Здравейте!
Изключително съм благодарна на възможността да покарам с „Нашата група” вече на два пъти – Витошкото приключение миналата неделя и сега – в Лозенската планина.
Супер готино е с вас, хора!
Маршрутите много ми харесаха, дори и бутането.

Имаше от всичко достатъчно – и приятни леки изкачвания и по-трудни, както и як баир. Имаше и готино равно и разбира се спускане, което не се оказа толкова лесно, колкото го мислех. За гледките да не говорим.
Настроението, усмивките на хората, това, че чувствах подкрепата на групата, отличната работа на водачите (особено в Лозенската планина, където се разпръсвахме на по-малки групички) и специално на дамския състав – благодаря за куража, момичета.
Сега като гледам снимките много се смях на младежите и банята, която си устроиха накрая. Жалко, че няма снимки от „причината” за банята – то и там се смяхме много. Аз за малко да се включа в тяхната група, добре, че някой зад гърба ми точно и на място ме инструктира да продължавам да въртя и така се разминах с близка среща с лозенската кал.
Благодарности и на момчета, с които се прибрах. И на мистър „две спукани гуми”

. Съжалявам, че тогава ви оставих – затова толкова се зарадвах като се събрахме на финала. По принцип никога не правя така при пешеходен туризъм, но с колелото още не мога да си преценявам точно нещата, главно с прибирането – разстояния, маршрут и т.н., а исках да спазя обещанието (условието да карам с вас) към домашните –да не карам по улиците (по платното) и по тъмно.
Но всичко завърши отлично, както подобава за един отличен ден!
Вече следя обявите и при мероприятия от подобна трудност съм на линия. А, че колелото трябва да се сменя – то е ясно. А, и да си преосмисля отношението към бирата.
До скоро!
