Днес /за тази седмица за втори път/ се качих пеша из планината, че да не забравя как се ходи.
Резултат - една от рано замислена пътека - ако в долния край се поочисти от храсталака има добър потенциал.
Излежаване на върха / Лалина могила / и припичане на слънце - то било хубаво бе.

- бях позабравил, че
с колелото все бързане. След като му се опънах като гущер на една скала / нагоре стреснах един екземпляр от
споменатия вид та запали подметките /, реших да пообиколя с проучвателна цел. Поне споменах храсталак та
обилно погазих из същия, що ли паешки псувни съм отнесъл за скъсаните паяжини. И пак си направих извод, че
на мен не ми трябват туристически обувки - те хората им дават характеристики ама имат предвид, че носещият
ги индивид се предполага да ходи по пътеки и черни пътища, и евентуално да отскочи до по обрасло място да
се усамоти за най-интимното и самотно занимание в ежедневието. Може би трябва да са някакъв вид храсталачно-
гористи обувки - със защита от остри клони, ръбести камъни, тръно, склоно, шумо, водо, гнясо и сипее устойчиви.
Насам, натам, през два склона та на третия и току попаднах на пътека. То не попаднах веднага де - ходех си по
един черен път ама посоката не ме влечеше много, та си рекох да проверя наклона надолу подходящ ли е за
слизане или избива към търкаляне. Откъм търкаляне се ограничих, ама таман излязох на по открито и мернах на
отсрещния баир една пътечка. Пътеката от оная страна кротко си върви успоредно на хълма, а аз от другата
напористо препускам перпендикулярно на хълма / да не избяга някъде пътеката /. Препускам щото е надолу,
ама оня връх отсреща си изглежда прилично висок. Спуснах се в дерето, а там друга пътека - от моята страна
и пак изглежда добре. Поспрях и изпаднах в дилема - като улично куче пред обикновен кренвирш и по стандарт
"Стара планина". Избрах "стандарта" / па макар и същия /, тоест първоначално мернатата пътека. Най-долу в
дерето, прескок на течащата вода там и нагоре по сипея. Тоя се оказа "угаснал" сипей та не се държеше много
сипеесто. Пусна ме да мина с минимално свличане до предходна позиция. Стъпих на пътеката и ...... тук всеки
нормален човек щеше да поеме надолу към селото, ама аз там съм бил и подходих от позицията на колоездач
баирджия, та реших да тръгна нагоре към "извора". Да знам разбираш ли като съм с двуколесното от къде да
я подхвана надолу. Нагоре си беше като нагоре, ама като нагоре с бързо навъртане на денивелация. По друг
начин казано като направиш крачка по склона и можеш да си вържеш връзката на обувката без да се навеждаш.
Яхнах го и тоя склон, и стана от третия на втория - почнах ги в обратен ред за по-интересно. Видях началото
на пътеката и с него и "циганията" на циганите.

Бяха ос..ли една хубава малка поляна и в преносния, и в
буквалния смисъл.
От тук вече тръгнах надолу, брояча на пътеки за деня беше застанал на три и бях доволен. И не щеш ли както
си ходя надолу нещо от ляво ми хвана окото, после ми хвана и краката, и направо си ме изтегли от пътя, а през
това време усещам, че брояча се мъчи да прескокне на четири. Не се мъчи дълго и прескочи на четири, ама
голяма четворка с главно 4.

И последната пътека за деня най ми легна на сърцето. Спускам се по нея пеша
ама почти подтичвам и си представям как я спускам карайки, даже с ръцете си ръкомахам за взимане на
завоите.
И поне ще е хубаво времето предстоящите дни може да опитам последната пътека, как ще е с колело надолу.
Евентуално събота след обяд или неделя ако на някой му се кара из Лозенска планина със спускане към Лозен.
Ще е нещо кратко, пътеката също е кратка, не е технична, на места стеснена от борове /хората с широки кормила
може да запънат

/, но като цяло изглежда интересна и бърза.