Седя си тука с приятелката и превъртам The Collective. Ето го!! Стив Романюк минава през стени - изрод, гази много. Разгорещяваме се, малко по-нататък идва истинският романс: Уотсън и Хадаша Шандро карат в шибания Рай. Кулминацията чука на вратата, тя свършва. Ще я помня завинаги, но сега отивам да си взема още една потна 500 милилитрова. Започва се наново, в съзнанието ми бушува ураган, избухвам. стига кал и снек. нека бъде лято както е казАла поетесата. Вече съм напълно обладан от представата за безграничния кеф, който изпитвам докато движа с кончето по родните трейлчета. Лудница пълница. Ще се видим по планините
