Ден 1 за мен:
Пристигаме в Габрово, групата чака и загряват на място. Разтоварваме, преценяваме времето и се обличаме подобаващо кой каквото си е взел.
Тръгваме нагоре по асвалта групичката, но един по един се отделят, кой да говори по телефона кой се забавил с тръгването.
След 4-5 километра се разбира, че темпото не е никак като за разходка а си е направо състезателно. Озито никой не го чака и остава назад, звъни бесен и отивам да го взема.
Намирам го в началото на пътя и тръгвам пак обратно по пътя, настигаме един от Габровската група който бе така благоразумен да ни изчака, защото все пак никога не сме карали там.
Тръгваме нагоре по баирите с псувни и мърморене. Повече бутаме отколкото да караме. Вятъра се чува как пляска и издухва всичко по пътя си докато караме из гората.
Стигаме до уреченото място за среща с южната група но сме само 4-5 човека а бързаците запрашили напред без да чакат. Докато качваме последните 50 метра до мястото мярваме няколко колоездача от южната група и в последствие разбираме, че те сега пристигат. Вятъра духа и не се търпи, поздравяваме се набързо с новодошлите цъкаме няколко снимки и се преместваме на завет. Хапваме, преобличаме се с сухи дрехи(в което няма голям смисъл след като след 5 км стават мокри отново) и лека полека тръгваме по асвалта. Стигаме до някакво заведенийце около Шипка а времето е ужасно - гъста мъгла не се вижда нищо на 5-7метра напред и духа ужасен вятър, намираме отвън 15тина колелета а вътре бързаците хапват и пийват каквото има. Влизаме топлим се поръчваме а през това време бързаците се мятат на колелетата и тръгват - прав им път (аз си мислех, че мероприятието е организирано за да е масово а не за да се цепим на групички). Докато презареждаме бате Ози решава, че тези условия са за Беар Грилс и решава че му стига и драсва надолу към Габрово. Останалите опълченци на вятъра и лошите условия за каране продължаваме. Тръгваме от крайпътното заведение и след 50метра попадаме на много открит път а там вятъра си прави гаргара с минаващите, избутва ни без проблем на една страна барабар с колелото, а пред мен гледам някой си дръжи колелото в въздуха и се опитва да остане на място а друг не успява да се сдържи и излита на 10-15 метра от пътя в страни заедно с колелото, опитвам се да клекна за да не ме издуха а то ме блъскат малки камъчета в тила и боли почти колкото да те отцелят с въздушна пушка. Влизаме в гората а там вече е завет и само чуваме как вятъра недоволства и няма власт там. Караме по леко кални пътечки нагоре а Силвестроф ме успокоява, че след малко идва надолнището
,сори ама теа съм ги чувал и преди
. Стигаме обещаното надолнище и с бясна скорост надолу стигаме до странен разклон и се скупчваме докато чакаме Силвестров да дойде и даде указания на къде да караме. Пристига Пламен но говори по телефона, явно нещо с бързаците и сочи по десния път и ние като верно стадо всички след него. Караме по доста кален път лъкатучещ се в гората, доволен съм, че няма нагорнище (или поне не толкова сериозно). Стигаме до едно местенце където се шибат ветровете и решаваме леко да го подминем и да спрем на завет - единия колега имаше проблем с веригата, след 4-5 минути разбираме, че Силвестров е заминал назад да настигне бързаците защото са тръгнали от разклона наляво и докато "бързат" са загубили 2ма които след като Силвестров намери се отказаха и си слязоха надолу
Скрихме се в заслона 8 храбри юнака и чакаме нашият славен водач да дойде и да ни преведе през калта гората, след около 40 мин чакане и след като оправихме веригата, и гледаме как вятъра си огъва дърветата както си иска и си подхвърляме шегички, идва Пламен запъхтян, червен и мрънкащ и обяснява набързо какво е станало, изчакваме го да си почине и тръгваме отново през калта. Известно време караме през кал, гора, баири, бутаме и с последни сили стигаме до някакъв асвалт и Силвестров пак ме успокоява, че има много надолу и ще се кефя
. Е добре де този път беше прав човека(за протокола имаше и доста равно). Караме надолу по асвалта и гледаме да не загубим никой, наистина имало доста надолу но след няколко минутки свършва, времето е все така влажно и мъгливо но за щастие вече слязохме доста надолу и беше приятно да си почине човек. Стигнахме х. Партизанска, за да видим как бързаците се изнизват един по един нагоре към х. Мазалат. Влязохме, седнахме, хапнахме, зачатка дъжд (хааа да видят сега бързането до къде ги докара), изчакахме да спре, облякохме дъждобраните(който квото има) и тръгнахме, след 50 метра всички спряхме да ги съблечем,защото спря да вали. Силвестров ни прекара през едни "кратки" пътечки където да спестим 1км само бутах нагоре
Избутахме баирите и докато си говорим с Силвестров, трима дръпнаха напред и подминаха "отбивката" и айде Пламене пак догонвай (ей върти като хамстерче на амфетки тоя), останалите си тръгнахме нагоре по стръмната пътека по която няма да се върна никога (нагоре де, за надолу си е убийствена - буквално)
Избутахме и тоз баир и му се видя края на бутането в началото на козята пътека, тръгнахме а тя пътечката медена, без особен наклон, лесна за въртене (особено когато краката ти умират и си пееш Killing Me Softly). Пътеката продължи в гората, блъскат те храсти в главата и тялото, паднали дървета през 500-1000 метра, мокри гадни каманаци, мокри корени, доста кални локви на често, с други думи - шибана козя пътека. Излизаме с 100 зора от гората и стигаме открит терен, изчаквам останалите и готов да тръгвам докато другите слизат получавам указания накъде да карам и тръгвам нагоре по пътеката, но не след дълго наклона става прекалено непосилен за изтормозените ми мускулчета и вятъра ме избутва надясно от пътя и решавам да бутам, а през това време Силвестров и taurus13 ме издухват с бързи въртеливи движения нагоре (хем знаят, че дразнят като правят така и пак го правят
).
С 300 зора избутвам колелото до хижата, прибирам го в навеса където са складирани останалите и влизам в хижата. Там вече се изсуших, хапнах обилно и взех горещ душ и си говорихме до полунощ. Лягаме да спим към няма и толкова без 15 (около 00:30 - 01:00), събуждам се през час, неспокойно ми е да спя на непознати места. Сутринта в 6 някой кряска от вратата да ставаме (абе вие луди ли сте бе НЕДЕЛЯ Е), но не обръщам внимание и заспивам неспокойно до 8 и с недоволство и болки навсякъде ставам и слизам до долу да видя за какво е всичката тая гюрултия, а то закуската истивала
. Измивам се, закусвам, пакетирам и излизам навън да си изчистя и смяжа колелото решен да карам докато колабирам. Излизам и ставам свидетел на една прелестна Старопланинска гледка, след 5 мин. научавам, че двама от групата ще слизат надолу а останалите ще карат 6-7 часа с много бутане и после доста спускане и след кратки сметки колко ще е голям кефа от спускането и бутането решавам, че тая песен съм я пял и ще си бия камшика надоле
. Поздравяваме се за последно и "цялата група" юнаци тръгва напред и на първите 50 метра си проличават бързаците
. Решаваме, че няма какво повече да им гледаме гърбовете и тръгваме надоле с последни поздрави към стопанина на хижата. 1км спускане и идва разклона, нагоре в гората при калта, мокрите камъни и клони. По пътя срещаме трима от отказалите се предния ден колоездачи опитващи се да стигнат Силвестров и компания(бързаците никой не може да ги стигне
), излизаме си от горичката и започва яката козя пътечка, след известни метри свършва и започва бруталното надолнище и след като без контузии стигнахме чешмичката и заредихме с вода сваляме седалките до долу и НАДОЛЕЕЕЕ и така около 7-10км надолу само по черно. Стигаме х. Партизанска, вдигаме седалките и връткаме напред до следващата хижа, там се разделям с хубавата двойка и цепя по познатия асвалтов път докато изляза където трябва да се спусна надолу. Спускам 15-20км по асвалт надолу и стигам Габрово и с последни сили се добирам до Озито който доволно ми се смее насреща.
Така за мен приключи карането в това "организирано" мероприятие, като цяло беше добре, но много хора бяха дошли на състезание до хижата а не да покарат в планината, също така доста хора хора дойдоха неподготвени и се отказаха в началото още. Мисля, че следващия път ако се организира каране в Стара планина трябва да се разделим на бързаци и разходкаджии и всеки да кара според силите си
А също така искам всеки който има снимки от карането да ми прати оригиналните екземпляри за да мога да си ги обработя и да ги разкрася както аз си знам.
Скайпа ми е mafi_bg а e-mail:
[email protected]Моите снимки са тук:
http://picasaweb.google.bg/110555722604 ... 52/KGvRTH#Който иска оригиналите по 5-6мб на снимка да ми пише на скайпа.