Мда, всичко беше чудесно през слънчевия, но къс ден, с изключение на сутрешното ранно каране по асфалт надолу по баира по пътя Шумен-Преслав. Ей, умряха ми ръчичките от студ

Тръгнахме ли обаче нагоре по черно, студът бързо изчезна и дойде ред на късите ръкави.
Вместо някои хора смело да ни предВОЖДат по пътеките, те се опитаха да ни разубедят от хубавия маршрут като ни запратиха нейде към Върбица и Риш по асфалт

Не на нас тия

Изкарахме си билото на Преславска планина, насладихме се на калните бани, разбрахме и кой е най-трудния лов. Спокойно, не на колоездачи с жълти тениски, ами на горски бекаси, едни пиленца с дълги клюнове, които си дълбаят червейчета от земята.
Асфалтовият път към хижата съвсем не е толкова труден, колкото ми се видя веднъж в жегата. А на хижата тръгна шегата, че най-хубавото нещо в Търговище е Шуменското пиво

Там сред чалга и люти кюфтета, опитахме да си починем, но трябваше да бързаме, че слънцето вече преваляше. И правилно сме избързали, защото само още няколко минути и щяхме да спускаме най-яките пътечки в Търговище по тъмно и нямаше нищичко да се вижда. Страхотни сингъл тракове

които обаче Запа изпусна, защото тръгна да се прибира на ход

Ние обаче културно хванахме влакче, Тошко ни изпраща сума километри, но без него просто нямаше да намерим гарата.
Хубаво беше, малко беше. До нови срещи, приятели
Част от снимките:
ЦЪК