Трудни пътеки

[kvelikov]

"Луд умора нема" са казали хората... и прави са били!
След като разбрахме, че пътеката за Боянски водопад е невъзможна, както и темата за спускането ѝ , ето новото ми предложение.

Нека тук се описват САМО наистина трудни пътеки, които да са караеми от средно към напреднали карачи.
Знам, че преценката е доста субективна, но няма как.
И за да не стане нещо от типа "аве, има една мноо яка пътека в Люлин", без никаква допълнителна информация, нека ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ атрибути
на предлаганите пътеки да са:
- локация (пожелателни са GPS-следа, или поне точка с начало и край в Гуугъл)
- кратко описание
- допълнителни (снимки, вид на велосипеда, опит и стил на карача и т.н.)

Каква е идеята?
Да се направи опит за справочник на наистина трудните и технични пътеки в БГ, за да може човек лесно и бързо да се ориентира, ако му се подкара по-аграрно.

Моля коментарите и голословията да са сведени до минимум, за да може полезната информация да преобладава.
Бих бил безкрайно благодарен на модераторите, които помагат в разчистването на "плявата".

Ще дам личен пример с една много често карана през седмицата кратка, но сравнително трудна пътека - частта от велорали Черни връх след пресичането на асфалта към Копитото.
Пътеката е със средна трудност, като има няколко места, които са доста "зли"...
Определям се като AM (WC) карач средна манджа, велосипед Scott Genius.

След навлизането в гората и карането по трака, оригиналното Ч. връх трасе прави рязък завoй наляво (има бели стрелки по дърветата).
Вие ПРОДЪЛЖЕТЕ НАПРАВО!
Оттам започва най-сладката част.
Камънак, почва, падове, корени, шукарии...
НЕ КАРАЙТЕ ПО СЕРПЕНТИНИТЕ - сечете ги до самия край!
Така ще усетите истинския нрав на пътеката.
Ето и сравнително точен трак.

[4getcredo]

НЕ КАРАЙТЕ ПО СЕРПЕНТИНИТЕ - сечете ги до самия край!

И защо това? Аз бих казал, че точно серпентините в съчетанието им с камъни са най-поучителното на тази пътека. Суркането по права линия (макар стръмна и камениста) не е най-деликатната част на колоезденето. А?

[did]

"Луд умора нема" са казали хората...

Каква е идеята?
Да се направи опит за справочник на наистина трудните и технични пътеки в БГ, за да може човек лесно и бързо да се ориентира, ако му се подкара по-аграрно.

...

НЕ КАРАЙТЕ ПО СЕРПЕНТИНИТЕ - сечете ги до самия край!

http://www.mtb-bg.com/index.php/special ... 73-tips011

- Не карайте напряко на пътеката! Да, знам, че за фрийрайдърите това е от голяма важност, но моля, намерете си пуст склон, без пътеки и се спускайте по него. Проблемът с минаването напряко (сеченето на завоя) не е в това, че един човек ще го направи, а в стадното чувство, което ще накара много други да го последват, виждайки следите му. Това е един от най-бързите и лесни начини за ерозиране на почвата и увреждане на пътеката. Не го използвайте!

Мисля, че е редно лудият, който нема умора, малко да се поспре.

[bikerider]

@kvelikov: истински трудната пътека на Копитото е след пресичането на шосето да се продължи вдясно на разклончето, т.е. към кулата. Тази, която описваш е entry level. И понеже знам, че ще поспориш - пиша това за илюстрация колко относително и глупаво е понятието "трудна пътека".

НЕ КАРАЙТЕ ПО СЕРПЕНТИНИТЕ - сечете ги до самия край!

Моля модераторите да заключат и тази тема.

[pascoff]

Добре де, не мислех да пиша ама нейсе. За да си изравним понятията за трудна пътека (ако е възможно изобщо) а и за да не пиша само офтопик, предлагам на автора да покара по 2 много любими навремето пътеки:

1. намира се между алеко и да речем средата на пътя към черни връх, започва от една къщичка на 100-тина метра в ляво от пътя (на качване), където ако не се лъжа започва синята писта ... може да се познае по голямото отклонение на ляво, което прилича на път в началото ... като влезеш по него и 100-тина метра по-надолу пак в ляво завиваш и ще е видиш (къщичката) ... пътеката слиза по серпентини до алеко ... не е стръмна, хич даже но има огромни камъни и е на 100% караема ето линк, където да видиш къщичката: гугле мапс

2. другата пътека е пък обратно - много стръмна с обратни виражи и тясна на места, без големи камъни по нея: тръгваш от голи връх по платото към камен дел и някъде по средата, след като започнеш да катериш има информационна табела за торфеното бранище ... малко след нея започва в дясно една пътека, малко неясна, тръгваш по нея в посока Комините (едни скали, известни на алпинистите) докато стигнеш ръба на платото при една чешмичка с пейки и масички (не се виждат но са там ако не са ги бастисали) ... там си сложи всичките протектори, които имаш тръгваш надолу към комините и след 100-200 метра (или там някъде) има разклон, завиваш на дясно (може и на ляво но там съвсем няма да може да караш но поне ще минеш през най-големите каменни реки на Витоша) ... от там надолу колкото повече се приближаваш до комините, толкова по-стръмно става като накрая за десерт има и много хлъзгави и коварни камъни ... точно след комините минаваш една рекичка и от там надолу е фън, тъкмо да ти спадне адреналина и да се позабавляваш

@bikerider: ех спомени, спомении

[codename47]

@did, там има пътека право надолу така или наче, не съм я карал защото и на мен ми се струваше по-интересно на серпентините. Трудна ми се струва пътеката от х. Кумата директно надолу покрай ски-писта Ветровала - тя излиза на Златните през едни големи изровени стъпала..
Друга която ми се вижда доста трудна но не съм я минавал е в самото начало на лифта Драгалевци - право нагоре под самото въже има доста стръмна пътека макар и кратка.
@pascoff, тази през Комините последния път пред 2г някъде беше страшно обраснала с храсти и почти не се караше до реката(уж има и директна пътека там за х. Преспа но е изчезнала), не знам как е сега. За другата която излиза на Кикиш я минавахме преди няколко месеца но повечето се носи. Ако се разчисти и се понаредят камъните през морените ще стане страшно красива пътека

[natalito]

Местете темата в "Мероприятия" и да ги почваме тия пътеки

[Admin]

Наистина трудността на дадена пътека може да е доста относително понятие, определянето на нивото на карача също, та не знам какво ще излезе от тая тема.
Пряката пътека, сечаща серпентините до Копитото, наистина си я спомням като доста трудна от времето, когато брат ми замалко не си счупи глезена на нея. Аз тогава нямах достатъчно добър байк, за да се пробвам по нея, а пък след това не ми е и хрумвало да се лишавам от удоволствието да карам по серпентините, за да се набия в една стръмна права линия с много камъни и много рискове. Иначе е вярно, че тази пряка пътека е направена от пешеходците, не от колоездачи, и много мои приятели си карат по нея, но все пак и аз съм на мнение, че където има серпентини, е по-добре да се ползват по предназначение, защото иначе ние също допринасяме за изравянето и оформянето на преки пътеки, най-често представители на вида ерозионен улей.
Аз лично най-много обичам да споделям трудните пътеки на живо с приятели, а също и да ги описвам в статии и маршрути, така че едва ли мога да добавя нещо, което не е описано вече. Даже сега, като се замислих поне да ги изброя - ами те са толкова много, че не знам дали има смисъл... Вазовата пътека покрай водопада Скакля над гара Бов, пътеката в Лакатнишките скали, пътеките над Крупник, пътеките в Рила (почти без изключение), поне половината от пътеките на Витоша, доста пътеки в Родопите, сега и над Петрич намерихме чудесни технични пътеки, и още, и още. Не прилагам снимки и описания, тъй като всички те са надлежно описани и коментирани както в сайта, така и във форума, не само от мен, а и от още много потребители. Само на миналата Перпендикулярна вселена например имаше поне 4-5 пътеки, които бих определил като трудни и технични за прохождащи и неуверени карачи, а за по-напредналите въпросът е доста субективен.
Даже, като се замисля, за "средно към напреднали карачи" май е най-интересно просто да намират нови пътеки. Ако се окажат трудни, чудесно. Ако се окажат "лесни", това може да е доста измамно при висока скорост, т.е. карането по лесна пътека не винаги е чак толкова лесно.

[pascoff]

@pascoff, тази през Комините последния път пред 2г някъде беше страшно обраснала с храсти и почти не се караше до реката(уж има и директна пътека там за х. Преспа но е изчезнала), не знам как е сега. За другата която излиза на Кикиш я минавахме преди няколко месеца но повечето се носи. Ако се разчисти и се понаредят камъните през морените ще стане страшно красива пътека

Мда, пътеката през Комините се кара пролет след като се стопи снега или есен, когато оредее растителността. Другата към Кикиш има носене но след това става много интересно, или ако се заходи към Кикиш от другата страна и се спуснеш по пътеката след заслона малко на горе и след това наляво (надясно се отива към комините). Тази над Алеко може да се кара по всяко време.

[IVO Jordanov]

Пътеката от х. Рилски езера към х. Скакавица. Отдавна съм я карал с RAM АМ-a, но си спомням, че беше голям зор и кеф. Много камънак и технични линии. Трудна за някои, за други лесна, аз бих я определил като за средно/напреднало ниво на каране. Голям кеф, наистина я препоръчвам, ако имате път натам.

[Admin]

Пътеката от х. Рилски езера към х. Скакавица. Отдавна съм я карал с RAM АМ-a, но си спомням, че беше голям зор и кеф. Много камънак и технични линии. Трудна за някои, за други лесна, аз бих я определил като за средно/напреднало ниво на каране. Голям кеф, наистина я препоръчвам, ако имате път натам.

Още по-трудна е пътеката от х.Скакавица надолу към Зелени преслап, но и двете не ги препоръчвам на никого, защото попадат в резерват и парковата охрана е в пълното си право да състави акт за каране по тях.

[IVO Jordanov]

попадат в резерват и парковата охрана е в пълното си право да състави акт за каране по тях.

Мдам, добро уточнение.

[bikerider]

Извинявам се на kvelikov, явно говорим за една и съща пътека. И все пак не мисля, че от темата ще излезе нещо, защото всеки ще започне да описва трудна според него пътека и в един момент темата ще се задръсти с неясно колко трудни пътеки. Все пак трудна пътека за мен е лесна за други и обратно. Вярвам, че и при kvelikov е така.


@pascoff: извънредно готини спомени, наистина. В тоя ред на мисли...?

[pascoff]

Много ми се ще да покарам пак по тия пътеки (и не само), но незнам кога ще имам възможност ... може би някоя ранна сутрин с 66 или кола до горе или нещо подобно може да се измисли (докато децата още спят )

[Боян Бановски]

"Луд умора нема" са казали хората...
НЕ КАРАЙТЕ ПО СЕРПЕНТИНИТЕ - сечете ги до самия край!
Така ще усетите истинския нрав на пътеката.

След това при Райко за нови накладки , или в Пирогов за нова кратуна! Вярно, че адреналина е супер като започне да ти прелива от ушите, но да не забравяме, че и утре тряа да се кара. А на дърти години всичко боли много повече и много по-дълго. Иначе всички пътеки са готини, не само трудните и не само надолу!

[outfaced]

Принципно ми беше мерак някога (пък и все още) да се съберат всички тракове на пътеки на едно място. Форума обаче не е подходящото такова, а другите не са особено популярни ...
Ползването на GPS у нас също още е далеч от масово.

Иначе само аз с моята скромна 3годишна "байк-кариера" сигурно мога да изброя поне 30 пътеки ... Та те май само на перпендикулярните са били толкова

Качественото събиране на пътеки обаче изисква и качествено описание и класификация. Задача не намерила все още еднозначно решение.

[taurus13]

Трудни или не, не е от значение. По важното е да се опишат и систематизират. Съществуват много пътеки, които не са минавани с байк или пък не е известно да са минавани. Някои са чисто туристически и са известни от картите, но нито един турист не може да ви каже дали стават за байк. Други са местни тайни пътеки, прокарани със стопанска цел като изкарване на добитък към високите пасища. Трети пък свързват отдалечени махали с градове, села и гари и са прокарани от местните хора. GPS-те вече далеч не са иновативна технология - струват колкото един телефон и който не решил, той не си е купил. Отделно доста телефони вече са снабдени с добри приемници, така че могат да се използват за записване на тракове с добро качество.
Във тази връзка, мисля че е време да организираме една база данни за МТБ пътеки из родните планини - нещо, което би било от голяма полза за цялото движение. Въпросът е, че трябва да се изработят минимални критерии за описване на пътеките. Хубаво е, всичко това да се направи в web вариант, за да може да се допълва от всеки доброжелател.
Аз лично съм се заел да изуча разни тайни пътеки из Централния Балкан около моята вила, които не присъстват на никоя карта и дори само дузина местни ги знаят. Ето например вчера се изкачих по една обявена на картите пътека от с.Иганово към в.Гердек Тепе, за която мога да кажа, че е идеално караема(до момента никой не можеше да ми каже как е за байк). След това отидох до х.Добрила и се спуснах по друга необявена на картите страхотна пътечка, на която налетях случайно. Отделно съм проходил пеша и с колело още дузина тайни горски пътеки в района, но за съжаление тогава още не разпологах с GPS, та ще трябва още малко време, докато ги запиша. Идеята ми е да събера всички тези страхотни южни и труднички пътечки на едно място, та като реши някой да се разходи из региона, да знае как добре да си уплътни времето, вместо постоянно да храсталясва(което сега на мен ми се случва). Отделно записвам всички интересни карания на които присъствам из България.
Някой ще каже - има ОФРМ. Да, това е една много полезна карта, но тя е за моторизирани офроудъри и се насочена към тях, защото те са основния клиент. Пък и целта тук не е просто да се сложи една линийка от тук до тук, а да се опише една пътека, евентуално и някоя снимка. Не става дума за цели маршрути, аз само за отделни интересни възможни линии за спускане - въоръжения с GPS байкър, и сам може да си навърже маршрут за каране, който да включва известен брой "десертчета".

[RedHawk]

От една страна не е лошо да има такава база с пътеки, но от друга ако ги надушат неправилните
хора и вече няма да са пътеки, а ще станат пътища. Яко изровени и съсипани.
И аз откривам нови пътеки из района на Лозенската. Кратки но интересни. Също имам желание
да ги споделя с други колоездачи, пък има и някои стари, поизостанали и пообрасли, но с малко
усилия може да се пооправят и да станат хубави. Точно такива пътеки с потенциал, но позанемарени
също могат да се споделят, ако има желание за пооправяне. Пооправяне разбира се значи с минимална
вреда за природата пътеката да се доведе до вид нормален за каране.
За някои може да не е проблем да се снабдят с GPS, но за други все още това е лукс.
А храсталясването аз не си го заменям за нищо.
Който иска да кара наготово и проучено да кара. Нали има кой да се вре из тръните и копривите, за да
се знае после къде не става.
То не е лошо да се кара и на вече обходен/о/ и описан/о/ маршрут/трасе/. Но откриването на собствен
гръб и карането на вече познато си носят различни емоции.
А и най-трудното си остава трудността на пътеките. За всеки ще е различно.

[Бляд]

От една страна не е лошо да има такава база с пътеки, но от друга ако ги надушат неправилните
хора и вече няма да са пътеки, а ще станат пътища. Яко изровени и съсипани.

По-скоро като! Не са малко такива примери!

[PtD]

От една страна не е лошо да има такава база с пътеки, но от друга ако ги надушат неправилните
хора и вече няма да са пътеки, а ще станат пътища. Яко изровени и съсипани.

+1. Не липсват и такива факти, за съжаление...

[codename47]

От една страна не е лошо да има такава база с пътеки, но от друга ако ги надушат неправилните
хора и вече няма да са пътеки, а ще станат пътища. Яко изровени и съсипани.

+1. Не липсват и такива факти, за съжаление...

[outfaced]

От една страна не е лошо да има такава база с пътеки, но от друга ако ги надушат неправилните
хора и вече няма да са пътеки, а ще станат пътища. Яко изровени и съсипани.

По-скоро като! Не са малко такива примери!

Малко е ооф, но ... пътека по която може да мине АТВ не бих я дефинирал като трудна и интересна в смисъл на струваща си да се иде само заради нея някъде на майната си. Да факт, не са една и две пътеките, които станаха пътища след като ги намериха АТВстите. Но пътеките за които поне аз си мисля, са такива, че в най добрия случай може да ги мине някой майстор с мотор, а в повечето случаи са пешеходни или направени от добитък. А пък майсторите с мотори не са и ония гъзарчета, които орат безразборно. Поне аз от такива лошо не съм видял. Помагат понякога и с прочистването на пътеките, които иначе ще обрасват безвъзвратно.

А храсталясването аз не си го заменям за нищо.

Ако знаеш как яко се храсталясва с GPS ...

[taurus13]

Да..ама сега нещата са сектантски - някой си знае някакви си пътечки и си ги крие, да не ги надушат другите. След някоя година изобщо спира да кара и адиос. Пък това за масовото каране и изравянето няма как да стане - това е възможно само на Витоша, щото е планината до голямото "село". Освен това няма ли лифт наоколо, забрави да идат там ДХ-ите. Пък за пътечките из Лозенската - ти ги разучавай, пък ще ме заведеш да ги запишем.
Едно време като бях пещерняк си имахме в клуба един огромен скрин с карти и описания на пещерите в БГ. Което го нямаше там, го имаше във федерацията по спелеология и можеше да се види. Това много ни е помагало, защото не винаги имаше кой да ни води. Та иска ми се и сега да имаме подобен органайзер за пътеките и местата които могат да се карат. Ако взема че пусна фиш и спечеля от тотото , ще се отдам изцяло на МТБ каузата, но все пак не е по силите на нито един човек да обходи и проучи всички хубави места дори в малката ни държава. За целта трябат колективни усилия - всеки си има регион, който познава по-добре - Габровци знаят наизуст техния си балкан, Жоро(joropc) сигурно знае много пътеки из Троянския балкан, tisho и Sergeh карат из Средна гора доста, пловдивчани са спецове по Родопите и още куп видни и незнайни карачи кръстосват планините наши.
Пък за подържането на пътеките - има хубави и често карани пътеки,които си струва да се подържат - пример е Очиндолската и по специално отклонението по синята маркировка към Оплетня - пример за чудна пътека, която просто беше толкова обрасла миналата седмица, че обрахме де що има паяци и гъсеници от гъстака. (това скоро ще се промени)

[Бляд]

Малко е ооф, но ... пътека по която може да мине АТВ не бих я дефинирал като трудна

Последния ми пример, няма нищо общо с АТВ. Става въпрос за една доста технична пътека в близост до "Копитото". Предполагам, че kvelikov говори именно за нея. Явно на последък е станала модерна. Минах понеделник от там и не можах да я позная. Все едно багер с плуг се е пуснал от там. Имам чувството, че на места е копано с кирки. Не ми се мисли дъждовете как ще я "дооблагородят". Няма лошо в популяризирането на спорта, ама аз лично вече съжалявам! Затова мисля да си остана "сектант"!!!

[RedHawk]

........................
Едно време като бях пещерняк си имахме в клуба един огромен скрин с карти и описания на пещерите в БГ. Което го нямаше там, го имаше във федерацията по спелеология и можеше да се види. Това много ни е помагало, защото не винаги имаше кой да ни води. .....................

Да ама там сте го виждали предимно пещерняците и хора за които се знае, че ще пазят. А сега в интернет е друго.
Представи си сега някой незнаен колекционер да ви види базата :
-Я тая пещера ми е близо.
И отива, и си накършва за спомен или за украса на градината един чувал сталактити, сталагмити ....

Малко е ооф, но ... пътека по която може да мине АТВ не бих я дефинирал като трудна и интересна в смисъл на струваща си да се иде само заради нея някъде на майната си..........

Това с трудността както казах е относително. За някой може да е достатъчно трудна и да си я харесва, и в един
момент след като не я е посещавал малко по дълго време да я посети .... и да намери път.
А иначе за това, че по някои пътеки не е лесно да се завре АТВ си прав.

.............
Ако знаеш как яко се храсталясва с GPS ...

Със собствен не. Ама съм присъствал.

[taurus13]

Копитската пътека е много често карана, отделно се използва доста и от хора, отделно релефа е такъв, че предразполага водна ерозия и без каране - говоря за правата версия, през серпантините. И дори да са само байкърите, няма как да не стане това до 2 милионна София. Преди време просто МТБ е бил дълбоко непопулярен спорт. Освен това има ли на една планина лифтове, броя на каращите ще се увеличи драстично - колцина обаче се склонни да изкачат 1000метра денивелация, за да се спуснат отнякъде. Витоша не може да бъде мерило за нищо - тя е като тепетата на Пловдив. Извън планинките около големия град, да срещнеш други хора с велосипеди в гората е изключително рядко явление.

Светльо - да се отиде на много от тези пещери е доста трудно - те не са на твърде достъпни места. Но докато пещерите все пак привличат вниманието заради митовете за скрити съкровища, то пътеките няма как да се радват на такова внимание - съмнявам се, че човек, който не е от "нашата кръв" би хукнал по дивото - просто няма за какво да го прави.
Изключение са мотористите, но такива пътеки не представляват интерес за тях, освен това на тях пътеки не им трябват - те си ги прокарват сами - обикновено право нагоре през гората до самия връх. Освен това мотористите знаят много повече пътеки от нас и са по-добре организирани, така че най-много ние да научим нещо от тях - говоря за качествените ендуристи, а не селските келеши, които бръмчат над всяко село и копат все едно са с трактора на полето.

[RedHawk]

За пещерите е така.
За мотористи, АТВ-исти и всякакви - аз не случайно съм използвал термина "неправилните",
защото при всички категории има и свестни хора, и.../тук могат да се споменат много епитети та затова
по добре де е многоточие /.
Селските келеши карат и без елементарна екипировка, а това им е само един от кусурите. А и селските келеши,
и те вече имат интернет.
Много разводнихме темата и ще ни бият.

[subritual]

С тези стотици сайтове за споделяне на следи скоро няма да остане скришно.
И аз се опитвах да крия,докато не заведа някой,който да тракне с ай-фона си и на момента да го качи в нета.
Така,че май ще трябва да концентрираме усилията си в изграждане и опазване на трасетата (и без това дойде първия тласък)
Оттам нататък е добре и да се опишат по начин, който изключва субективния фактор.Трябва да се попремерят някои неща- наклон,настилка,опасни и остри завои,дупки,камъни,падове...т.н. След което да се представи и тяхното преобладаващо и процентно съдържание.
Мисля,че имаше вече тема във форума, относно класифицирането на пътеките.
Накрая събраната информация може да се разпространява чрез клубовете и да е насочена към изпитаните карачи и дейци в спорта.
Възможно е и ГПС картирането им,заедно с изобразяване особеностите във всяка отсечка.
Относно темата,за мен трудна е пътеката по камъните над Локорско.

[Admin]

Темата, в която най-сериозно са обсъждани проблемите на категоризацията, е тази: viewtopic.php?f=3&t=46741&p=455744

Предлагам ви да продължим разискванията в нея.

Аз лично все повече се замислям за промени в системата за категоризация, която използвам в сайта, така че когато имам време да систематизирам моето предложение, ще го направя в цитираната тема.

Освен това май намерих едно платено приложение за сайта, чрез което секцията GPS следи ще стане много по-лесно достъпна за всеки потребител, който иска да ги споделя с другите. Точно затова обаче е необходимо да постигнем съгласие за това коя класификация е най-удобна, разбираема и обективна, за да може да я изисквам като стандарт, на който да отговарят публикуваните следи.

Така че от мен очаквайте включване в другата тема малко по-нататък.

[sergeh]

Извинявам се, но макар и не пряко по темата, все пак по-голяма част от мненията тук се отнасят за това, което искам да кажа:

Принципно ми беше мерак някога (пък и все още) да се съберат всички тракове на пътеки на едно място...

Аз лично съм се заел да изуча разни тайни пътеки из Централния Балкан около моята вила...

И аз откривам нови пътеки из района на Лозенската. Кратки но интересни. Също имам желание да ги споделя с други колоездачи...

Подкрепям инициативата и мога да кажа, че Бате Весо е истински GPS за пътеките в онзи край (около село Домлян).

Знаеш ли колко търсих телефони...
В сайта на "Свободно измерение" няма контакти.
Даже и за трасето питахме един местен моторджия.

За целта трябат колективни усилия - всеки си има регион, който познава по-добре - Габровци знаят наизуст техния си балкан, Жоро(joropc) сигурно знае много пътеки из Троянския балкан, tisho и Sergeh карат из Средна гора доста, пловдивчани са спецове по Родопите и още куп видни и незнайни карачи кръстосват планините наши.

И на мен са ми минавали разни мисли от тоя сорт и нямам решение за себе си, да не говорим колко по-трудно е да намерим решение, което може да се приеме за универсално, за всички. Аз клоня засега към мнението, че е хубаво да има "база данни" от хора, добре запознати със "своите" региони, за да може, когато реши човек да покара някъде извън обичайните си маршрути, да знае към кого би могъл да се обърне за помощ, съвет, препоръка за маршрут или с предложение за съвместно каране. Мисля, че макар и неизбежно с течение на времето, публикуването на GPS следи на достъпно, добре организирано и систематизирано място е полезно и рано или късно ще стане, но изисква повече усилия, време и работа, а и крие някой опасности, за които вече стана дума. А "парцелирането" на страната със съответните "контактни личности" е сравнително бързоосъществима процедура.