от Rayko » Съб Мар 19, 2011 12:34 pm
Историйката на @skiman е много поучителна и вдъхва оптимизъм. Но, за съжаление в реалният живот нещата не са толкова прости.
Истинската история на този "щастлив" принц е описана от византииския историк Йоан Скилица. Това се случило през 1012г, малко преди краят на първата българска държава. Ще се опитам да я предам, с известни съкращения:
"... Живял принцът щастливо в полите на страшната планина Хем (Стара планина), и много обичал да язди лубимият си кон по цял ден. Понякога препускал толкова дълго, така щото минавал отвъд пределите на великото царство на баща си.
Един ден осъмнал в друго царство, непознато за него. В далечината съзрял високи кули на каменен замък. Препуснал с уморения си кон нататък, все едно накаква невидима сила го привличала. Не след дълго се озовал пред зравите стени, а от горе, от един прозорец се показала чудно хубава принцеса. Двамата се гледали дълго, принцесата се усмихвала предизвикателно, махала му с ръце и му говорела на неразбираем език. Принцът не знаел какво да прави и стоял като вкаменен. Така минали няколко вълшебни мига, през това време конят възстановил силите си, тръснал глава и диво препуснал обратно, избавяики младият принц от неловката ситуация.
От тогава минали седмици и месеци, но нашият принц вече не бил същият. Конят му стоял запрян по цели дни, а той се разхождал умислен и безмълвно съзерцавал как живота кипи около него, а на него нищо не му се правело. Нощем не можел да спи, а когато това все пак се случело, сънувал как се искачва с голи ръце по отвесната стена и влиза през прозореца на сладката принцеска.
Понеже принца бил човек на деиствието, решил да спечели сърцето на непознатото момиче. Съставил следния план:
Да си боядиса коня в зелено, и пак да отиде пред далечния замък. Когато принцесата го забележи, най-вероятно ще възкликне "- Ах, принце, какъв красив зелен кон имате!"
А той ще отговори - "Принцесо, това няма никакво значение, важното е, че ви обичам!"
Така и станало:
Принца боядисал коня "Monster green" и препуснал с трепет в сърцето си. Бързо достигнал далечните земи, защото любовта и младостта не признават граници и разтояния.
Като чула тропота на копита под прозореца си, принцесата си напудрила носа, наместила си деколтето, показала се на прозореца и извикала:
- ПРИНЦЕ, АЗ ВИ ОБИЧАМ!!!
А той гордо отговорил:
- Това за мен няма никакво значение, важното е че конят ми е зелен.
Какво е станало после - Йоан Скилица мълчи, каква е поуката - не знам. Фактите говорят:
Две години по- късно, през 1014г, бащата на принцесата - Василий втори, наречен по-късно "българоубиец" Превзема Самоиловата крепост (при днешното село Ключ) и избожда очите на пленените Самоилови воиници. За България следват тежки години.
П.С. Надявам се разбирате, че това горното е шега. Няма нищо общо с историята, зашото си го исмислих сам, с изключение на последния абзац.
Но нещо не ми е смешно като го чета сега.
о879 зз 4о з6