Ком-Витиня

[Zuk]

Почивните дни около 24 май бяха подходящи за някой по-дълъг преход. За съжаление аз успях да ползвам само първите два - събота и неделя. Понеделник трябваше да изпратим абитурент.
И така, петък в 17:30 от централната автогара на София хванах рейс за Берковица. По съвета на братовчед ми обаче - до Петрохан! Иначе от Берковица до х.Ком трябваше да качвам доста. Рейса беше голям и без проблем натоварихме колелото отдолу в багажното.
Към 19ч. слязох на Петрохан и тръгнах по една асфалтирана алея към телевизионната кула.





Часовникът на апарата не беше сверен!

В края на алеята се стига до това място:

В същност целта ми беше х.Ком, където щях да нощувам.


Тръгва се по този път:

Не след дълго се стига до това място:


където заради този кол се заблудих и тръгнах надясно. След малко разбрах, че не съм на прав път защото пътеката слизаше надолу. Както разбрах после- към Батулия.

[Zuk]

Върнах се и продължих наляво, по хоризонтален път, без да се качвам на билото. Това предстоеше на другата сутрин.
След малко се стига до този участък, където все още има снях,. Това е един улей, по който зимата сигурно има и лавини.


От тук няма повече разклонения, като изключим това за старата хижа. Вървейки само по този път се стига до новата хижа Ком. Всъщност се кара без проблем. Хижата е повече от добра - направо хотел. Отопление, ресторант - всичко. Но не на последно място жената, която ме настани беше повече от компетентна, а също и любезна да ми обясни маршрута до върха, който ме очакваше на следващата сутрин.

Повечето пътеписи вкючват описание на екипировката. За моята мога да кажа, че включваше основно - колелото и един як челник, до употребата на който за щастие не стигнах. Цялата раница, заедно с малкото храна и вода не беше повече от 5-6 кг. Това е оптималното според мен. Ако трябва да мъкна 20+ кг ... по-добре да не тръгвам. Между другото, както се оказа на втория ден, водата ми бе недостатъчна! Следващия път ще взема 2 бутили по 1,5л вместо по 0,5л

На другата сутрин към 6ч. тръгнах към върха.


Първо се минава покрай старата хижа.

[Zuk]

Вече съм на пътеката!




Следвайки зимната маркировка, макар да беше май, след около час бях почти на билото.


На тази маса, монтирана (преди няколко години) от колегите от "Ленд ровър ентусиаст" може да се почива, но аз все още нямах нужда от това.




Тук се тръгва на дясно по билото и има пряка видимист към вр. Ком




То стана нещо като "разкази в картинки", но когато излязох на билото ... чувството на свобода пред открилия се простор, трудно мога да опиша с думи.

[Zuk]

Малко преди 8ч. бях на върха. Погледах на другата страна, следващия път ще се спусна натам. Има път по граничната бразда, който слиза в Годеч. Но този път се върнах към Петрохан.

[taurus13]

Хм..а нататък няма ли ...? - щото нали пише Ком-Витиня....

[hop]

Има, има! И аз се зачудих, че свърши по средата на нищото, но се появи през това време продължение. Явно човекът тъкмо в момента качва снимките и пише, а вече съм нетърпелив и аз.

[Zuk]

За около час и нещо се спуснах до Петрохан. Това беше идеята - слизанията да бъдат спускания.

Към 10ч. се бях изкачил до х.Петрохан, зареден с вода и готов за изкачването.

Тук видях един от малкото хора по пътя и го помолих да ме снима - с байка! То по-натам като каталясах, не бях и за снимка.

До хижата бяха тези кучета. Снимах ги за жената - знам,че ще ги хареса.

Маркировката продължава зад хижата. Иначе хижата изглежда доста спретната, да не кажа лукс, но не съм влизал.
Следва изкачване към билото. Поглед назад -
Времето беше приятно облачно и имах късмет - никъде не ме валя дъжд.


Горе на билото срещнах едни колеги с УАЗ-ка. В интерес на истината, бяха по-бързи по билото.

[lusi5001]

Интересна историйка. Няма ли още ?

[Zuk]

Тук следва спускане от билото към х.Пробойница. На картата тази част от пътеката е маркирана като път за 4х4, който после става за мотор. Но аз и колелото не можах да карам (въпреки, че е слизане), да не говорим за джип. Ето за този участък става въпрос:

И излязох на една поляна, където около 10 минути търсих маркировката. Коловете отиват наляво за Бялата вода и Врачеш или нещо такова. А червената маркировка е в едни шубраци

Ако не сте минавали и замръкнете тука, ще бъде голям проблем.
Ето това е гъсталака.
По натам има и по-лоши участъци, но тук за първи път се наложи да се въртя и да търся маркировката.
Някакви дървари след като извлекли дебелите дърва, които им трябват, оставили клоните напряко на пътеката - дърварска работа.

Ето на този завой изпуснах маркировката, която тръгва надясно в гората, а аз продължих спускайки се със скорост наляво по пътя.

Това ми отне 1 час - връщане нагоре и търсене на маркировката. А тя доста се беше скрила.

По-късно се оказа, че връщането и търсенето на маркировката е било безмислено, тъй като тя отново излиза на същия път.

Ето я и хижа Пробойница. Хижата работи, но аз само си починах, пийнах една студена Леденика и продължих по пътя за с. Губислав.

[Zuk]

Спускането беше приятно, гледките също.
Пътят става асфалт и слиза към гара Лакатник. Трябва да се премине реката.

Една снимка от моста...

От другата страна на моста има стълби. Това беше първото място, на което се наложи да нося колелото. Преминах ЖП линията и излязох от другата страна на гарата. От тук следва асфалтов път до с.Лакатник - около час и нещо. В самото село не видях нищо интересно, дори не видях човек. Тръгвайки нагоре излязох на пътеката над селото и все пак направих една снимка.

А ето един жител на с.Лакатник.
Ако някой си е мислел, че до хижа Тръстена маршрута е офроуд - не е вярно. И Пежо 206 се качва там.

Тук останах да нощувам.
Ето целия трак във формат за гармин, . Утре продължавам към х. Лескова и Мургаш.

[Zuk]

Нещо с трака не се получава. "The extension gdb is not allowed." Ако някой се интересува мога да го изпратя.
Или ако някой знае как да го кача - да каже.

[KiselotoMliako]

Преименувай трака да е с разширение .txt и ще стане.
Хубава история в картинки, благодаря, че я сподели.

[subritual]

Чудесен маршрут си избрал.
Имам само един съвет: По-добре е да използваш ML верисята на GPS картата.В нея има както релефни данни (можеше да видиш профил на трака си в ГПСа) , така и топо линии
Другото за което искам да предупредя е, че тази карта на места е леко неактуална и неточна.Особено по планините. Вече има доста пътища които са асфалтирани,а на картата не личат или пък обратното.
В Мапсорс има една опция-view in Google earth. След като си начертал route (маршрут), можеш да цъкнеш на нея и да прегледаш за по-сигурно в ГЕ.
Относно червените пунктрирани линии с обозначение (4) са за автомобили 4х4. Буквите след тях означават F-бърз , М- Среднотруден и H-Труден,съответно когато няма буква,то често е занемарен или следи от път.
Пожелавам ти още много интересни карания и по-малко губения (въпреки,че и в тях има чар

[lostrider@]

Много прятно разказче. Мисля, че ще ни бъдат полезни някои снимки за тазгодишния преход до н. Емине.

[Zuk]

Ето трака с ТХТ разширение.
Картата ми е една от първите версии и няма изолинии. Затова пък е купена, т.е. легално копие и ми върши работа, за сега 1-2 пъти в годината.
Тракът го гледах в Google earth. Но това става на РС-то, а в гората нямам как. Освен ако не нося лаптоп в раницата.

И така на другата сутрин продължих към х. Лескова. Тръгва се по пътя между масивите с малини - 90 дка били, ми казаха "хазаите", но малиновото винце беше свършило. Когато преминах малините излязох на сравнително равно място, направо и леко наляво продължава пътеката и отива до мандра Чемерника. А отдясно е това езеро.

Според мен - една от най-сполучливите ми снимки в пътуването. По-нататък е както казах Чемерника, но този път не видях зайци и сърнички вътре, само кози бяха според мен. За сметка на това, предишния ден видях на два пъти сърни, а и предстоеше още път, в който също имах този шанс.

Слънцето вече ще изгрява...

[Zuk]

Ето още няколко снимки по пътя, които показват за какво става въпрос.



С други думи - много е яко с колелото в планината!

А това е поглед назад към ... Петте кьошета. Пътя върви предимно по билото и при хубаво време едва ли може да се сбърка.


Това е разклон за с. Осеновлаг, т.е. наближавам х.Лескова.

Докато разбера и бях подминал х.Лескова. Не ми се връщаше, но ако знаех, че вода ще има едва след 4-5 часа, щях да се върна. Това май вече е вр. Рудешки камък. Стръмничко беше, а аз имам само каска и не посмях да се пусна най-отгоре.

[Zuk]

Тук някъде срещнах едни момчета от Русе, с чевени фанелки с надписи "Ком Емине". Благодаря им, че ми дадоха от тяхната вода! По-натам един човек с една УАЗ-ка също ми услужи с цял литър. И на него съм искрено благодарен.
Ловно стопанство Витиня.

Ето я следващата междинна цел - вр. Мургаш

В моите спомени някъде до тук преходът беше приятен. По-натам (до Мургаш) имаше много обрасли участъци.

Имаше и едно място където пътеката е затрупана със скали вследствие на направата на път за целите на дърводобива. Т.е. на практика не съществува пътека.

Всъщност тук вече бях със спукана гума и нещата не бяха розови. Имах вариант да се спусна до Бухово и да прекратя, но вече бях вложил доста усилия и исках да мина Мургаш и да стигна до прохода Витиня.
Разведри ме шансът да снимам една сърна.

[Zuk]

Ето я х.Мургаш, но нямаше никой. Пред сградата има чешма. Налях вода и продължих към вр. Мургаш.
На върха проявих леко нахалство и помолих хората от метеорологичната станция, ако могат да ми съдействат да залепя гумата на колелото. За съжаление нямаха нужните неща за да ми помогнат, но им благодаря - бяха много любезни и наистина щяха да ми помогнат, ако имаха възможност.

Поглед на запад - беше облачно и снимката не е добра, но според мен се виждаше Ком.

От тук до Витиня бяха около 4 часа бутане. А можеше да е час и половина спускане.
Е в тия коловоди и виетнамка зор ще види.

А ако е и със спукана гума...

Луксозна къщичка.

След около половин час излязох на Витиня при бензиностанцията. Не бях обърнал внимание, че пътя е от другата страна на тунела и се чудех дали няма да продължа по-натам по пътеката.
Между другото, пътят свършва на Витиня с една кофти бариера с катинар! Ако бях с джипка имаше да се чешам по главата какво да правя.

[lostrider@]

Колкото повече чета пътеписи и гледам снимки от този легендарен преход (Ком - Емине, или поне части от него ), толкова повече се убеждавам, че си струва гърча. zuk, браво за добрия и полезен снимков материал.

[Zuk]

Снимките са полезни, но трака е може би по-полезен! На най-проблемните места просто не ми беше до снимки.
Но си направих следните изводи:
1. Необходи ми са поне 2 шишета вода от 1,5л - аз носех 2 по 0,5л. При това не беше жега, за август не ми се мисли.
2. Надцених късмета си. Трябва да се носят - инструменти, помпа и резерна/и вътрешни гуми.

[taurus13]

2. Надцених късмета си. Трябва да се носят - инструменти, помпа и резерна/и вътрешни гуми.

Абе човек..ти накрая ме разсмя - как си тръгнал два дена в гората, без лепенки, резервна гума и помпа.

[cvb]

ааабее,пътувам си към фиуибето по ам`тракия`и гледам забулените тук-таме върхове на ст.пл. и се любувам на природата,като размишлявам кой ли сега(26-миналия месец10`30ч)скача по камънаците на билата с мтб имаше цицорести мадами в аутобуса....

[Zuk]

2. Надцених късмета си. Трябва да се носят - инструменти, помпа и резерна/и вътрешни гуми.

Абе човек..ти накрая ме разсмя - как си тръгнал два дена в гората, без лепенки, резервна гума и помпа.

Ами може да се каже, че това е първото ми сериозно каране в гората. И си викам сега като за първи път едва ли ще спукам гума...

[boris_borisov]

Само за протокола: връхчето, от което не си посмял да се спуснеш (то и аз не посмях - и двата пъти! ), не е Рудешки камък, а Бигла. Рудешки камък, Златаришки камък и други подобни са гористи връхчета по-нататък по пътя (то там само опитните туристи биха разбрали, че това са върхове). Представляват едни огромни, ама наистина огромни камъни по билото, които всеки път, като мина оттам, се чудя по какъв ли чудат начин са попаднали на това място

[azoic]

Добро каране си направил, Браво. С обясненията по снимките си е един добър пътеводител за двудневно каране.
Пожелавам все по-хубави моменти в планината (с байк) и другия път да си знаеш за нещата от първа необходимост

[v.zarev]

Браво за приключението. Да вметна едно съветче за спуканата гума - можеше да я натъпчеш хубаво с шишарки и листа и да си караш, аз поне така бих направил

[taurus13]

:agree: Браво за приключението. Да вметна едно съветче за спуканата гума - можеше да я натъпчеш хубаво с шишарки и листа и да си караш, аз поне така бих направил

Това малко е мит според мен - веднъж пробвах да натъпча гумата със суха шума. Доста зор видях докато добре я уплътня, след което се качих на байка и шумата здраво се сплеска - все пак съм 90кг живо тегло. Покарах не повече от 100м и външната гума се извади. Тогава реших да не карам байка, а само да го бутам и така издържа някой друг километър, докато шумата не стана съвсем на салата. Този номер може и да помогне на някой лек младеж да се сурне по наклона под Драгалевския лифт(макар те и по шини да могат), но не е особено приложим за преходи. Истината е, да си носи човек достатъчно лепенки, поне една резервна гума(ако съвсем се сцепи гумата) и най-вече синтетичен конец и игла за зашиване на скъсана външна гума. Е, някой ако иска да си мъкне и резервна външна, не мога да го спра , но конеца доказано върши работа- най-добре с подложка от винилов плат отвътре. Също има и някакви лепенки за външни гуми, които спасяват временно положението. Наскоро пробвах и номера с поставянето на "шина" от изрязана пластмасова бутилка - не е удачно също - мястото на което е подложката, не се надува и се получава вдлъбнатина на гумата, която много друса. Освен това ръбовете на пластмасата прерязаха вътрешната ми гума - тук пак е по-удачно да се носи парче дебел винил.
Относно помпата - хубаво е, тя да е проста и надеждна - двойно действащи, телескопни и пр. простотии са много склонни към разваляне, заради сложното си действие. Спомням си веднъж как се бях позагубил, а до тъмно оставаше не повече от час, през което време трябваше да си намеря път за надолу, че и светлина не носех. Точно тогава ми гръмна гумата. Залепих я и тогава се оказа, че скапаната ми двойно действаща помпа не работи - ни напред, ни назад. И вместо да търся път, аз се заех да разучавам действието на помпата - оказа се, че едни скапани О пръстени са се спихнали. След като им приложих малко еласто-терапия, помпата проработи малко, колкото да вкарам една атмосфера в гумата.

[boris_borisov]

Един приятел (чието мнение уважавам, понеже съветите му многократно са се доказвали като разумни и верни) беше дал идея спукани вътрешни гуми да се лепят с Duct tape. Това е нещо като черно тиксо, но доста по-дебело и по-здраво. Развива се малко от ролката и се навива например на някоя химикалка, която също от своя страна може да се окаже полезна в планината. Намира се спуканото място и просто се залепва върху него едно парченце Duct tape. Става с 10-ина минути по-бързо, отколкото с класическите шкурка, лепило и лепенки, а ефектът и здравината още не съм ги пробвал Обаче все пак използвах сватбеното си пътешествието до Лондон миналата седмица, за да се снабдя с две ролца Duct tape от един магазин за туристическа екипировка - прежалих 4 паунда в името на пробата

[Rayko]

Явно не само мен ме дразнят клоните, нахвърляни по пътеката преди х. Пробойница. Не че не може да се мине, но защо трябва да търпим наглоста на дъросекачи ли са, бракониери ли са, или там - не ги знам какви са? На кой телефон мога да подам жалба и дали някой ще ми обърне внимание повече от Арменския поп? Или така ще станем неудобни и пак ще искат да ни забранят? И ако нещата не стават цивилизовано, по европейски, кой ще ме спре да съм варварин и да се саморазправям както аз си знам?
А като стана дума за бариерата преди бензиностанцията на Витиня - няма нишо, което да я направи видима нощем - добре че имам добри спирачки и бърз рефлекс. Ако някой мине по тъмно и не я знае (като мен), като нищо ще я отнесе.
Съжалявам, че се включвам с негативно изказване в хубавата тема на човека, но наистина искам да си "сверя часовника" - аз ли се дразня от глупости, или някой върши безобразия, защото ние го позволяваме (за сега)?

[taurus13]

Пък как да не дразнещо - миналата година като слизахме от Амбарица, не само клоните, ами самите нарязани на по метър дърва бяха наметкали на купчини на пътеката. Като минах покрай 8-мата такава, ми писна и и теглих един ритник, при което дървата улетяха по склона надолу. Иначе трудно се ядосвам де, пък и избягвам да го правя, щото това винаги предизвиква още събития за ядосване - ето например, преди няколко дена, вятъра ми бутна чашката с кафе и ме поля - аз се ядосах и я фраснах в земята, след което един клон се отчупи от изсъхналото дърво над мен и ме удари по главата Затова гледам да съм по-смирен, че току виж в яда си предизвикам 3-та световна война.