То пак не е "днес", ама чак сега се намери време да докладвам...
Тая я свършихме неделята, дето мина (28.02.)
Въпреки, че не сме привърженици на хасфалтови подвизи, подгизналите терени по планините не ни оставиха много място за избор.
Карането обаче, се получи твърде приятно и не остави типичното тягосно усещане от движение по пътища. Дори и по отсечката от основното шосе до Брезник нямаше кой знае какъв трафик (щото беше обедно време, предполагам

), та и там нещата бЕха поносими...
Карането по крайграничните шосета, а те са почти обезавтомобилени, е очарователно и минаването през забутаните селца там, крие голЕма наслада за людете, дето си падат по такива работи.
Кръчмици тоже се намират тук-там (по точно баш си "Хо-Ре-Мази

), ама в неделните дни обикновено не рАботят. Въпреки туй, по тия паланки винаги може да бъде издирен продавеца, та да задоволи гладните (и жадни

най-вече)
Вече достигайки цивилизованите райони (да се разбира Брезник), се намират и лачени питейни и съестни заведения, поради което, препоръчително е колояздачите да са потготвени с вечерно облекло. Туй е особено наложително, ако ще правят забележително вчепетление у нежната половина на човечеството(а знаем, че от Брезнишко произхождат ноо извесни красавици

)
Ама да затворим скобите и продължим по нашия си път...
Та, удовлетворили естествените си потребности в град Брезник, групата бодро пое по пътя прекосяващ Вискяр планина и след извесни усилия (не кански) се заспуща към финалната права, довела ни до блага кръчмица добре законспирирана като невзрачна пивница, у познатият квартал "О Беля"
След разбора на мероприятието, групата се целуна за последен път и са пръсна по `сичките софийски крайща, носейки в душите си удовлетворението от един апсилютно добре запълнен ден.
И за финал, допълвам тъй необходимия фоторепортаж от събитието -
http://picasaweb.google.com/sailman90/RjTLjC#