
Постоях там малко да си почина също и да се охлади бирата малко и тръгнах да търся правилния черен път. В крайна сметка се наложи да проявя малко въображение и успях да го намеря, ориентирах се по горите наоколо и формата им.
От с. Росен вече започва изкачването на върха. Там трябваше на едно място да се завие наляво, после надясно, с питане и разпитване се оправих криво ляво. Влязох в един магазин да заредя бира, продавачката зобеше семки и от момента в който ме видя да влизам, определено ме намрази че й секнах зобенето. Хакнах 1 пвц бира в раницата и айде нагоре.
Нагоре баира става все по-голям. В един момент се наложи да сляза да бутам, че и бирата в раницата тежи, абе голямо потене падна


И в крайна сметка стигнах до ретранслаторите и няма нищо интересно. По едно време си викам да не би да съм объркал върха, ама питах един пазач там и той ме упъти към една пътечка.
Първоначално пробвах с байка да мина по пътеката, ама не става доста е пресечена, а по едно време има и малко скачане по скали. Общо ходенето по пътеката няма и 100 м и в един момент попаднах на нещо като скална тераса с уникална гледка
Имаше следи от огън и съответно малко боклуци от недобросъвестни граждани. Мястото е перфектно например за посрещане на изгрева на Джулая дори може да се намери място за 1 палатка. И така седя си на скалата и си лоча биричката и направо имам чувството че съм на покрива на света, а Бакърлъка не е мн висок, около 460 м н в. Ето още малко снимки:
Полюбувах се още малко на гледката и по едно време дойдоха 2 семейства с коли. Използвах случая да ги накарам да ме снимат с байка.
Пичовете и пичките с колите бяха от Славейков и като разбраха че от Бургас съм дошъл с колелото, взеха да се съмняват че нещо не е наред с психичното ми здраве
