Писна ми вече
Дори не карам в планина, а на ден имам по 2 падания. Явно съм в някакъв период на сакатлък и се претрепвам най-редовно. Ако ходя на платото и по каменист баир карам "до отказ" нагоре и се сгромолясвам настрани, защото не успявам да се откопчея от педалите. Защо го правя и аз не знам

Сигурно защото мразя да бутам и се надценявам и накрая рухвам психически и се бухвам настрани с колелото.
Вчера дори не беше такъв случая. В града съм все още, но слизам по чакълест баир с найлонова торбичка, вътре с 2 л. кока-кола. Торбичката се къса, закача ми лостчето на спирачката и аз полетях на човка

На кока-колата нищо й нямаше, обаче бидончето ми с вода се отвори и разля върху панталона секунди преди да се отъркалям в чакъла. Цитат на @zappa след като ме видя: "приличаш на строителен работник след дълъг работен ден"

В града не бях сложила каска

и си пазих главата много докато падах, за да не гризна чакъла, но пък лявата ми китка го отнесе, както и козметични дефекти по десния лакът и синина на лявото бедро.

Командата на колелото се одра ужасно, изкриви се кормилото (наместихме го лесно после) и грипът съвсем се докъса.
Вечерта отивам да карам в новоасфалтирания парк с малкия, а той постоянно гледа New World Disorder и се изживява като голям байкър, обаче най-често се озовава на земята и аз карах твърде близо зад него. Съответно за да не го прегазя, набих рязко спирачки и не успях пак да се откопчея. Пак съм с тротоарна екзема, само че на дясното коляното
Днес бях на басейн и изглеждах все едно съм ходила на война. Писна ми

Ще си хвърля вече автоматите. По-несръчен човек едва ли има от мен
