Вчера, докато бродихме из отвесните пясъчници си мислех, в кой ли прекрасен момент ще го докараме дотам, че ще ударим и по един рапел с колелата на гръб....
Честно казано, пак имахме страшен късмет, че в тъмното хванахме пътеката към ръба и успяхме да слезем само за два часа, защото тия пясъчни долини са адски коварни - ходиш, ходиш и изведнъж край...отвес. Освен това, вездесъщите тръни само те дебнат да се хързулнеш някъде и да те награбят с бодливата си хватка. Е, успяха да хванат няколко жертви и вчера, благодарение на което сега много лесно ще мога да различавам теренното от парадното си джърси.
В тези места обаче има нещо мистично, особено на луна - настоящето се слива с миналото и бъдещето.
Много ме яд, че не мога да правя повече снимки и изпускам най-интересните моменти, но трудно се съчетава всичко. Вчера беше много интересно, като гледах как групата се беше разтегнала по ръба в тъмното - като гирлянд от светлинки върху песъкливото било. За съжаление, това не може да се снима без статив.
А моя тетрис показва 27км скитане...в тоя терен обаче, беше доволно енергоемко. Аз по едно време след проучвателното тичане по ръба, почуствах, че нещо калориите ме напускат, та добре че беше останал половин сандвич и малко вода, които ме закрепиха до обилната вечеря в кръчмата. Трябва да взема да хвърля в раницата една аварийна суха супа, че от тия сладости само почва да ми става лошо след едно време.
Живот и здраве, пак да се разходим на юг.
) Евала, супер снимки, също и преживяване! 
давай те момчета 
