Не че имам кой знае с какво да се хваля, защото се зарибих сравнително скоро на МТБ-то и на сравнително дърти години - 28, но исках да споделя, че един от основните зарибители беше точно този сайт и историите, които четях из форума, като едно от най-зарибяващите неща, които ме вкараха тотално във филма, беше един разказ точно на автора на темата
ЕМЗО, който беше описал едно
спускане от х.Българка към Плачковци в блога си и понеже аз самия съм от този край реших, че това е точно нещото, което винаги съм искал да правя!
Хвана ме яд даже как не съм разбрал по-рано, че има такова животно - планинско колоездене, честно казано майка ми постоянно ми опяваше че ставам дебел и ми трябва спорт - що не съм си вземел колело, ама аз не исках да чувам за каране по пътя и да ми смърдят колите и да ме изпреварват
... а и кой ли слуша майка си още по-малко на тези години
Но като жител на предбалкански град адски много харесвах и жадувах за разходките из планината, но за съжаление ми оставаше все по-малко време за такива, а и с колата се разглезих, започнах да дебелея, да се смачквам, ежедневието ставаше все по-сиво и скучно - офис - кола - дом и обратно...
Всъщност като се върна по-далече в миналото има предистория, че всъщност като малък бях доста луда гъба - тогава имаше само балканчета, БМX бях виждал само на картинка, но затова пък правех всякакви трикове, карах без ръце колкото си искам, на задна също, изправях се на багажника прав без да държа кормилото докато се движи колелото, даже 1 път и на седалката горе стъпих ама беше за кратко
И какво ли още не...абе общо взето все карах като бесен, даже един батко искаше ме бие, щото съм се бил фукал, пък видиш ли - къф съм бил аз че да карам така
Няколко пъти се пробвахме да караме с прословутите балканчета и по едни пътечки над квартала (тук поне планината ни е на 1 х-й място - хвърлей де
Та като се замисля май точно това най-много ми хареса, но то пък точно тогава се разпадна колелото (защо ли
), a и станах пубер взе да ме избива на други глупости
Вярно че имаше само контри - спирачка отзад, която ако някой по-млад не знае, се задейства като завъртиш педалите назад, а 1 приятел имаше и кантарче с лостчета, но нещо не ме кефеха тези лостчета - а сега това със спирането само със задна спирачка му викат "аграрно", ама тогава друг начин нямаше
Всъщност сетих се че май скачах някъде с балканчето и му строших вилката и до там беше
Та като взех байка след 1 зима прекарана в този форум (просто Онтарио, от чиито оригинални части вече са останали само рамката (която в момента е пукната :/ и курбелите и седалката), все едно се преродих, все едно нов живот - най-после жадуваната свобода от зомбираното ежедневие и тъпата ни зависимост от технологиите, която ни отдалечава от природата и ни разболява - физически и духовно! Започнах да влизам във форма от каквато имах нужда - да сваля някое килце, да се постегна и да изтребя натрупаните токсини в телесата, пък те с годините не бяха никак малко
Досегът ми с природата - когато карам сам след работа например, обилното изпотяване нагоре и адреналина надолу, са нещата, с които можеш най-ефективно да се бориш срещу стреса на забързания ни свят... който за къде ли бърза освен за края си?
В заключение искам и да цитирам Райко, който ме удиви с неговите разкази за КОМ-ЕМИНЕ - ако искаш да си щастлив 1 ден - напий се, ако искаш да си щастлив 1 година - ожени се, а ако искаш да си щастлив цял живот - вземи си колело!
Макар и още да бягам от сватбата като банкер от ниски лихви, съм склонен да се съглася с това!
Нека да запазим природата в същия й вид като караме велосипедите си, за да можем да и се наслаждаваме по-дълго време!
Поздрави
Ицо@