Изпитвали ли сте тръпката

[Phantomaz]

Не е ли яко планинското спускане?!? Ка4ваш се на колелото ,усещаш го като продължение на крайниците си, продължение на тялото ти! Поглеждаш надолу пътеката през гората... ако си добър християнин ще се прекръстиш ,ако не си:dgrin: пак ,мислиш си "...е това е то!!!" Усещаш адреналина ,пулса се повишава ,сетивата изострени ,сърцето се бунтува ...

...което е обяснимо от медицинска гледна то4ка по следния на4ин: Адреналина е хормон ,който се отделя при стресови състояния от надбъбре4ната жлеза и 4рез кръвта достига главния мозък ,стимулира нервните центрове там,които изпращат нервни импулси до вегетативната нервна с-ма /съсредото4ена в гръбна4ноя мозък, която регулира работата на сърцето ,тонуса на вени и артерии, рефлексите.../ там се обработва информацията постъпила в главния мозък от външните рецептори /зрение ,слух ,мускулни дразнения ,с две думи вси4ко с което усещаме околната среда/ и поради високото ниво на адреналина ,което е сигнал за организма 4е работата е напе4ена ,се подава пове4е кръв ,за да работят органите при повишен режим ,температурата се повишава ,рефлексите са изострени и т.н. Пример: падаш от колелото ,и без да мислиш се свиваш или правиш някакви акробати4ески изпълнения ,за да предпазиш уязвимите места от тялото! Това е то вегетативната нервна с-ма /в гръбна4ния мозък/ ,правиш го инстинктивно ,не натоварваш главния мозък ,а без да мислиш ,то се слу4ва! Естествено вси4ко е много повърхностно казано...


... решаваш ,4е това ще е момента ,няма за кога да се отказваш , правиш оборот на педалите и земното притегляне си казва думата, усещаш движението ,вси4ко наоколо се движи ,вси4ко в теб прелива ,спираш да мислиш ,искаш да крещиш ,не, не от страх ,от КЕФ ,усещаш ,4е това е един от моментите ,заради които живеем ,тръпката!!! идва завой ... може и да успея ,задницата се носи ,4акъл листа хвър4ат ,на косъм да хвръкнеш надолу по склона ,но не изпускаш пътеката корема ти се свива ,и продължаваш да въртиш ,щото виждаш 4е е яко ,щото така го разбираш живота ,щото живота без опасност, без тръпка е хабене на кислород ... като стигнеш до долу ,вълнението те побърква ,тогава запо4ваш да мислиш ,тогава не те свърта на едно място ,не е като да се обърнеш на другата страна и да заспиш ,няма такива положения ... тая работа не е като оная работа /както казва един приятел/ ,който го е изпитал ,не се е отказал...

много лирика вкарах ,оба4е мамка му само аз ли така го разбирам ...?:bowdown::bowdown::bowdown:

[Rankor]

Алелуя братко!!! Не си единствен в "страданието" си!:angel::angel::angel:

[Metal_Psycho]

Защо страдание пък питам аз
Не е ли това причината да кара всеки от нас.
Зависимост братя,зависимост към опасноста.
Ние сме си наркомани който търсят поредната доза адреналин,но заразлика от другата наркомания,нашето не ни вреди,а напротив-пречиства.

Спирам до тук,защото в първия пост е казано почти всичко

[Rankor]

[quote="Metal_Psycho"]

Защо страдание пък питам аз
Не е ли това причината да кара всеки от нас.
Зависимост братя,зависимост към опасноста.
Ние сме си наркомани който търсят поредната доза адреналин,но заразлика от другата наркомания,нашето не ни вреди,а напротив-пречиства.

Спирам до тук,защото в първия пост е казано почти всичко

[/quote]


Страдание е, защото се измъчваме когато не можеме да караме както ни повелява природата ни!:look:

[row]

Следващите редове оставям без коментар.Тези думи са на един млад художник, но мисля че много добре се връзват с това, с което се занимава всеки от нас и ни кара да се чувства-
ме живи, а именно планинското колоездене.
Въпросното писание открих в www.extremno.com, да не каже някой, че съм крадльо!

В търсене на смисъла

Скапаният Смисъл може да се крие навсякъде. Иди го търси, като се свре някъде. В някоя чашка кафе, при някой мухлясъл старец, който проси на улицата. Толкова дълго го търсиш, че накрая казваш: “А бе, що го търся тоя Смисъл?”

Надяваш се… След време пак ще го търсиш. Пък ако намериш тоя скапан смисъл, к’во? И няма да има “к’во”. И си казваш: “Що въобще има смисъл?” или – “Има ли смисъл?” Така че гледай да хванеш влака и… докъдето стигнеш. А ти, естествено, доникъде няма да стигнеш, щото тоя глад…

Ще идеш на планина. Там, казват, се криел Смисълът. Ала и там е пълно с пътечки. Не можеш се успокои. Трябва да обходиш всички пътечки – открай до край. Да, приятно ти е. Далеч от цивилизацията.

Но… пътят надолу е по-голям. Там продават най-различни лакомства. Лакомства, лакомства…. Главата ти забучава, влече те и се поддаваш… И си казваш: “Покрай т’ва нещо изтървах Смисъла.” А Смисълът, кой го знае къде е, мие си краката и си пише стихчета – по звездите, по земята, в морето, в мозъците на хората…

“Попитай вятъра” – съветват те мислите. Не мога! Не мога, не мога… Дали наистина не можеш? А? Признай си! Признай си, де! Някаква пътечка те отвежда при дълбока пропаст. Долу тъмнее синьото петно на езеро. “Хе-ей, Братко вятър, къде е Смисълът?” И ехото лениво отговаря: “Смисълът, Смисълът….Смисълът, Смисълът….” “Да скоча ли?” И ехото отговаря: “Скочи, скочи, скочи!”

И ето, нови светове блясват и изчезват зад хоризонта на невидимото. Скачаш. Да ето го Смисъла! Летиш. Вятърът шепне нещо в ушите ти, но не разбираш какво. Вода, вятър, пустиня. Камбанен звън.

Изправяш се. Цари полумрак. Очите ти са насълзени. Някъде горе хорът репетира. “Храмът е затворен” – кънти гласът на оплешивелия дядка, приближаващ се към теб. Тръгваш към изхода. Студеният въздух те лъхва. Спираш, за да се приспособиш към новата температура. Гладен си. В главата ти затракват колелата на влака. С бясна скорост. Не, няма Смисъл! Не, пак избяга Смисълът. Не, пак избяга от Смисъла…. Стъпките свършиха, вятърът утихна, облаците се разсеяха. Но ти отново се питаш: “Защо? Къде?”

А може би не чувстваш глад. А може би не търсиш смисъла. Или си го намерил…. Но той пише ли, пише стихчета и вятърът ги развява навсякъде...

Гълъбин Кьосев
1977-1999

Гълъбин написа това, когато беше на 15 години.
Той загина в морето през лятото на 1999г

[Paranoid]

Ако това не е рая незнам какво може да е!!!!!:angel2::angel2::angel2:

[layne]

За пръв път чувам за Гълъбин Кьосев,но определено той в бил умно момче!!!Единственото нещо,което можем да направим за него е да запазим светла неговата памет!!!
Искам да благодаря на всички които пишат в този topic,защото ме накарахте да се почувствам жив,така както се чувствам след поредното лудо DH спускане!!!
ИСКРЕНО ВИ БЛАГОДАРЯ!!!

[dhman]

След всичко написано остава само една дума и тя е :АМИН братя:angel2:

[EmZo]

Амин, Алилуя... Абсолютно съм съгласен и споделям вижданията от 1вия пост. Колкото до творбата на поета Гълъбин Кьосев, изключително много ми хареса ! За това живеем, за тази тръпка, за да намерим истината, тя определено се крие в планината, навсякъде по всяко време и през всеки сезон итината си седи в планината и не мисли да слиза от там! Планината ме кара да се чувствам, свободен и щастлив, за сега съм се зарибил към нея най вече, а към адреналина още не съм се закачил трайно, но има тенденция да се закача сериозно

П.П.
(в кръга на шегата или не чак толкова...)
Хех, хора не се довервайте само на вегетативната нервна система, тя няма да реши коя траектория да изберете, която да е най-правилна и да извлича най-голямо удоволствие от пътеката! Не изключвайте главния мозък! Мислете и с него, помага...