Звездец

[Yavkata]

Това четиво не е за запалените храсталясници, но пък чудесно приляга на АМ-велотуристунгерските семейства. Тази година имах възможност да покарам на доста места, но никъде не се почувствах така приятно както на спускането от върха...но аз май почнах от средата.
След като веднъж маахме със жената пешеходно да в.Звездец (Стара планина, между Арабаконак и Етрополския проход) бях си навил на пръста да го направим и с колелца. Тъкмо да видя какво има и по посока Арабаконак. Бях чел някакви отзиви от Ком-Еминеджии, че в този участък нещо се губели пътеките, та реших и да проверя. На старите руски карти наистина имаше губещи се връзки, та така. Отделихме си половин ден без деца, метнах байковете на покрива на колата, и в 9.00 тръгнахме от с.Стъргел. Нагоре, покрай църквата, двата параклиса, пътя навлезе в гората. Настъпиха и няколко технически забавяния заради многото къпини покрай пътя. Верката беше захванала някакви детоксикации и леко си креташе, аз пък на няколко пъти се хвърлях със състезателно темпо нагоре. Общо взето -забавлявахме се.
Малко проблемче възникна с водата, тъй като чешмата в близост до превала беше с доста мътна вода, но това се преживява. Малко след излизане на билото дръпнах напред до подножието на върха. Верка ме настигна с новината , че е постигнала първата си човка. Честито Верке! Разбрала буквално какво означава прът в колелото. За щастие нямаше жертви по байка, а синките ще си минат с времето. Предстоеше ми най - трудната част. Около 200 метра стръмно изкачване , без път по меки туфи, бутайки два байка. Малко преди върха казах "Тук е караемо" и захвърлих байка на жената. От връх Звездец (1654м.нв.) се открива изключително просторна гледка. Няма да я описвам, който иска да отиде да види. Починахме малко и разгледах предстоящото и се хвърлихме в неизвестното. Аааа фантастично е. Спускането към Арабаконак започва със страхотен мек терен, наклона постоянно се променя, но и на уж по -равните участъци, ако пуснеш спирачките скороста за секунда скача до 50 км/ч. Завойчетата придаваха допълнителен привкус. Ако трябва да опиша с три думи следващите няколко километра, те са -простор, меко, скорост. Е, като всичко хубаво и това си има край. Излязохме на широк земен път. Наклона му обаче продължаваше да е приличен, за да не се налага да вдигаме седалките и да въртим. Терена също бе разнообразен. Все пак преобладаваше земната настилка, и каменистите участъци и чакъла , бяха по -скоро изключение. Внезапно изкочихме на асфалта на Арабаконак, бях пропуснал едно набелязано от мен разклонение което щеше да ни свали по"черно" до стопанския двор на Стъргал. За другия път. Два часа е, байкове са натоварени на колата, караме си към дома. Кратко каране - тридесетина километра, с около 800 метра качване. Ах, как искам пак да се пусна от Звездец.
Малко снимчоци

[Ver]

. Верка ме настигна с новината , че е постигнала първата си човка. Честито Верке! Разбрала буквално какво означава прът в колелото. За щастие нямаше жертви по байка, а синките ще си минат с времето.

Eто го резИлтата:

[xcII]

Бравос, добре сте се раздвижили. Този пост ме провокира да разбера къде е г.Етрополе, оказа се близко до х.Свищиплаз, откъдето пък си мислех за некво каране на изток, към Централен Балкан. Пък оттам има и Етрополски манастир и Етроплски водопад, който не изглежда зле на снимка.

@Ver По-лошо от падане на глава при човка няма

ed.: Етрополски водопад и Етрополски манастир Wiki

[Ver]

@Ver По-лошо от падане на глава при човка няма

Да, логично звучи пък и убедително
Но благодаря, не искам да го пробвам