Да кажа нещо за маршрута, но със забележката, че аз ходих вчера, събота, т.е. преди днешния лек дъждец.
През по-голямата част маршрутът е нормално караем и до Чуйпетлово няма кой знае какви локви, дори лигите над "Студена" са позасъхнали.
Проблемите, основно с ориентацията, започват
при изкачването към "Смильо" след Чуйпетлово - мочурливият разклон е станал почти напълно невидим (отварям скоба за тези, които никога не са минавали маршрута, да обърнат внимание, че точно там, където при изкачването пътят се разклонява привидно в две посоки - направо и остро надясно, - всъщност се разклонява в три посоки. Третата посока е още по-остро надясно през мочура, пътеката почти липсва първите 200 метра, но после се разширява. Но там, където вече е ясно видима пътеката, тя е засипана с изпокършени клони - някой беше чистил преди мен, аз също се забавих тук в чистене около час, но има още доста работа, а не е зле да поиграят и едни градинарски ножици.).
Вторият проблем е след достигане на платото - там, където пътят се разклонява и започва
спускането към Ярлово. Точно на разклона маркировка всякаква липсва и объркването е лесно, защото за "несвикналото око" пейзажът изглежда еднакво скучен. А спускането е леко наляво и надолу - към седловината на рекичката. Този път си е обичайно и стабилно заблатен, като на едно място гумата ми затъна в кал (не във вода) на около 15 см от главината, което ме накара да бъда доста по-внимателен и да предпочитам да си пренасям колелото през локвищата.
Изкачването Ярлово-Ярема - непоносима жега, кал, камъни и почти никъде сянка. Убеден съм, че лошите велосипедисти, след като умрат, биват принуждавани да минават по този път отново и отново - около 8 км

Ако някой се е забавил по пътя и го е хванала жегата, която аз лично много трудно понасям, съветът ми е да спре за половинчасова почивка в Ярлово някъде на сянка и после да продължи. Аз направих грешката да тръгна веднага и на половината път се сдухах от жегата, поради което ми се наложи да слизам тук-там да бутам.
За да избегна моста над Железница, аз се спуснах чак до реката и там се изкачих до пътеката (с бутане) по каменистия път. Към Бояна пътят е лесен и почти изцяло през прохладна гора

Забележката ми е, че дървените мостчета в участъка Железница-Бистрица на много места ги е хванала липсата. Аз познавам много добре тоя участък, но на ключови за ориентацията места маркировка липсваше.
Предложение за минаващите маршрута несъстезателно - ако при достигане на разклона към Симеоновските езера все още не сте капнали от умора, може да продължите с леко и приятно изкачване към Драгалевския манастир (след спускане на двете серпентини към рекичката, тя се пресича и се продължава направо, а не надясно и надолу). Тази пътека е хубава и приятна, макар че има два каменисти участъка, на които ще трябва
да поносите колелото 100-200 метра. В края си пътеката се пресича от пътеката "Бай Кръстьо" и излиза точно над манастира. Спускате се по асфалтовите серпентини през манастира към "Воденицата" (където може да хапнете), излизате на павирания път отдолу, карате нагоре по него до достигане на разклона надясно за Информационен център по околна среда (зависи къде точно сте излезли на паважа, но е на не повече от 300-400м, а може и точно срещу него да излезете, ако сте поели по черния път наляво над "Воденицата") и точно преди паркинга пред него има пътека надолу и надясно. След около 300м пътеката се слива с маршрута на 100-те км в посока към Бояна. Предимството на това отклонение е, че напълно се избягва от циганията над Драгалевци, която става все по-застрашителна.