Не е точно така.
Още като показаха G9 се заинтересувах но имаха само 1 екземпляр за демонстрации. Поръчах и преди близо година ми го доставиха с фирмения бус лично Д.К. цъфна с G9 подмишница и двама техника единия с лаптоп. Взеха ми мерки - размери на трупа и крайниците, цвят на очите, дебелина на черепа, проба от екскремент. После този с лаптопа забучи сериен порт към скоростната кутия на велосипеда, бара там доста, другия зяпаше зад рамото му и му даваше акъл - даже за кратко поспориха (почти се сбиха) но се оправи работата. През това време Д.К. ме баламосваше и броеше парите (имам ги от монетните кафе-машини). Накрая стиснахме ръце и забелязах че механиците вече бяха в буса с работещ двигател, едва успя да се качи Д.К. и още не беше затворил вратата когато отлепиха с мръсна газ. Нищо, викам си, имат други поръчки за G9 затова бързат. И така с широка усмивка реших веднага да се насладя на новата придобивка. Метнах се на машината и потеглих по шосе към едно леко и приятно спускане близо до града. След 3-4 км леко въртене наклона се увеличи и ми стана тегаво (на възраст съм все пак) та реших да смъкна предавки. Почнах да бутам командите, от към скоростната кутия се чу силно ХРЯС ПРАС и изведнъж педалите спряха - ни напред, ни назад.
Веднага звъня на Д.К. и разказвам проблема - излезе че ползвам колелото не по предназначение (по асфалт на горе, пък то било за силно пресечен терен стръмно на долу) и гаранцията отпада автоматично. Изпотен и разтреперан, закарах G9 при едни мангали дето събират старо желязо, те много се зарадваха, дадоха ми по левче на килограм и така приключи моето каране на G9
