Пустиняк....

[PtD]

@jorji, е не съм съгласен. Предварителната подготовка е извънредно важно нещо и не бива да се подценява. Рискове винаги има.

[Admin]

Наистина ли мислиш, че с гпс и карта в джоба си по-подсигурен? Ще кажеш, че без опит не може и че той е най-важното. И ще си прав!

Ами да - с GPS и карта е по-добре, отколкото без. Нееднократно съм се убеждавал. Прав си, че без определен опит в планината, всичко друго може да е напълно безполезно. Но нещата не са взаимно изключващи се.
Иначе при второто ти мнение разбрах за какво говориш, за какъв тип приключения и нагласа. Признавам си, аз нямам подобна нагласа - да тръгна ей така, на късмет и без проучване и подготовка. Старая се да имам готовност да се справям с непредвидените (рисковани) ситуации, но не ги търся на всяка цена.

[jorji]

живи и здрави да сте момци! всички да сме живи и здрави. Нека не спамваме повече темата на колегата, всеки да си върти педалите както знае ((: или там каквото прави за да разпуска от суетата на града

[taurus13]

Аз самият също се чудя къде е тънката граница, между приключението и организацията. Едното е като да ходиш на море на стоп, другото е като да се качиш на удобното комби с климатик. Във втория случай безспорно ще стигнеш лесно, приятно и относително безопасно, но няма да запомниш много от пътуването. Преди години докато се шляехме из Пирин с приятели, засякох една девойка, която е голяма откачалка и която познавах съвсем бегло преди това. Тя си ходеше съвсем сама из Пирин, без да е виждала преди тази планина. Като я питах дали не я е страх да се загуби или от лоши хора, тя каза че има известни притеснения, но пък това бил единствения начин по който усещала природата и приключението истински....друго си е да ти полазват тръпки по врата на моменти. Тогава си казах - абе кукувица. След години аз самият постепенно открих това и разбрах колко е била права. Човек може да контактува с природата най-добре, когато е сам - тогава виждаш неща, които иначе би пропуснал, чуваш звуци на които никога не би обърнал внимание. Ако разполагах с ГПС, вероятно нямаше да се позагубя в доста от случаите, нямаше да стигна места, които не съм планирал, нямаше да спя в гората сред дивите животни....нямаше да имам за какво толкова да си спомням. Малко хора знаят какво е онова първично усещане да срещнеш в гората глигани или мечка или пък глутница вълци да ходи покрай теб в гората през нощта, когато ти си останал без светлина, защото си си изпуснал фенера, при което крушката му е изгоряла, а резервната се е оказала фалшива. (LED фенерчетата ни лишават от тая екстра) Не е като да си ловец с цяла дружинка, въоръжен до зъби с оръжие за масово изтребление. Хи-хи..ей ви един прасчо...

Когато се голяма група хора, няма никакъв шанс да видите диви животни, защото вдигате такъв шум, че те се скатават от километри.(дори и змиите) Аз за себе си съм открил начина да се чувствам жив - велосипеда ми е първа любов от дете, природата е естествената ми среда. Още когато бях малък и родителите ми ме мъкнеха на всевъзможни алпийско-туристунгерско-гъбарски екскурзии, аз се вълнувах от две неща - "какво има в ония дупки в скалите?" и "ако имах едно колело, с което да мога да карам ей тук така..." Е...нямам основания да съм недоволен - видях какво има в дупките в скалите и чувам как гумата се търкаля по планинската пътека. Истината е, че всеки от нас се страхува от много неща - толкова са много, че дори си няма представа, докато не остане насаме със страховете си. Признавам си, че съм страхлив по природа, но винаги съм се срамувал от страховете си. Когато бях малък имах силен страх от височина - преодолях го чрез катерене, имах страх от вода - сам се метнах във дълбокото, когато бях на 8 с ясното съзнание, че няма как да се удавя, щом другите не потъват...сега се гмуркам за удоволствие. Имах страх от тъмна гора - преодолявам го чрез ходене из тъмна гора. Имах страх от змии - ходих няколко пъти със змиярите на Кресна и опознах и дори харесах тия гадинки. Имах погнуса от насекоми - сега спокойно взимам паяка в ръка. Имах страх от загубване - тоя се преодолява лесно, щом веднъж осъзнаеш, че ние хората и когато не сме "загубени", пак не сме "намерени". Човешкия живот е най-великото лутане, в което целта е да намериш себе си, а това може да стане и докато си загубен в някоя гора. Да ви кажа ли кое е най-опасното нещо обаче - това е човешката лошотия. Няма страшно нещо от дребнава, злобна и алчна душа.
Разбира се аз съвсем не препоръчвам на никого да се впуска в необмислени и зле планирани мероприятия, ей така за купона - това може да бъде и смъртоносно опасно. Както каза jorji, опита е важен - човек трябва да знае докъде се простират възможностите и хладнокръвието му.
Относно ГПС - неговата роля във високата планина е една, а при велосипедните екскурзии друга. Във високата планина, когато времето е хубаво, всичко се вижда и човек лесно се ориентира и без него. Падне ли мъглата обаче, на никого не препоръчвам екстремизма наречен движение на сляпо, защото обикновено завършва през някоя скала или снежна козирка в пропастта или с безкрайно лутане, докато хипотермията те приспи.
При вело-приключенията, опасностите не са чак такива - все пак никой не е умрял от това, че се е загубил в гората, ако е запазил поне малко самообладание. Каранията са предимно из пролетно-лятно-есенния сезон, височините са по-малки и винаги има цивилизация на няколко километра (не сме в сибир все пак) . Ползата от тази машинка там е, че можеш да споделяш тракове - все пак един живот не стига, да опознаеш сам всички готини места за каране, пък дори и в малка държавица, като нашата. Аз все пак накрая ще си купя, пък ако видя, че ми проваля приключението обещавам да забравям да му зареждам батериите.

[subritual]

taurus13!!
ГПС-а е като конеца и иглата.Може да ти потрябва,може и да не ти потрябва.Който иска да е сървайвър,може и да не си го носи, нали?

[Quiz]

@taurus13,
Много точно казано!

Най-искрено ти пожелавам приключения, за които да си спомняш дълго и с усмивка...със или без GPS!

[azsa-bachinito]

Абе за глигана през ноща не си сам. И ще да е луд този екстремист, дето изпитва позитивна тръпка от това и иска да го повтори.

[RedHawk]

Абе за глигана през ноща не си сам. И ще да е луд този екстремист, дето изпитва позитивна тръпка от това и иска да го повтори.

То всяко е различно - и да искаш трудно ще го повториш

Аз самият също се чудя къде е тънката граница, между приключението и организацията................................

Добре казано. Напълно съгласен . Ако трябваше да се изкажа по въпроса думите биха били други, но смисъла би бил същия.
Не отричам напредъка на техниката и разумния подход, но винаги нещо от вътре ме е теглило към истинското, неподправено
приключение. Към това да се впуснеш в нещо ново, просто така от един моментен имулс и да изживееш всеки миг на последвалото
преживяване. Да си сред природата и да си едно с нея, да я чувстваш с цялото си сърце.
Разбира се без да се пренебрегва инстинкта за самосъхранение и при съобразяване със собствените възможности.

[jorji]

автора, средата на седмицата е, очакваме да ни зарадваш с още интересни материали! ((:

azsa-bachinito, аз поне не разбрах нито едно от двете ти изречения (:

[taurus13]

автора, средата на седмицата е, очакваме да ни зарадваш с още интересни материали! ((:

Автора нали е "хитрец" и реши че може да измами пукнатото си ребро, като ходи да кара велосипеди и ледени кънки и резултата е, че сега едва мърда и пази къщата.

[azsa-bachinito]

azsa-bachinito, аз поне не разбрах нито едно от двете ти изречения (:

Само за просвететени е баце. Мистицизъм.

[kibikoff]

....сега едва мърда и пази къщата.

извади Асата от ръкава, и снимки можеш да покажеш
сигурен съм!

[EmZo]

Eeee, отново ми напълни душата с този разказ! Огромно благодаря! Тръпката да чета, така красноречиво описаното от теб изкачване, от Миланово - към Пършевица, пътя на който открих планинското колоездене, като такова. И след първото му спускане с един Cross, преди толкова години бях убеден, че няма по-хубаво нещо.

Няма да се обаждам с напътствия за откирване на пътеката "Бочин дол" (от избочванье), въпреки че Митко (4getcredo), вече ти подсказа. Няма да ти казвам и за чудесния черен път (не че не сме го маркирали) от малко след Очин дол до Зверино, от където можеш да си хванеш влакче за Лакатник. Няма да ти казавам и как можеш от Пършевица с минамално асвалт 1 - 2 км макс, по една пътечка да излезеш диреткно в Згориград. За да не ти развалям тръпката.

Но все пак, ако за в бъдеще планираш каране насам, и имаш желание веднъж да е с компания, си добре дошъл да се обадиш.

Тамън ще си получиш и наградата, за чудесния разказ: