз толкова време не съм си купил колело? Още същия ден имах работа в близост до магазина на Близнаците, но тогава там работеше татко им...та набързо ми продаде един спринт Леопард с двустенни шини и така модерните V-brake спирачки - да...е било към 2001 година. Понеже беше с твърда вилка набързо му сложих една амортисорна RST, без която май бях по-добре ама хайде...
Спринта му вземах душата от каране и поправяне - беше си като Запорожец - тръгваш из планината с пълен комплект инструменти, щото поне 2 пъти ще се поправя . С него осъществих първите си карания из Рила и Витоша и установих, че ако преди съм си мислел, че мога да карам колело...ама много съм се лъгал...
Така или иначе началото беше положено и да ви кажа, с мъка на сърцето миналата година изкарах спринта до кофите за боклук, след като отлежава близо 5 години в офиса...и тайно се надявах, че някой скитник ще го вземе да го кара, а няма да го даде на вторични....

[Fallout]

И аз като бях малък карах триколка, после дядо ми ми донесе от някъде първото ми колело. Беше малко, но много тежко, на него имаше лепенка BMX, но нямаше нищо общо със сегашните. Карах го до 6 годишен, след което беше време за ново, защото старото ми беше много малко . Взехме първо едно много голямо с много тънки гуми( не приличаше на шосейка) за да го пробвам, но просто нямаше как да го карам. И като не стана взехме от пазара Спринт
Леопард. Това ми беше първото голямо колело. Карах го 7 години. През годините нямаше нещо, което да му се счупи, дори още е с оригиналното колче . И сега съм с Лидер Доберман, първото ми с двойно окачване, дискова спирачка и после разбрах какъв боклук съм си взел. Ама сега вече знам какво не трябва да си купувам .

[Sartor]

На 5-6 години карах една зелена лястовица при баба ми и дядо ми в Търговище. Доста ме беше шубе да махнат помощните и бях за смях на махалата.

След около година ми купиха един ВМХ - един зелен, с готини спирачки и железни спирачкови лостчета. Рекох си - ей, т'ва кУлело мно'о яко! Метнах се на него след като дядо ми и баща ми го сглобиха и газ на улицата без да се усетя, че до сега не съм карал без помощни колелца... Пребих се на първия завой, ама станах, избърсах раната, огледах се да не ме видят родителите (иначе веднага щяха да ме приберат) и пак газ!

Момчетата от квартала ме видяха с новото колело и ми викат да ходим на бустаните - те на няколко км от града... Ми... хуу - давай към бустаните. Разбира се те яко си въртят, а аз нямам тренинг - изоставам, ама не се отказвам. Айде бе - ще ходим на бустаните и ще ядем дини и пъпеши, как пък ще се откажа.

От там тръгнахме по едни черни пътеки... ъъъ, така де - те тръгнаха, а аз понеже изоставах - натиснах педалите и тръгнах директно през полето. Забих предната гума в някакъв камък и изхвърчах напред Нищо работа - само един счупен нос (разбрах по-късно). Като спря кръвта, тръгнах да ги търся... та намерих ги покрай една река да нагъват пъпеши и дини. После цяло лято си карахме по всякакви чукари там - някои пътища ми се видяха доста ектремни и сега като съм пораснал бих се върнал да покарам пак там!

Следваха години, през които се пробвах да стана баскетболист, ама не се получи след като чупих ръка на два пъти - позабравих колоезденето. Чак сега като тръгнах да завършвам и бях в Дания един приятел ме изврънка да ходим с колелата до плажа (сиреч през половината остров да минем)... навих се чак след като ми предостави едно от неговите колела - мно'о яко планинско колелце! Почнах да му взимам колелото на заем все по-често - дори започнах да го прибирам в моя гараж (там всяко общежитие си има гараж само за велосипеди) Пребих се на няколко пъти на някои по екстремни пътечки и в МТВ парка на града (чийто най-трудна част си е като нашия южен парк, частта където се минава през една пътечка от паметника с лястовиците след главния вход от към бул. Витоша) - шиха ми главата, лепиха ме... красива гледка Ходих после до Норвегия за един уикенд и там покарах по single tracks - зарибих се окончателно!

Припомних си какво съм изпуснал през годините и се зарекох, че като се върна в България почвам сериозно каране! Информирах се от форума какво ще е най-подходящо за мен и си взех коч ХС2, свързахме се с хора от форума и започнахме да караме. Много благодарности на Любо (Admin), че отдели от времето си за първото ми по-сериозно каране на Витоша по време на събитието на Нашата Група.

[Scottyteam1]

@Sartor Много ми хареса историята та по темата: Като малък спомням си, че карах зелено колелце супер дребно с шарени гуми после ми взеха червен BMX от старите после още един BMX бял (който сега го ползвам за ски байк) 2003 ми взеха Drag Laser и тогава с момчетата от квартала почнахме да търкаме гуми. Детска радост! 2007 година исках колело с АМУРТИСИОРИ наще ми купиха Drag The BOMB сега карам Скот

[CaXky]

Еми като по-малък като съм минавал покраи площад Съединение съм гледал как хвърчат бмх-ве и тогава ми е станало интересно.После ходих на площада само, за да гледам и да се надъхвам и сегаа вече си имам колелцее.

[emoonthemove]

За мой срам, аз на планина все още не съм се качвал... но в кръвта си имам грес за верига

Като малък майка ми беше купила "Школник", от който почти нищо не помня, освен че го карах, докато колела като него престанаха да се мяркат от улицата. Един ден получих от майка си велосипеда мечта - черно-червен БМХ от ЦУМ (да, навремето там се продаваха и колела ), който експлоатирах, докато почти нищо по него не работеше, както си му е реда, а вместо спирачка отдавна спирах с крак зад гърба си... Колело от Метро за не повече от 150 лева, някакъв Драг след години за 250 (беше един от най-добрите по тогавашните ми критерии велосипеди... на щанда за "ширпотребни" колела).

След три последователни лета в Америка вече имах частична представа колко дълбоко може да бъде морето от курбели, спирачки и вилки... Затова тогава платих и нечуваната сума от 600 лева за Драг ZX5, имаше предна дискова спирачка и амортисьорна вилка за красота (никога не съм я виждал да се сгъва). Един ден ми го откраднаха от предната врата на невероятно оживен офис на Христо Ботев, където навремето работих. Преживях го лесно, защото бях решил, че ако това не се беше случило, същата вечер щял да ме блъсне камион... но се зарекох, че нивгаш няма да си купя друго колело освен класически хардтейл на популярна марка. Мъчителни, може би, около 4 години, 1460 дни, в които мисълта за колелото ме спохождаше преди да заспя и през които на няколко пъти можех да си позволя прилично колело, но никога не предадох мечтата. Сега имам точно онова, което исках, не повече от това, не по-лъскаво и без тапа за кормило от платина, а точно онова, което олицетворяваше мечтата от край време.

И тъй като животът е твърде кратък, а колелата стават все по-издръжливи и способни, реших, че времето на карането в планината с приятели, а не соло-мародерстване на бордюри и пешеходци, е дошло. Сега се поддържам във форма и трупам малко по малко екипировка за първото каране на високо. И не му мислете, все някъде ще се запознаем С някои от вас вече се видях - харесахте ми

[gesh0898]

Като малък съм си карал до 2-3 годишен с помощните колелца,даже го помня.На село-до съседите,до баба Сийка,до леля Гинче,весели времена. На 4 ми махнаха помощните колела-всеки ден по черните пътища,до близкия магазин,за да си взема Своге,абе,не се спирах.След известно време така обичаният от мен чичо ми подари за рождения ден колело-голямо колкото БМХ (Но не беше,а и не исках) , черно с червени 'пръски'.Помня как за именния ден поисках да мога да ходя на 'голямата улица'-място с гладък асвалт,а на края и имаше един голям (по тогавъшните ми представи) трактор.С това колело не знам какво се случи!Просто една лятна ваканция се върнах и него го нямаше... Дълго време карах колелото на сестра ми (interbike,или нещо от сорта),след което реших,че искам мое.Отидохме до кауфланд,и си взех Reactor Vampire - казах си,че това е моето колело - преден амортисьор,който по-късно 'замръзна' , заден,който с мойте мижави 30 килца не можех да сгъна,21 скорости 'Logan' иии...всичко това разбрах късно,но какво да се прави.
Познайте как си купих първия планински байк!Бях си взел едни дънки,широки,абе такива,каквито смятах за модерни...и отивам си аз на село...Викам,сега ще се изфукам пред Митака (стар приятел),Сами (също) и едно момиче,което исках да впечатля (естествено).Да,ама не.На 2 пресечки от махалата 'смъкнатите' дънки влизат в предния венец и се късат.Ядосах му се на колелото,прибрах се вкъщи и се заклех,че повече няма да се кача на него.Другата лятна ваканция открих форума.Четох,четох,начетох се.Бях си събрал определена сума парички и майка ми каза,че ако си чистя всякя седмица стаята ще доплати останалото. Супер Отидох до БАС,поръчах си HT3, който ми казаха,че ще доставят за 3-4 дни.Да,ама не!Цуцо явно такова желание е видял в мен,че колелото го направиха за 2 дни-Най-готиния 15-ти Септември в живота ми!

[Runaway]

Детската мечта да имам колело ми се сбъдна след ваканцията на 1-ви срещу 2-ри клас.
Цяло лято работих при баба ми в най-яката за времето си бира-скара във Варна - почиствах масите, отсервирах бутилки...най-редовно разни чужденци ми говореха нещо и аз си мислих, че много искат да си приказваме, но един ден разбрах, че бутилката се отсервира след като напълно е свършила, а не когато са останали два пъста безценни последни глътки...

Както и да е - така си спестих първите в живота ми 47лв, които с малко додаване от нашите стигнаха и за първото ми колело - червено балканче!!
Треперех от радост и не можех да повярвам, че точно на мен ми се случва... макар и в края на лятото, когато почвам вече училище и много-много време не остава за колелото...
Тогава живеех в краен квартал на София - Гео Милев /тогава беше наистина краен/.
Полето и стръмните улици бяха все за мен и моите експерименти.
Оттам нататък следват много премеждия, но няма нужда да си разказваме целия живот.

Както по-често се случва, аз също бях завъртяна от него /живота де / и някак си колелото изхвърча в неизвестна посока за известно време.
Преди 10тина години обаче с мои приятели отидохме на една вила в Кранево и на 7-8 човека имаше 4 колелета...
Карах. Карах много и то на прекрасни места. Тогава реших да си купя колело и го направих, щом се върнах в София.
Сама или с компания карах основно в града или сред природата, но не мога да твърдя, че това е било планинско колоездене.
Години по-късно срещнах настоящия ми благоверен, който ме поведе по планините и откри за мен нов свят - толкова хубав, че поисках да е част от моя.
Сега единствено не успявам да карам редовно /по ред причини, с които не смятам да се отплесвам/, но се надявам скоро и това да се подреди.

[TheAnimal]

Как се заразих ли, по полов път

[Insight]

.............Тогава живеех в краен квартал на София - Гео Милев /тогава беше наистина краен/.
Полето и стръмните улици бяха все за мен и моите експерименти.......

Хехе ...и аз съм израсъл в Гео Милев, там съм навъртял първите вело-километри, обаче като краен квартал не съм го възприемал, пък не съм първа младост ;-)

Иначе в детско-градинска възраст имах много яко колело - чужбинско, с бели кантове на гумите, обаче кой знае защо завиждах на тия с жабките с дебелите червени гуми?!
После обаче, в тийн-възраст, когато някои се уредиха с "чопери" с амортесьори и скорости, аз се борех с една "лястовица", която даже имаше проблем с контрата - единственото средство за спиране....... Перкахме нещо като "крос кънтри" (между-селско;-)) из Парка на свободата, Ловен парк, редут, камили някакви имаше ... леле пък като се появи "Банда БМХ" (http://w.vbox7.com/play:f7c8c8cc)....

[gilb]

Много прото случайно се оказах колега с @An alien hoopajupe и той много бързо обърна иначе шосейната ми душичка към камънаците и горите

[Runaway]

.............Тогава живеех в краен квартал на София - Гео Милев /тогава беше наистина краен/.
Полето и стръмните улици бяха все за мен и моите експерименти.......

Хехе ...и аз съм израсъл в Гео Милев, там съм навъртял първите вело-километри, обаче като краен квартал не съм го възприемал, пък не съм първа младост ;-)

Ами знам ли... как са ми се запечатали детските спомени и какви са ми били възприятията за пространство. Помня само, че недалеч от ул. Христо Максимов започваше едно безкрайно поле и там нямаше ни къща ни гявол :-)) Само едни големи бели каменни статуи.
С две думи - там светът свършваше ;-))). По-късно живеех на НДК и най-редовно си правех преследвания на рейс №9, след който карах, за да стигна до заветните места /просто не знаех пътя до там/.
В моите тогавашни представи това бяха едни дъъъъъъълги пътешествия от центъра до края на вселената .
П.П. Иначе и аз не съм първа младост, но не съм и втора

[taurus13]

Като каза преследване на автобуси...та се сетих, как аз редовно се опитвах да надбягам тролей 7 от центъра до Люлин с балканчето. Едно такова надбягване помня особено добре - след многократни гонки с тролея, бях на път да го победя окончателно - оставаха ми само 50м до финала и въпреки, че гадината се набираше здраво по правата, беше ясно, че вече съм победител. Въртейки на макс по тротоара, се обърнах и гледах как идва след мен...бях доволен, бях победил, нищо не можеше да ми отнеме момента....Храяссс....само това чух, и в следващия момент се въргалях по асфалта - тролея профуча покрай мен и настъпи тишина. Известно време ми беше трудно да осъзная, кой отне победата ми 5 секунди преди финала. Накрая съзрях инструмента с който си беше послужила съдбата - 30-сантиметрово бетонно инженерно канализационно съоръжение, намиращо се наполовина на тротоара. От челния удар в него, вилката на балканчето беше заприличала на бракувана вилица от студентски стол. Аз се бях сдобил с 10-ина асфалтни екземи, по ръцете лактите и корема....за пореден път. Детство...

[Taco]

Когато разбрах че не мога да си сложа 888 на Спринт Леопарда и да му резна рамката от зад за един Роко В последствие карам с ВанР и съм мн доволен

[sensation_blue]

Не че имам кой знае с какво да се хваля, защото се зарибих сравнително скоро на МТБ-то и на сравнително дърти години - 28, но исках да споделя, че един от основните зарибители беше точно този сайт и историите, които четях из форума, като едно от най-зарибяващите неща, които ме вкараха тотално във филма, беше един разказ точно на автора на темата ЕМЗО, който беше описал едно спускане от х.Българка към Плачковци в блога си и понеже аз самия съм от този край реших, че това е точно нещото, което винаги съм искал да правя!
Хвана ме яд даже как не съм разбрал по-рано, че има такова животно - планинско колоездене, честно казано майка ми постоянно ми опяваше че ставам дебел и ми трябва спорт - що не съм си вземел колело, ама аз не исках да чувам за каране по пътя и да ми смърдят колите и да ме изпреварват ... а и кой ли слуша майка си още по-малко на тези години
Но като жител на предбалкански град адски много харесвах и жадувах за разходките из планината, но за съжаление ми оставаше все по-малко време за такива, а и с колата се разглезих, започнах да дебелея, да се смачквам, ежедневието ставаше все по-сиво и скучно - офис - кола - дом и обратно...
Всъщност като се върна по-далече в миналото има предистория, че всъщност като малък бях доста луда гъба - тогава имаше само балканчета, БМX бях виждал само на картинка, но затова пък правех всякакви трикове, карах без ръце колкото си искам, на задна също, изправях се на багажника прав без да държа кормилото докато се движи колелото, даже 1 път и на седалката горе стъпих ама беше за кратко И какво ли още не...абе общо взето все карах като бесен, даже един батко искаше ме бие, щото съм се бил фукал, пък видиш ли - къф съм бил аз че да карам така
Няколко пъти се пробвахме да караме с прословутите балканчета и по едни пътечки над квартала (тук поне планината ни е на 1 х-й място - хвърлей де Та като се замисля май точно това най-много ми хареса, но то пък точно тогава се разпадна колелото (защо ли ), a и станах пубер взе да ме избива на други глупости Вярно че имаше само контри - спирачка отзад, която ако някой по-млад не знае, се задейства като завъртиш педалите назад, а 1 приятел имаше и кантарче с лостчета, но нещо не ме кефеха тези лостчета - а сега това със спирането само със задна спирачка му викат "аграрно", ама тогава друг начин нямаше Всъщност сетих се че май скачах някъде с балканчето и му строших вилката и до там беше

Та като взех байка след 1 зима прекарана в този форум (просто Онтарио, от чиито оригинални части вече са останали само рамката (която в момента е пукната :/ и курбелите и седалката), все едно се преродих, все едно нов живот - най-после жадуваната свобода от зомбираното ежедневие и тъпата ни зависимост от технологиите, която ни отдалечава от природата и ни разболява - физически и духовно! Започнах да влизам във форма от каквато имах нужда - да сваля някое килце, да се постегна и да изтребя натрупаните токсини в телесата, пък те с годините не бяха никак малко Досегът ми с природата - когато карам сам след работа например, обилното изпотяване нагоре и адреналина надолу, са нещата, с които можеш най-ефективно да се бориш срещу стреса на забързания ни свят... който за къде ли бърза освен за края си?
В заключение искам и да цитирам Райко, който ме удиви с неговите разкази за КОМ-ЕМИНЕ - ако искаш да си щастлив 1 ден - напий се, ако искаш да си щастлив 1 година - ожени се, а ако искаш да си щастлив цял живот - вземи си колело!
Макар и още да бягам от сватбата като банкер от ниски лихви, съм склонен да се съглася с това!
Нека да запазим природата в същия й вид като караме велосипедите си, за да можем да и се наслаждаваме по-дълго време!
Поздрави
Ицо@

[EmZo]

Ей човек ти ме трогна бре. Не съм очаквал някой да ми чете простотиите в БЛОГ-а, пък камо ли да допринесе за запалването по спорта. Много се радвам, продължавай все така.

[GRINDER]

Ами аз няма да пиша кога и какво колело съм имал като малък, а конкретно по темата за МТБ: ... тааа зарибих се когато бях студент някъде 2002 - 2003 г. покрай един колега от В. Търново. Той тогава караше едно Бианки и ми пускаше едни филмчета като: NWD, Kranked, Chain Reaction и т.н. И тези филмчета толкова ме впечатлиха и грабнаха, че оттогава започнах да се стремя да си купя МТБ и да се уча на разни дивотии. И понеже в онези времена тези колела бяха малко по-редки и скъпи, та доста си почаках и карах на моят колега машината, като все повече се зарибявах.
И така с времето си взех едно онтарио, което малко "ъпгрейднах", после то стана друго колело, а то от своя страна друго и така до днес, като си оставам все така зарибен и ми се кара още и още. .... а моя колега отдавна не се интересува от МТБ

[KiD_WiTh_GuN]

Ох ох ох, първоначално когато почнах да карам колело имах BMX със твърди шарени гуми, нямам идея какво имаше в тях След това 98' наще бяха купили "бегач" Montana от метро и към 2001-2 реших да го стегна за да мога да карам на "задна гума" Като завърших 5-ти клас за пълната шестица ми купиха току що излезлия Leader Doberman още помня, че точната цена беше 273лв. и как няма да я помня може би това беше първия ми оргазъм в живота, колелото беше много "яко". Като станах 7-8 клас си купих Drag F4m като в Шуменската веломания ми казаха, че колелото било за много агресивно каране Както и да е, та всеки ден си въртях към паметника за фитнес и един ден за засякох с Redhat моя стар познайник Бяха минали около 7-8 години та на него му беше малко трудно да ме познае и трябваше да крещя след него "Добрянеее, Добрянеее" Видяхме се и той бая се зарадва, като ме видя на колело и ми каза "Айде утре ще те водя в гората да караме". Най-гадната седмица в живота ми, направо ме изцеди сутрин от 8 вечер до 8 само въртене и така реших, че въртенето не е за мен, влязох във форума видях секцията DH и си я харесах.

[Downhill_01]

И аз започнах да карам като много малък.Първото ми колело беше една триколка , по-късно бмх-че със твърди гуми които бяха пълни с нещо ,нямам си идея с какво.След което дядо ми купи една изцяло твърдо биянчи или нещо такова беше.По-късно вуйчо ми подари неговия Лидер Доберман , ползваше го да ходи на работа с него.Аз го карах 2-3 години леко ,ходене до магазина и такива.Миналата година се зарибих с кантарене по-късно почнах да карам повече почнах да скачам леко сега колелото претърпя сериозна повреда ,единия стеншън на вилката ми се пукна след което се откърти ,заварихме го сега продължавам да си карам лидерчето ,но събирам пари за климбер с който мога да науча основните неща.

[Evgeni]

Стана съвсем случайно, миналата година горе-долу по това време.Един приятел за пръв път ме заведе на пътека в Западния парк.Много ми хареса, въпреки че първият път, когато бутах нагоре, един карач за малко да ме отнесе(в последствие се разбра, че това е Митко, който кара много....). Та така.Преди време за пръв път на Витоша се качих, където и каската си загубих.

[NeNo]

И аз както sensation_blue се зарибих от разказа на Емзо. Предстоеше ни поход до хижа Българка и докато разглеждах снимките в гугъл попаднах на една с колелото на емзо. Зачетох се и така лека-полека се зарибих тотално.Разказах на един приятел и се оказа че и той е попаднал на въпросния разказ.Така че имах другарче с което да се учим лека-полека.Започна събиране на пари и скоро се сдобих с първото ми истинско колело Drag Climber.

[sashko]

Аз като малък се зарибих от един приятел. Бях около 4-5 годишен. Той имаше един БМХ, ама бмх ти казвам , и той ми даваше да карам, та много се зарибих и молех наще да ми купят колело. След някой и друг месец ми купиха едно, от илиянци и аз много му се радвах, а то беше с твърда вилка, прецакани скорости, ама какво ми е разбирала главата тогава. И с приятели си карах в кварталния парк и се радвах безкрайно много. Имахме едно малко склонче, ама съвсем малко 3 метра изкачване по ъгъл и после същото на обратно И се засилвахме и дрифтихме... А пък колелото ми беше и доста по голямо, и докато му свикна на височината съм падал безкрайно много. Всеки ден поне по 10 пъти ... ама брутално и ми се наръгваше кормилото в корема и съм плакал, ама не се отказвах и се научих ... Това колелце си го карах доста време и така се научих, с времето

[lostrider@]

Ами аз в началото започнах с шосейно колоездене. Беше доста скоро, сигурно в лето две хиляди и седмо (след Христа, разбира се). Карах, карах няколко години, дишах прахуляка по улиците, разминах се сто пъти с размазване от гръцки T.I.R -ове , изпотроших си зъбити по наще пътища, навъртях няколко хиляди километра и взе да ми писва. Карах си един ден по някакви байри, гледам планина наляво, планина надясно и осъзнах в каква ГОЛЯЯЯМА грешка съм бил през цялото време. Изведнъж ме споходи мисълта колко много обичах планината през целия си живот, колко много обичах да прекарвам времето си там под сенките, а докато карам по пътя, мога само да я гледам отстрани и ако катерия по нея, то винаги е пеша. Чак тогава си дадох сметка, че по- лесния начин да бъда близо до нея е да карам MTB (2 в 1). Спестих парици, купих си колелце и ето ма, на - планински колоездач.