Как се справяте с шок след падане?

[gofren]

Оня ден се хлъзнах на улицата и малко паднах. Не беше нищо особено, но ми напомни да пусна тази теа. След падането реакциите ми, сметките за скорост, спиране, равновесие и като цяло фокус върху движението бяха много размъглявени. Това става всеки път след като падна. Спомних си, че на това психологическо състояние му се викало шок (май).
Та въпросът ми е какво да правя в такива ситуации, че по-бързо да се нормализирам?

[did]

Докато си в шок просто си почиваш и не караш, докато станеш "нормален".
за някои това означава "цял живот".

[zafirovp]

Аз при по-тежки падания, най-вече тип ''човка'' виждам бели светлинки. Това за шок ли се брои?

[crossenduro2]

Не знам за вас, но когато паднах на Сливен mini-dh, станах за 2-3 секунди, взех байка и газ... Кога съм стигнал долу не знам, но все едно не карах аз, ами някой друг.

[Watanabe]

Докато си в шок просто си почиваш и не караш, докато станеш "нормален".
за някои това означава "цял живот".

А понякога чакаш да изтрезнееш. А сутринта като случайно се видиш в огледалотооо

Затова макар и бавничко, след третия път схванах урока- не карай пил (или поне не прекалено)!

[edinmilion]

Добра тема

gofren говори за шока веднага след падане, но това силно зависи от ситуацията...мен ме интересува повече последствията след случката, т.е. следващите карания как се отразяват. И изобщо има ли страх или по точно предубеденост и прекалена предпазливост след това?
Ще дам пресен пример...последното падане, а за сега и единствено така се преметнах, че дори не помня период от времето (тук е момента да се извиня отново на всички с които карах тогава). Падането стана почти на равно и толкова неочаквано, че дори и с ръце не съм посегнал и добре се бях украсил в лицето...но за радост се разминах само с натъртвания и се смъкнах до началната точка колоездейки без проблеми. Ожулванията вече заздравяха, останаха само вътрешни болежки, които не ми пречат да карам редовно. Интересно е, че при каране не изпитвам страх, тъй като карам "ХС" и не спускам кой знае колко скоростно, но напоследък забелязвам, че при висока скорост примерно с колата като съм над 100 км/ч не ми е гот. Картинг карах наскоро и там също като набера скорост изтръпвам. Изпари се манията за скорост...
Сигурно с времето ще мине, но мисля ако е продължи да ходя при някоя баба да ми "лее куршум"...че ако продължавам да се движа бавно из гората, може някой ловджия да ми тегли един, а първото някак ми се струва по оферта

[bikerider]

Изпари се манията за скорост...

Дай си време и спокойствие, и не се тревожи. Увереността се връща неминуемо, но трябва да се пазиш докато си отново напълно стабилен, защото понякога човек се мъчи да си докаже нещо след падане и стават още по-големи поразии. Това ми е съвета към теб - забрави за скоростта. Ако държиш да се възстановиш бързо - започни отначало като начинаещ. Така може и да усъвършенстваш някоя техника като бонус. Мисли за инцидента, колкото по-рационално и аналитично се отнасяш толкова по-бързо ще ти мине психическата травма и ще се почувстваш комфортно на скорост.

Що се отнася до манията за скорост - мисля, че това е хубаво. Зависи за каква скорост говорим все пак де, но като цяло карането за кеф е три пъти по-отплащащо се от карането за време (освен по време на състезания, разбира се). Опитай

[IVO Jordanov]

Изпари се манията за скорост...

Дай си време и спокойствие, и не се тревожи. Увереността се връща неминуемо, но трябва да се пазиш докато си отново напълно стабилен, защото понякога човек се мъчи да си докаже нещо след падане и стават още по-големи поразии. Това ми е съвета към теб - забрави за скоростта. Ако държиш да се възстановиш бързо - започни отначало като начинаещ. Така може и да усъвършенстваш някоя техника като бонус. Мисли за инцидента, колкото по-рационално и аналитично се отнасяш толкова по-бързо ще ти мине психическата травма и ще се почувстваш комфортно на скорост.

Що се отнася до манията за скорост - мисля, че това е хубаво. Зависи за каква скорост говорим все пак де, но като цяло карането за кеф е три пъти по-отплащащо се от карането за време (освен по време на състезания, разбира се). Опитай

Подкрепям с три ръце и пет крака!

[hobi]

Шока е и физическо, а не само психическо състояние. По-точно е и психическо, вследствие на физически фактор.

[dEcLiNe]

Каране, каране, каране, каране.
То си зависи и от човека де.

[Joker_Here]

Добре де,ми тея ДХ състезателите,как го правят? Визирам едно видео на Сам Хил.Скача от един скок,впоследствие губи контрол и пада на земята с 30-35км/ч по лице.След секунда го виждаш вече изправен тича към байка..

Аз при по сериозно падане ми трябват 1-2 мин да седна отстрани да осъзная какво става,а и следващите 3-4 спускания няма да съм 100% уверен в себе си,а тоя става и тръгва все едно му няма нищо??

Как става това?

[TeDo_BaPHa]

При някои е въпрос на силна психика, при други е въпрос на свикване, при трети нищо не може да се направи .

[dEcLiNe]

Добре де,ми тея ДХ състезателите,как го правят? Визирам едно видео на Сам Хил.Скача от един скок,впоследствие губи контрол и пада на земята с 30-35км/ч по лице.След секунда го виждаш вече изправен тича към байка..

Аз при по сериозно падане ми трябват 1-2 мин да седна отстрани да осъзная какво става,а и следващите 3-4 спускания няма да съм 100% уверен в себе си,а тоя става и тръгва все едно му няма нищо??

Как става това?

Техника на падане.В един момент просто ставаш като машина и падаш без да се нараняваш много.

В някои случаи обаче е просто непредвидимо и непредотвратимо.
http://www.pinkbike.com/video/20921/

[reckless]

добре само аз ли съм луд и като падна ми е смешно (може би като падна по-сериозно ще е другояче )

[gesh0898]

Аз последния път като паднах псувах като каруцар (извинявам се на минаващите покрай мен). Всъщност, гледах в Mythbusters, че псуването увеличава търпимостта на болка с някъде 30-40%. След което поседнах, дадох си почивка, напръсках си лицето със студена вода и измих ужулванията. После кротко-кротко на трета скорост се прибрах до нас и влязох в банята. Искам да подчертая, че при мен водата има страхотен ефект. Не говоря само за падания, но и за ежедневен стрес. Когато си вземеш душ, се чувстваш някак по-добре. Цялата Великденска ваканция си близах раните, в един от дните болката в кръста беше нетърпима, но сега се пооправих и мисля следващите дни да покарам, предполагам това ще ми помогне. Шокът изобщо не е първите 5 минути, напротив, той може да бъде и години вътрешен страх.

[Admin]

Струва ми се, че малко смесвате понятията. Според мен в темата до момента се говори поне за три вида "шок":

В тесния смисъл на думата това е кризисно състояние на организма, което не е никак безопасно. Симптомите и начините за реакция при изпаднал в шок са описани в тази статия: http://www.mtb-bg.com/index.php/special ... 44-tips005 . Надявам се на никого да не се налага да поставя свой другар в противошокова поза. На мен до момента, да чукам на дърво, не ми се е случвало да видя състояние на шок след падане, но от по-далеч съм виждал при катастрофа.

В доста по-разговорен смисъл като състояние на шок някои хора описват първите моменти след по-сериозно падане. В някои случаи човек е много уплашен, в други е неориентиран (особено ако е имало и удар в главата, или пък ако изпитва силна болка), понякога изкарването на въздуха и моментът, докато човек успее да си поеме отново е нещо много страшно за гледане. За щастие тези моменти, макар и страшнички, преминават сравнително бързо, след като пострадалият бъде поставен да легне, бъде поуспокоен, посъвземе се... Има хора с медицинско образование тук, които със сигурност могат по-добре да обяснят причините и последиците и в двата случая.

Що се отнася до евентуалния страх и неувереност след падане - да, обикновено ги има. Според мен човек не трябва да насилва нещата в тези случаи, ако мозъкът му диктува да кара по-предпазливо, значи така трябва. А също и да анализира защо и как се е стигнало до падането, за да избегне подобни неща в бъдеще, доколкото е възможно. Обикновено най-много страх и неувереност има след първото сериозно падане. Колкото повече е падал човек, толкова по-бързо се възвръща увереността след това, поне когато говорим за падания без тежки травми, и с уговорката, че това все пак са обобщения в област, в която всеки човек е повече или по-малко различен. Аз лично, в последните няколко години, след паданията, които съм имал, продължавах да карам почти без промяна в увереността, но в такива случаи гледам съзнателно да огранича поемането на рискове, точно за да не се получи ефект на себедоказване и други такива опасни неща. Иначе казано, ако направя някое кълбо, гледам след това да успокоя топката за конкретното каране, а при следващото вече съм си съвсем "наред". Все пак трябва да уточня, че аз съм плашлив и, да чукам на дърво, падам доста рядко.

Познавам хора, които падат доста по-често и те донякъде са развили и умения да се отървават сравнително леко (в повечето случаи). Писано е и по тая тема - как трябва да се пада "най-безопасно". Дори да ви звучи смешно, всъщност това си е сериозна тема.

Предполагам, че с горните редове съм отговорил и на въпроса как някои хора падат и веднага след това се мятат на байка и продължават. Първо, на състезание целта да си по-напред в класирането може да потисне някои инстинкти за самосъхранение. Второ, при падане човек е и под действието на адреналина, който за кратък период потиска някои усещания като болка, страх и т.н. Трето, сериозните състезатели карат много, често карат на ръба на възможностите си, следователно и падат доста по-често от един обикновен любител, оттам пък развиват способността да не се шашкат и впечатляват от леки падания и травми. Та всички тези фактори допринасят за това някои хора веднага след страховито падане да се мятат отново на байка и да продължават напред.

[k-3]

добре само аз ли съм луд и като падна ми е смешно (може би като падна по-сериозно ще е другояче )

И при мен е така винаги ми е смешно и яхвам отново колелото и газ. Пък и моите падания 99% са от глупости или да правя някви чалъми.

Сега се сетих за едно сериозно падане ама пак ми беше готино въпреки, че си счупих дисплея на телефона.

[exile]

Имах доста неприятно падане преди точно година, което завърши с шевове, изкуствени зъби и други красоти. Не беше от ситуациите, в които се качваш на байка и продължаваш, а от тези, в които байка се качва на колата и някой те води в спешното. Та след едномесечно възстановяване като се качих на колелото го пришпорвах по същия начин както преди това, даже може би повече... И седмица по-късно паднах пак, за щастие без последствия освен натъртване, станах и си продължих. Изглежда второто падане се оказа преломно и започнах да карам много по-предпазливо - чак сега усещам как си преодолявам плашливостта, отпускам се и карам спокойно. А тези неща изключително много вредят на техниката на каране - скачах на спирачките по-често от нужното, адреналина доста бързо се покачва в иначе невинни ситуации и т.н. и т.н... Каране му е майката, но съзнателно и с достатъчно доза самоанализ на вътрешното състояние и възможности. Да се преоделее страха, но и да не се втурваш да си доказваш, че всичко е наред, защото не е точно така и може пак да станат бели. Мисля, че след евентуални следващи падания ще приемам нещата по-спокойно, вече веднъж като видиш страшното и рисковете ги възприемаш по-трезво - пак ги предпримаш, просто вече веднъж си си плащал цената. Такива неща

[crossenduro2]

Затова, моля! КАРАЙТЕ С КАСКИ!

[exile]

Абсолютно задължително.