Ком - Емине

[Rayko]

Много полезно каране се получи! Мисля, че всеки от двама ни си направи ценни изводи за същинското минаване.
Борка, голям кеф е да се кара с тебе. Въобще не си ме бавил и благодаря много за снимките.
Ако е рекъл Господ може и други етапи от маршрута да проучим заедно.
А пък ти, като един Захари Стоянов на българското колоездене ще ги опишеш, тъй щото да запалиш и други люде, да възседнат своите коньове и да кажат "дий!" по пътеките!

П.П. А хижарят на хижа Чавдар твърди, че до сега никой не е успял да мине К-Е по-бързо с колело, отколкото с бягане.
Един приятел също твърди, че познава човек, който е маратонец и може да ме изпревари по маршрута.
Това допълнително ме нахъсва и съм съгласен, ако има някой желаещ маратонец да си премерим силите.
Ако аз го изпреваря - не мисля, че ще е много голямо геройство, защото според мен това е най-логичното.
Но, ако той ме изпревари - хвърлям си колелото и си купувам едни маратонки и няма повече да се видим в този сайт ...примерно, де!

[papi007]

Здравейте! На гергьовден се очертава да съм на имен ден на х. Мургана, като на 07.05.2010г. смятам рано сутринта да поема по част от маршрута. Амбицията ми е да мина най-тежката част (т.е. от дадената хижа до Кърнаре) и после да си се прибера в Пирдоп по асфалт. Естествено това е планина , и изненади винаги може да има, така че личния ми резервен план е направо да си се спусна през хижа "Паскал" към вкъщи.
Доколкото разбрах от пътеписа (сега му хвърлих много бързо прочитане) , ще се движа основно по маркировката.
Подготовката ми мисля че е добра, дано няма неприятни изненади. Ако има желаещи, да пишат днес или утре , за да разменим телефони и координати, за да се разберем нещо.

От сега предупреждавам, че ще садим картофи , та като нищо може да го организират да е на 7-и и да ми прецакат плановете.

Best wishes, papi007

[joropc]

Здравейте! На гергьовден се очертава да съм на имен ден на х. Мургана, като на 07.05.2010г. смятам рано сутринта да поема по част от маршрута.....

На тези дати времето ще бъде отвратително.Внимавай със светкавиците......не са за подценяване(това си го знаеш).

[papi007]

За съжаление се разболях, така че надали ще стигна въобще и до Стара планина
Тази година само ми върви на пропаднали планове за карания и не само.
Мерси все пак

Best wishes, papi007

[boris_borisov]

И да гърми, и да трещи, и камъни да падат, утре рано сутринта съм на Кръстец в посока Дъскотна!... Просто няма да имам друг шанс, така че съм без алтернатива, ако искам да го мина... Пък ако стане твърде напечено, варианти за слизане колкото искаш
Таман сега прочетох прогнозата за времето за юли и казват, че заради Ел Ниньо-то месецът щял да бъде проливно дъждовен Мноооого лоша новина, защото вчера направихме графика за отпуските и се оказа, че аз излизам точно в началото на юли... Но... това е положението, на 2.07. тръгвам за Ком, пък каквото сабя покаже!...

[cholla]

Борка как беше Гергьовденското каране? Гръм и камъни имаше ли?

[boris_borisov]

Имаше и от двете, гръмове по-малко, дъжд повече и камъни най-много, ама си бяха по земята Моля за няколко дни търпение, имам много за разказване, включително доста полезна информация за ориентирането, но имам и работа, за съжаление, и ми трябва време, за да стане хубаво и полезно разказче със съответните снимки, разбира се

[boris_borisov]

Е, „генералната репетиция” за предстоящия летен КЕ мина. Не особено успешно, защото не успях да стигна до Дъскотна, но все пак си направих важни изводи за формата ми, маршрута и екипировката.
В сряда вечерта на 4.05., след работа, се натоварихме цялото семейство на колата и поехме към В.Търново.
[attachment=0]na_pat_za_VT.jpg[/attachment]

[boris_borisov]

Същата вечер, след пристигането ни там, малката ми дъщеричка категорично отказваше да заспи, което ме принуди и аз да стоя буден почти до 2 часа сутринта. А в 4.00 ч. трябваше да ставам, влакът за Кръстец беше в 5.27... Трета поредна нощ на сериозно недоспиване и това не беше добро начало.

Пристигнах благополучно на г.Кръстец и точно в 7.10 ч. нулирах километража и тръгнах по маркировката.
[attachment=0]gara_Krastec.jpg[/attachment]

[boris_borisov]

Поема се по един стръмен черен път, като след 1.11 км се достига до асфалтов такъв. Тръгва се надясно по него.След около половин километър (1,63 км след Кръстец) се излиза на една полянка, където маркировката се разделя. Едната слиза надолу в дерето, но бях предупреден да не тръгвам по нея, защото макар и по-кратък, пътя по нея минава през гъсталаци и баири, които не са подходящи за колело.Другата маркировка минава по черен път, спускащ се наляво и под остър ъгъл с пътя, по който бях дошъл до поляната. По него се кара с кеф, повечето е спускане, но имаше доста локви. 2.47 км след Кръстец по тоя път се стига до разклон, като вярната посока е вдясно. Тук някъде видях и една сърничка, но тя не ме изчака да приготвя фотоапарата, за да я снимам, и изчезна с бързината на ... горска сърна
Маркировката продължава по пътища и пътеки, като 9.30 км след Кръстец се достига до полянка, където има табела и пътека към гр. Трявна.
[attachment=0]pateka_za_Triavna.jpg[/attachment]

[boris_borisov]

На 13.31 км след Кръстец се достига ето тази табела (има и пейка), на която пише, че х.Грамадлива е на 20 минути.

[boris_borisov]

В 9.35 ч. пристигнах на хижата. Там хора не видях, имаше само 3-4 кучета, които вдигаха патардия. В добро настроение си направих топло чайче с мед и му ударих една стабилна закуска в беседката над хижата. По нея, между другото, в момента се извършват някакви ремонтни работи. Забравих да запиша километрите, но мисля, че бяха малко над 14 след Кръстец.
[attachment=0]h_Gramadliva.jpg[/attachment]

[boris_borisov]

В 10.20 ч. поех надолу към х.Химик. Тя се оказа само на 5 минути от Грамадлива и представлява нещо като луксозен семеен хотел.
[attachment=0]h_Himik.jpg[/attachment]

[boris_borisov]

В 10.35 ч. пресякох Прохода на Републиката (16.77 км от Кръстец). х.Предела се намира на върха на прохода, има и някакви заведения, но спрях само за снимка, защото си имах всичко, нямаше какво да купувам от тях.
[attachment=0]Prohod_na_Republikata.jpg[/attachment]

[boris_borisov]

Продължих по стръмния път след прохода, който по-нататък излиза на друг черен път, по който се поема вдясно. На 18.71 км след Кръстец има маркировъчен кол и табела, указваща отбивка вляво по скоро почиствана пътека. Тук е мястото да кажа, че в момента проблем с трудно проходими места в тоя участък на КЕ няма. Всичко е почистено и добре маркирано, няма нито папрати, нито коприва.
Аз обаче не видях отбивката, за която споменах преди малко, и улисан в каране по черния път, изминах 250 м без маркировка, докато се усетя. Половин километър (заедно с връщането) нахалос в първото ми загубване за деня

Тая къщичка, както и тая изорана нива (кой ли пък развива земеделие в тоя пущинак?) отстоят на 23,14 км след Кръстец. Тук пристигнах точно в 11.57 ч. Някъде в тоя район, при едно спускане по черен път, влязох в един дълбок коловоз, не успях да изляза от него или да спра и резултатът беше лошо падане Контузих се в областта на тазобедрената става и се повреди екрана на единия ми телефон. Добрата новина беше, че макар и с болки, все пак можех да вървя и да карам, а телефонът работеше, макар че нищо не се виждаше на екрана.
[attachment=1]izorana_niva_na_biloto.jpg[/attachment]
[attachment=0]darvena_vishka.jpg[/attachment]

[boris_borisov]

На 26.33 км след Кръстец се достига до дървената „спирка” преди х.Бутора.
[attachment=0]darvena_spirka.jpg[/attachment]

[boris_borisov]

В момента маркираната пътека нагоре по стръмния баир е почистена идеално от храсти и треви и не е необходимо да се спазват указанията на Светлин за тоя район. Баирът наистина е много стръмен, но след точно 300 м се излиза на върха му и оттам се продължава по наскоро прокаран добър черен път, като има табели и маркировка.
[attachment=0]nov_pat_stramen_bair.jpg[/attachment]

[boris_borisov]

Половин километър по-нататък по тоя път (26,86 км след Кръстец) маркировката се отбива вдясно от пътя по пътека, която почва да се „катери” по стръмен баир, като минава и покрай „бременното дърво” (27.35 км след Кръстец). Не се минава покрай х.Бутора, така и не разбрах къде е тя. Тук допуснах и втората си грешка за деня – пропуснах отбивката (26.86 км) и продължих по новия път, който скоро започна да се спуска надолу. Спрях, въртях безрезултатно телефони (тук разбрах, че номерът на хижаря на х.Буковец е 0896693170, а на секретаря на туристическото дружество – 0896693169), оставих колелото, ходих напред да търся маркировка, после се върнах назад, намерих отбивката, връщане за колелото, изчисления на километри – 1 час загуба на време. Надявам се цифрите, които давам тук, да помогнат на други след мен да не допускат моите грешки.
[attachment=0]razklonenie_ot_novia_pat.jpg[/attachment]

[boris_borisov]

Та, както казах, на 27.35 км след Кръстец се минава покрай „бременното дърво”, после има върло изкачване и се излиза (дано да не се лъжа дали е точно тук, то не е едно, та да помня всичко), на изровена пътека, по която очевидно са минавали мотори и АТВ-та.
[attachment=0]bremenno_darvo.jpg[/attachment]

[boris_borisov]

На 31.22 км след Кръстец се минава през една голяма, кална и плитка локва (може и малко мочурище да го нарека). На 32.89 км се излиза на Караиваново хорище. Тук пристигнах в 15.23 ч. и обядвах на поляната пред него.
[attachment=3]Karaivanovo_horishte_4.jpg[/attachment]
[attachment=2]Karaivanovo_horishte_3.jpg[/attachment]
[attachment=1]Karaivanovo_horishte_2.jpg[/attachment]
[attachment=0]Karaivanovo_horishte_1.jpg[/attachment]

[boris_borisov]

В 16.05 ч. тръгнах от хорището в посока х. Буковец. На 38.87 км отдясно на пътеката има една вишка – нямам си идея защо е там, но е ориентир все пак... На 41.47 км от Кръстец е х. Буковец. На нея пристигнах в 17.10 ч., налях си вода, поприказвах с хижарите и в 17.25 ч. поех към х.Чумерна по шосето.
[attachment=0]h_Bukovec.jpg[/attachment]

[boris_borisov]

На 49.33 км има отбивка вляво от шосето към хижата, като пътя е стръмен и с изровен асфалт. Вече бях толкова уморен, че на всеки 20 м спирах да си поема дъх. За радост поне слънцето отново се показа иззад облаците (в последните часове времето бе станало мрачно и подтискащо, за разлика от слънчевите утро и следобед) и вля малко енергия и оптимизъм в изтощеното ми тяло.
На 51.55 км се достига ски-комплекса „Чумерна Турист”. 150 м по-нагоре е х.Чумерна. Достигнах я в 18.42 ч., но увлечен в разговора с хижарите, забравих да я снимам Намерението ми беше да се изкача до върха, да продължа нататък, докъдето стигна, и да нощувам някъде в Темната гора. Така и стана, но не мина толкова гладко...
[attachment=0]Chumerna_Turist.jpg[/attachment]

[boris_borisov]

Изкачих върха по черния път (19.35 ч), а не по маркировката – 53.80 км след Кръстец. На самата пирамидка на върха някой беше нарисувал стрелка, сочеща запад и имаше надпис „към Емине”. Естествено, помислих си, че е шега, и децата знаят, че Емине е на изток, а и 4-те ми компаса единодушно показваха, че изток е точно в обратна посока на нарисуваната стрелка. В източна посока се спускаше стръмна пътечка без маркировка, която слезе до един черен път, който пък от своя страна тръгна да се спуска някъде на север или северозапад и там, вече тотално объркан, се спрях. Нови безрезултатни телефонни разговори, загуба на обхват, отчаяние, междувременно падна гъста мъгла и скри върха от погледа ми, вятър си духаше отпреди това, въобще – закучиха се нещата и загубих нов един час, докато се върна на върха и поема по коловете на запад (уви, надписът на пирамидката не беше шега).
[attachment=1]piramidka_Chumerna.jpg[/attachment]
[attachment=0]vr_Chumerna.jpg[/attachment]

[boris_borisov]

Влязох в Темната гора на мръкване и след неколкостотин метра стръмно спускане вече окончателно се отказах от примамливата идея да се върна на хижата и да спя в нея. На 0.83 км от връх Чумерна (може и да не е точно толкова, че имах проблем с километража, но горе-долу) има чешма.
[attachment=0]cheshma_pod_Chumerna.jpg[/attachment]

[boris_borisov]

Напълних си шишетата и продължих надолу. А това „надолу” е толкова стръмно, че не смеех да се кача на колелото, само натисках спирачките и „бутах”. Тук маркировката е почти на всяко дърво край пътеката, което ми позволи да се движа известно време на челник, докато накрая (беше минало 22.00 ч), на 4,5 км след Чумерна, намерих едно равно място, направих си подслон с платнището, напалих огън за сгряване на тялото и душата, вечерях и легнах да спя. Колко съм спал, аз си знам, духаше силен вятър и беше хладно, а дърветата така скърцаха и свистяха, че... Само увереността, че не може да има други луди да бродят нощем из Темната гора, ме поддържаше сравнително спокоен. А от животните не ме е страх, те са умни деца на природата и едва ли биха искали близка среща с мен.
[attachment=0]bivak_Temnata_gora.jpg[/attachment]

[boris_borisov]

И все пак по някое време съм заспал, защото се събудих от алармата на телефона към 5.30 ч. Станах, направих си чай с мед със спиртника, събрах бивака и към 6.30 ч. поех по пътеката.
[attachment=0]Temnata_gora_utro.jpg[/attachment]

[boris_borisov]

Скоро преминах през някакво поточе, в коритото на което някой беше построил нещо като пирамидка от камъни с дупка отпред. По-нататък преминах през още няколко такива „поточета” (по-скоро мини-деренца с кал в тях и следи от преминалите мотори), пътеката тръгна нагоре по едни камънаци, загубих маркировката, оставих колелото, за да я търся, намерих я, тръгнах по нея, минах още няколко кални „деренца” и в едно от тях видях същата пирамидка с дупка отпред. В началото се почудих как е възможно някой да построи две толкова еднакви пирамидки с дупка, докато в един момент с ужас осъзнах, че това е същата пирамидка, покрай която вече бях преминал! Справка с компаса и, да, аз вървях на запад и се изкачвах обратно към Чумерна! В много лошо настроение и крайно напрегнат, се обърнах и продължих на изток, следвайки плътно маркировката. Не знам точно колко време съм пропилял при това объркване, както и колко път съм бил излишно, но не допускам да е повече от километър.
От предварителни разузнавания за маршрута след връх Чумерна бях останал с впечатлението, че ще има само спускания и ще се придвижвам бързо, но надеждите ми за това скоро бяха жестоко попарени от стръмни баири, които ме оставяха без въздух на всеки няколко десетки метра. По някое време се пресича един черен път, минава се и през няколко поляни, иначе всичко останало е гора, в която ориентацията ми беше нулева и само маркировката ме спасяваше. За радост обаче тя е добра. И така, през гори и сечища, накрая и по черен път, в 9.55 ч. стигнах на Агликина поляна (21,34 км след връх Чумерна или малко по-малко заради объркването). Почивка, закуска (водата в далечния край на поляната не можах да я намеря, ако изобщо я има) и в 10.43 ч. поех по асфалта към прохода. Оттам, вместо да се доверя на Светлин и само по асфалта да стигна до Железни врата, аз се отбих от шосето по маркировката през гората. Бутане, бутане, пъшкане и охкане... Следващият път ще мина по асфалта.
[attachment=0]Aglikina_poliana.jpg[/attachment]

[boris_borisov]

В 11.55 ч. и на 26.55 км след вр.Чумерна, достигнах прохода Железни врата, заслон Вратник и Изворите на Камчия (в които вода има!). И трите изброени на практика са на едно и също място, около една голяма поляна. Малко почивка, миене на зъби, зареждане с вода (бях предупреден, че друга до Котел няма) и напред с повишено внимание. Бях решил да стигна до Котел и там, в зависимост от времето, с което разполагам и състоянието ми, да реша дали и как да продължа напред към Дъскотна.
[attachment=1]zaslon_Vratnik.jpg[/attachment]
[attachment=0]prohod_Zhelezni_vrata.jpg[/attachment]

[boris_borisov]

Върви се през гората и на 32.40 км от вр.Чумерна се достига до проблемното място, където някои слизат в Кипилово. Значи, изровената от мотори пътека, по която се бях движил до момента, продължава напред и тръгва да се спуска, като от дясната страна е стръмно дере и няма маркировка. Маркировката се отбива вдясно на посоченото разстояние (или 5,85 км след Железни врата) БЕЗ ПЪТЕКА. Тясна пътечка се появява малко след това и по нея, на 33.32 км от Чумерна се достига до Делирадевата бука. В 13.35 ч. бях при нея. 200-ина метра по-надолу по пътя е паметния камък на един от двамата братя Обретенови (33.56 км).
[attachment=1]kamak_na_Georgi_Obretenov.jpg[/attachment]
[attachment=0]Deliradevata_buka.jpg[/attachment]

[boris_borisov]

След това нямам ясен спомен откъде точно се минава, но като цяло слязох от планината по маркировката и на 38,08 км от Чумерна достигнах една поляна с пресичащи се пътища, в средата на която, на едно борче, имаше малка табела с изтрит надпис за посоката. Достигнах я в 14.40 ч. Там имаше и някакви дървени „футболни вратички”, които така и не разбрах за какво служат. След известно време в чудене за посоката накрая открих маркировка на едно дърво по-нататък по един от пътищата и тръгнах по него. По тоя път нататък маркировката стана рехава и нанесена само на по-големите дървета, които бяха рядкост – преобладаваха ниски борчета и храсти.
[attachment=2]moge_bi_Okolchesta_polqna.jpg[/attachment]
[attachment=1]chevermeta_dali.jpg[/attachment]
[attachment=0]pat_nad_Rakovo.jpg[/attachment]