

28 май 2011 година си беше един най обикновен ден за мен. Както всеки съботен ден след работа ходим с моята компания се виждаме
Порядъчно почерпен се прибрах у дома. Тя беше там. На леглото ми. Явно беше заспала дълбоко защото не ме беше чула да влизам. Направо ми причерня пред очите. Вярно е, че бях почерпен но при вида и на моето легло опиянението веднага беше заместено с неописуема омраза. Ще си кажеш какво пък толкоз. Чакайте да продължа и ще разберете. Едвам се сдържах да не избухна. Тихичко на пръсти излязох в коридора. Зад вратата държа една бейзболна бата взех я и се върнах обратно в спалнята. Тя все така си лежеше кротко. Приближих се на максимално удобно разстояние и с всичката си сила стоварих бухалката право върху главата и. Втори път не се наложи да удрям. Бях я размазал върху възглавницата ми.
Постепенно гневът ми се уталожи и се замени с някакво потресаващо успокоение.
Взех възглавницата махнах калъфката и я хвърлих за пране. Надявах се гадната муха да се изпере добре в пералнята