Првет форуме !
Макар и да ми е малко трудно да пиша, все пак ще сее включа!
Евалата на организаторите и организацията! Радвам се че в край на сметка уредихме сестра ми да се пусне!
Не мога да разбера какво толкова не ви харесаа във времето, та нали сте в планината , на планинско състезание
Нека има и такива условия, за да може всеки да вижда на какво ниво е и да си го повдигаме (нивото)!
(тук е подходящо да вметна за хората, решили да тръгнат по Ком-Емине до година, да са сигурни, че такова време ще ги "мъчи" все някъде, та да се каляват от рано!)
Аз лично съм много доволен, и в такива условия наистина обичам да карам! Само дето тия ш*бани шимански външни лагери в такива условия , на 2 карания трябва да се прегресирват, а ме мързи.. Та както и да е де!
Ден първи беше чиста разходка за мен:
IMG_3673.jpg
за това доста му се изкефих. За съжаление сестрата е позагубила форма, но все пак... Завърши! 6 часа и половина... Не е никак малко, ама не е и зле.. Яд ме е че не взех и фотоапарата с мен, но мъглата доста прецака нещата откъм гледки. Тъпо се получи че затрихме капитана някъде попътно, ако знаех че е така, щях да се върна да му помогна за гумата..
Вече за веригата нямаше да мога да му помогна .... След като финиширахме и дойдоха да вземат сестрата , заради появилите се в кръста и болки, реших да видя колко по-бърз е джипа от мен ... Все пак да усетя нещо състезатено в целия ден
Дадох си пълна гас, и не съм слизал под 173 пулс
В край на сметка, джипа ми беше дръпнал з а 4 км 1:20 минути.... Не че майка ми е карала като шашава де
Така, ядене, билярд, ала бала, и спане.... Ама за съжаление почти не спах.. Баша ми мноооогооо хърка
Ден 2ри... Недоспал, станах за закуска, когато дойде мисля че Ники, за да каже че старта ще се поотложи , както и друга информация, която леко пропуснах , щото още ми се спеше, а и съм малко като Windows 3.11 - мога да изпълнявам само 1 операция
А тя в онзи момент бе да се нагрухтя с ядене... Получи се обаждането , смазах вериги али бали, и айде към старта... Там беше много неприятно, което отказа сестра ми да стартира. Е , аз като любител на това да не се вижда нищо в оригиналния си цвят по мен, реших да се раздам.. Хоп на колелото, хайде на старта и газ.... Бях последен , и в опита си да изпреваря Анелия, за малко можеше да стане лошо, защото тя тръгна да изправя завоя, а аз защото незнаех дали пътя е отцепен за коли, се движех по осовата линия. И така за малко да се закачим с висока скорост... Давай гас надолу... по равното пак давай... Ама нещо другите бяха много бързи, та бая дръпнаха. Аз бях спокоен, че на спускането ще ги стигна ,поне шосейките.... Влязохме по черния път покрай партизанската , и оттам надолу доста добро спускане.. изпреварих няколко човека, а спускането все повече почваше да гали сетивата ми... Знаех че съм с неподходящи гуми , за това и не се раздавах на макс. Стигнах зад едно момче, което мислех да изпреваря, и се движех не много далеч от него. Да обаче юнакът влезе в един ров от гума , който не изглеждаше много дълбок, може би заради водата, която беше в него... При такива ситуации, или заобикалям такова препятствие, или предната гума много на високо, и задната да гази... така шанса за човкиране е много малък, като в най-лошия случай може некой снейк байт да стане. Момчето пред мен обаче имаше друг подход, като на мен ми се видяче просто реши да си мине с 2те гуми през рова.. И оттам последва много лошо падане, което може би ме стресна,и тръгнах да намалявам колкото мога, защото дори и да бях минал както си знам през дупката , щях да се набия в колелото му. Само че скоростта беше голяма, и просто в последния момент пуснах спирачката, та да се разгъне вилката , и квото стане... ИИИииии последва доста груба човка, предполагам с около 30 км/ч. Честно казано не разбрах как точно и на какво съм паднал, защото в този момент не мислех за себе си. След нас 2та , и 3ти човек по същия начин се човкира. Когато го видях че се изправи, ги питах да не са се ударили някъде лошо (Откакто Боби се помаза, гледам да помагам на други да не правят неговата грешка, да продължават ако имат болки в корема). Момчетата бяха добре, а аз вече чувствах доста силна болка в ребрата. Явно бях паднал на китка и ребра.... Очилата ми бяха строшени.. Седнах малко да се съвзема, другите момчета още се оправяха, мина ми, и ги питах дали имат нужда от помощ. В този момент обаче взе да ми прави впечатление че имам кръв по ръката... Естествено първата ми реакция беше да тегля една майна, и да видя какво се крие под ръкавицата... Е в този момент, за мен състезанието приключи. Принципно не съм гнуслив човек, и не ми става гадно като гледам кървища... Но това беше ужасно - 3-4 сантиметрова резка... От която бликаше доста кръв.. Обаче гадното беше като си размърдах пръстите и ивидях колк е дълбока .. МНОГО
бях си дръпнал колелото да не пречи, обадих се на ПСС, когато Анелия спря да види какво става. Благодаря и , и сега и се извинявам първо че я засякох, и второ - че и показах тази гадост ( нали и била пред очите през цялото състезание , както спомена в друга тема). Е може да е имало и положителен ефект, защото доколкотто тя каза, е карала и по-внимателно в последствие... Дойде човекът метла от ПСС, който ми оказа първа домедицинска помощ, и той ми каза че Тота Венкова е на около 2 км от където съм. Проми ме превърза ме, предложиха ми да ми забутат колелото и раницата до долу, но в тези условия , не че го пожелавах на когото и да било, мислех че е по-добре да вървят и да помагат на евентуално други нуждаещи се ... Прецених , че с една ръка мога да се справя , и тръгнах надолу , ама тоя път бавно... Така , когато стигнах на контролата, ПСС линейката не ме беше настигнала, "прегледаха" ме в другата такава. Тук интересно беше че ПСС човекът ми каза 3 шева... тази каза че нищ ми няма, да си го оставям да зараства така... Ама тя толкова ме и прегледа де .. както и да е. Дойде и автомобила на ПСС, ударихме един як мохабет, качиха ме до Узана, където наще дойдоха да ме приберат. Аз бяхвече в завидно весело състояние за след случилото се:
IMG_3697.jpg
Странното беше че сестра ми била заслужила награда
За съжаление смятахме че няма да можем да седим до награждаването, защото от предишни травми имам опит, че колкото по-бързо стане нещо, толкова по не боли... Организаторите отново проявиха разбиране, наградиха я , и си тръгнахме.В банята, сестра ми докато ми помагаше и ми се смееше (връща ми за някои мои подигравки към нея), направи те таз снимка:
IMG_3703.jpg
Ъоутър тъкмо беше финиширал, та се засякохме на масата... Стана и там една... Та малко се променихаплановете и можехме да хванем награждаването. Да обаче за съжаление не тръгнахме на време за награждаването, и го изпуснахме
Върнахме се и се натоварихме, отидохме в габровската болница, където доста си полафих със сестрата.. Тъй като кожата на дланта била много дебела, се стигна до извода , че дашиеш длан,е като да шиеш кожена обувка.. толкова трудно
Нещо не беше на кеф, за това и препоръчах да чуе една песен , с която смятам да поздравя след малко и всички вас
За съжаление обаче шевовете не станаха 7, а 6.. Или май 5...
Че днес май до 5 стигнах, за разлика от вчера
.
Имам снимки, които качвам с цел не да ви погнуся, или да ви откажа от спорта.
Моля ви се не ги отваряйте, ако не обичате да гледате зашивания и т.н. Идеята ми да ги кача е , да се покаже, че трябва преди всичко да мислим не за мястото , на което ще сме, а за собственото ни здраве. А понякога и здравето на други, зависещо от нас.
http://media.snimka.bg/7267/020790112-big.jpghttp://media.snimka.bg/7267/020790113-big.jpghttp://media.snimka.bg/7267/020790114-big.jpg Болката през целия път беше доста гадна, макар и беналгина, който пих. ИИии не съм спал особенно кмфортно тази вечер. Така че... тук май трябва да направя няой дълбоко морален и въздействащ монолог, който да ви вразуми ... Ъъъъммм Карайте с каски и на ръцете!
Уф, от къде да знам, не сте малки , сами си правете изводите! Просто карайте разумно.
Когато се прибрах, дори и домашния любимец ми се скара за глупостта ми :
IMG_3741.jpg
А сега се замислям... А ако бях без каска ...
Да , както и да е, можеше и по-зле да е. Дано някой се поучи от моя лош късмет, за да не му се случва същото. Освен ако не си прави колекция от шевове
Хайде , до година пак ще се видим...
И специален поздрав за всички:
Always Look On The Bright Side of LifeAnd lyricsЕ, до 2 седмици се надявам да мога пак да се моткам по трасетата. До скоро!
Best wishes, papi007