sos написа:Прочетох темата и реших на кратко да разкажа моята история!От дете карам колело...
Имам бегла представа за какво говориш. През 2006г. прекарах близо месец в нефрологията на Александровска болница в една стая с "трансплантираните". При мен нещата някак се оправиха /диагнозата беше грешна/ - всеки ден благодаря на Бог за това!!! Всетъки, имах забрана да карам велосипед, и не само..., т.е. известно време живях с мисълта, че това лишение е ЗАВИНАГИ. Знаеш как е... опитваш се, но не можеш да свикнеш с нея. Карах. По-внимателно, разбира се.
За съжаление, при теб нещата са се развили по различен начин! Знам, че няма да продадеш байка или да го заключиш на тавана, но... рискът е прекалено голям. Тук не става въпрос за здравословни проблеми, изразяващи се в постравматични болки, които те мъчат доживот. Става въпрос за самия живот. Има граница, която не бива да се прекрачва, колкото и да са големи изкушенията оттатък.
Искрено се надявам да намериш по-малко опасен начин за общуване с природата. Все пак планинското колоездене може да се практикува и в не толкова рисков вариант като спускането.

Извинявам се за офтопика. Можех да се обърна към SOS чрез ЛС, но реших, че мнението ми може да има някакво значение не само за него.