Начи, пропускам засега подробностите около новия аватар на баце Любо и ше се съсредоточим, като баце Ставрев, в/у карането. Милеви скали ги рекламира баце Нака76, за което искам да му благодарим много. Изходна точка за тех е село Семчиново, примамливо близко до село Сестримо, което от своя страна е друга много важна изходна точка. Теа две точки съвсем скоро ше ги съединиме в неква комбинация с денивелация 3000, а що не и повече (наоколо не е като да нема баир). Начи, ние се позиционирахме в некво селце след Пазарджишк, като бате Любо свърши практическата работа по аватара си у Пловдив, попреоблекохме се (на температура от 34-35 на слънце реших, че немам нужда от второ яке, не много груба грешка) и загрехме с 10-12км до Семчиново. Там си има спецялна табелка, която нема как да пропуснете, така че пътя е указан доста добре. Самият път тръгва на 8-9% още от първия метър, та да не си правите некви грешни илюзии как продължава, като настилна е доста приличен хасфалт, с неколко пренебрежимо къси гадни участъци с дупки, свлечена скала и некви локви. За съжаление, немахме късмет с времето и през целото време или се канеше да вали и беше облачно-мъгливо, или просто си валеше с различно слаба интензивност, се едно Туше беше с нас. Тамън карането ни на Белмекен вчера, днешното и най-вече прогнозите, че Туше ше е у района ни принудиха да спазваме секретността на местонахождението си, щото той просто е Роб Макена. Където и да се появи, дъждеца е с него, пред него, след него и преобладаващо около него, над него, и най-вече - над нас. Абе, поне не беше извънпедно студено, така че просто ми измръзнаха пръсчетата на ръцете, нищо необичайно. Трасето е дълго около 16км, а не както пише на табелката - 14, тва е до самата хижа. Качването е 8-9% за първите 2км, третия е около 11-12, после пада на 7-8 за следващите 3-4 и от 10-ия като качи на 10+, така и не падна за секунда даже под текущата двуцифрена температура. Има неколко участъка с 4-5-6% по трасето, по 100-200 метра, които направо ти се струват като спускане, много освежаващо действат. Тръгва се от около 400м и се стига на около 1600 (околото е щото мойто компюторче пак се бъгна, тоа път на спускането и немам съвсем точни данни). Кво друго да пишем, спускането е обичайно неприятно, през целото време хабиш феродо на спирачките и стискаш като гламав. Направихме се на прасета, мене ме заболе коляното от толкова напрегане, ебахти спускането, ибахте чудото! Абе, важното е, че сме живи и здрави, снимки ше пусне баце Любо.
