Към 14:00 разбрах,че ми е скучно,хванах колелото и реших да се кача до Алеко на собствен ход (За първи път,но няма да е за последен.Оказа се,че не е особено трудно.).Почти стигнах отбивката за Лалето и небето започна да се смрачава.Казах си,че ми остава още малко до въпросната отбивка и вместо да се качвам до хижата,ще завия там и ще се спусна по Кимбата.Да,ама не.Започна да гърми,проявих здрав разум и тръгнах надолу по пътя.След няма и 200 метра - дъжд,който след минута започна до почуква по каската ми съмнително силно,а после и нещо започна да ми удря ръцете.Градушка.Спрях за 30 сек. под едно дърво,но помислих,че е по-добре да тръгна надолу веднага,докато не е станало по-зле.В началото имах един "Oh,shit!" момент,но после ми стана супер забавно и си карах и пеех.

Добре,че в града беше топло. Та така.Преди 5 мин. излязох от банята и сега мисля да се наям като прасе.

"Най-голямото доказателство за съществуването на разумен живот във Вселената е,че досега никой не се е опитал да се свърже с нас."