Карахме, карахме, ама толкова тъмно беше че не знаем откъде минахме.
Заредихме се с продоволствия- шише минрална вода, вързано с изолирбанд и 80 ст. за две кафета по пътя.

Същинското изкачване почна от кв. Бостъна, Шумен и както всички изкачвания в шуменско просто никога не свършваше. Тъкмо очакваш след следващия завой поне малко надолу до има, но не би... Минахме покрай двете кули.

Там има един отвратителен дълъг баир. По едно време веригата на едното колело взе че падна което беше животворна глътка въздух. Дойде 1 бр. сова

Веднага се присъедини и номер 2, че и номер 3. Връткаха се доста време над главите ни, накрая прецениха че не ставаме за ядене, поне не днес и точно на входа на нещо тъмно се изнесоха и ни оставиха пред следващия етап- гората на шуменското плато. Беше към 20 часа и карахме на вградения в главите ни джипиес. Направо, направо и надясно. Показа се пътя за с.Новосел който що- годе си личеше на звездна светлина. 300м след това обаче следваше най- тъмния участък- наляво към крепостта. Там обаче ей тъй докато си карах усетих як луфт левия педал и издрънчаване на желязо на асфалта. Оказа се, че евтиния майстор като ми монтирал новите курбели и лостове толкова хлабаво завил гайката за оста, че я отървахме в тъмницата. След 2 минути издирване на светлината на жисиемити я намерихме.
Ей такива звуци се чуват в гората нощем, идея си нямате!!! Някакви тпици, гризачи, по едно време стъпки и чупене на съчки се чуха, ама ние двамата ахмаци се правихме, че не ни е страх. След 200 метра гайката пак падна, щото нямаше с какво да я завием като хората. Добре, че по едно време почна нанадолнището. Карам си аз напред от крепостта надолу и по едно време нищо не чувам. Усещама се, викам на моя чевек- де си бе, как си? Никой не отговаря. Човека имаше среща с канавката вдясно от пътя. След няколко минути имаше среща и с копривата на банкета. По едно време изпищя нещо че спирачката я няма. Откачило се жилото незнайно как. Бърз ремонт и неистов спринт към светлините на града. Малко преди бирената фабрика употребих носената от мен минерална вода, като съвсем културно и "еко" не я хвърлих, а си я носих на колелото.

Разменихме си колелетата, обаче моя човек окончателно изгуби оная гайка на лоста на педала и финала из центъра на Шумен беше обикновено спускане по инерция, че нямаше как да се върти.
Цялата тая работа пак без фарчета, ама май ще ни е за последно.