rarekin написа: Хора, когато сме ТАМ е хубаво да се съобразяваме с местните и техния начин на живот.
По отношение на сеното или вид култура, на която й предстоеше жътва, също искам да изразя отношение. Станалото, станало. Хората не са знаели, не са питали допуснали са грешка. НО на никой не правеше чест закачливите подмятания, бъзици и не знам си какво с подигравателен тон "Бабата, това.... бабата онова... да се снимаме с бабата..." и т.н. Доповръща ми се, че от хора, които са минали цедка, за да присъстват, и които имат отношение към планината, колоезденето и толерантността въобще, ако щете, се чуваха такива подвиквания. Поздравявам единствено Сашо, защото мъжки се изправи пред бабата и намери начин да се "извини". Дали е било най-правилното или не - не искам да коментирам, но с 10 лв. бабата няма да забогатее, нито някой от нас да обеднее - все пак повечето от нас карат велосипеди за 1000+ валутни единици от всякакъв вид и за да отидем да си правим кефа също сме инвестирали не малко пари. Ако 10-те лева са ви скъпи, поне да бяхте навели глава и скромно да се оттеглите. С 10 лв. жената може да си обезпечи храна за ден, два, три..., а там животът никак не е кеф, защото парите липсват, работа няма, млади - също. В онзи край няма възможности както в големите градове и в този смисъл, отношението, на което станахме свидетели, малко ми заприлича на "Ние, хубавите, умните и с пари, и Вие - грозните, глупавите бедни селяндури..." Пичове, всеки от нас има или е имал баба като тази, така че това е неуважение към самите вас. А колкото до коментара, че "Какво се е развикала - поне да говореше български да й се разбира!" - смятам да не го коментирам повече от това - а ти знаеш ли български?!
Пожелавам на всички да бъдат по-толерантни и добросъвестни в отношенията си 'градове-села' и 'София-провинцията'!
|| 
сервиз!
...
Два дена, не мога да си събера акъла и да напиша нещо в темата. 
Гледката оправдавяше цялия гърч нагоре.То снимки апарати, ама нищо общо няма с чувството което те обзема щом видиш тия красоти на живо и усетиш полъха ня вятъра.А като се нагледаш и настоиш...наколенки каски и газззз надолу .Спусканията бяха невероятни, особено "селския downhill" между къщите из изоставените села.Чудиш се колелото ли да караш или да се въртиш да гледаш около теб 
Имаше от всичко от технични и почти некаеми(за мен) пътеки, до широки черни пътища, където на километража излизаха едни много хубави цифрички, от които ти се разтупква и без това полудялото сърце.След спускането естествено бяхме у Ряката.. кеф, къпане, почивка, релакс.Всеки обяснява кое му е харесало от къде как е минал кой камък как е газил... 
Освен да караме колелета и череши и ягоди хапнахме.Или по-скоро унищожавахме в промишлени количества. Сещам се предпоследния ден ни поканих в една къща да ядем череши.Та стоя си аз под дървото а до мен Любо-админ и ядем и плюем двамата.Така сигурно над половин час.По едно време Любо вика аз тръгвам.Викам добре и продължавам да мляскам с наслада, като си стоя на сянка и слушам и Ники (май така се казваше момченцето с колелото без спирачки, което беше с нас в къщата ).Та той ни обяснява колко има до кръчмата и как сме щели да стинем до там.По едно време се обръща назад и гледам..Любо се премистил на другата череша и няма изгледи да тръгнем скоро да карамe 
Срамота, ама е така!
ама истински... и други разни гадинки имаше... 
На мен най-много ми харесаха първия и третия ден, и дългата пътека надолу на последния ден. И след това яденето в ресторанта - готвена храна за пръв път от 5 дни си беше дар от небето 
