Жан Ж. Русо

[МИКИ МАУС]

[c
Когато в една демокрация малцина притежават много повече от средния гражданин,тогава държавата или загива ,или престава да бъде държава...

[SpoileR]

мхм.... тъй тъй... и к'во ся ?

[PtD]

Aми кво, очевидно халюцинира, че сме държава...

[bio]

kill kill the poor: tonight ... мислех да напиша нещо по-дълго, но вдъхновен от подписа на PtD реших да е само това.

[hrissim]

Copy-Paste от Уикипедия-та:

Жан-Жак Русо (на френски: Jean-Jacques Rousseau) е женевски философ, пишещ на френски език. Роден е на 28 юни 1712 г. в Женева в семейството на часовникар. Неговите прадеди са били френски хугеноти, емигрирали в Швейцария през епохата на религиозните войни. При неговото раждане умира майка му. Когато е на десет години, баща му е принуден да бяга от Женева, поради дуелиране с аристократ. Самообразова се, като най-напред е ученик при един селски свещеник, после служи при един нотариус, който го изгонил наскоро, смятайки го за ленив. Когато е на 16-годишна възраст го прибира един свещеник-католик и се заема да го отърве от калвинизма и да го приобщи към католическата църква, но Русо никога не става католик. Започват години на скитания от едно място на друго. В Лозана става учител по музика, притежавал е несъмнени музикални дарби. Със своите произведения, композирани и написани собственоръчно, той инициира два от най-значителните театрални жанра - със своите Lettre sur la musique française (Писма за френската музика - 1753), подкрепени от интермецото Le Devin du village (1752), той създава комичната опера, а с мелодрамата Pygmalion (Пигмалион - 1770, музика Coignet) - театралната мелодрама. Чрез своя музикален лексикон Dictionnaire de musique (Музикален речник - 1767) той става също най-цитирания естет на 18. век.

През 1741 г. пристига в Париж. Запознава се с Дени Дидро, Жан д'Аламбер, Мабли, Кондияк и други френски просветители. През 60-те години на столетието Русо издава романите си "Новата Елоиза", „Емил“ и политическия трактат „Общественият договор“. Веднага след публикуването на „Емил“ започва преследването на автора. В Париж изгарят „Емил“ и властите издават заповед за арестуване на автора. В родния му град Женева също изгарят не само Емил, но и „Общественият договор“. От Женева Русо бяга в Ивердон, тогава част от кантона Берн, но и там не го приемат. Той се скрива в едно селце в планините на Юра, част от кантона Нюшател, тогава пруско владение, откъдето пише своите пълни с гняв и огорчение „Писма от Юра“. В Париж, Женева и Хага публично изгарят богопротивните „Писма“. Интересно е, че католици и калвинисти са единодушни в преследването. На континента никъде не може да намери приют. През 1766 г. той търси убежище в Англия, повикан от философа Дейвид Хюм. Там животът му не е заплашен, не изгарят книгите му, но изпитва нравствени огорчения поради бедността си и неискреността дори на почитателите си. Пише музика, преписва ноти. Русо умира на 2 юли 1778 г., малко повече от месец след смъртта на Волтер, в едно селище недалеч от Париж, където е и погребан. По време на революцията парижкият народ пренася тленните останки в Пантеона.

Русо е последовател на учението Деизъм. За него човекът не е толкова рацинално същество, както смята Рене Декарт. Човекът е природно, сетивно, емоционално и едва тогава разумно същество. В съчиненията на Русо се забелязва носталгия по миналото на човечеството, по първичното природно състояние. Според него развитието на науките и изкуствата са увеличили уменията и знанията на човека, но не са го направили по-щастлив. Той смята, че частната собственост е причина за неравенството и нещастията на човека. Само равенството в собствеността прави обществото хармонично и хората по-морални. „Човек се ражда свободен, а навсякъде е в окови.“ Човек може да има само такива задължения, за които е сключил обществен договор. С идеята за обществен договор Русо отрича феодалните задължения, които човек има по рождение, смятани за „естествени“. За Русо републиката е най-съвършената държава. В нея всички са равни пред закона. Държавата е основана на равноправен договор.

"Русо послужи за претекст на деспотизма, защото имаше чувство за свобода, но нямаше теория за нея." — Бенжамен Констан

И са...

[did]

К'во сега, и тук ли философстваме? Аз не съм фен на Русо, да знаете предварително.

[PtD]

kill kill the poor: tonight ... мислех да напиша нещо по-дълго, но вдъхновен от подписа на PtD реших да е само това.

@bio

[Crimson]

Aми кво, очевидно халюцинира, че сме държава...

[МИКИ МАУС]

Момчета, не,темата има по -скоро практична насоченост- къде живеем в държава или в разбойнически стан. Кое е верно и кой го създаде - става въпрос за държавата или разбойническия лагер. Само за размисъл, нищо повече. Мислете и бъдете щастливи!
пп ... а за мъдрите мисли -има много и от другаря Ленин , и от другаря Сталин и от другаря Хитлер и ....

[CYBER]

Вие май си нямате друга работа освен да философствате за неща,с които не сте наясно и да се правите на разбирачи.

[PtD]

Момчета, не,темата има по -скоро практична насоченост- къде живеем в държава или в разбойнически стан. Кое е верно и кой го създаде - става въпрос за държавата или разбойническия лагер. Само за размисъл, нищо повече. Мислете и бъдете щастливи!
пп ... а за мъдрите мисли -има много и от другаря Ленин , и от другаря Сталин и от другаря Хитлер и ....

И реши тези важни въпроси да ги обсъждаш точно във форума за планинско колоездене?