Време е да се върнем към корените си...a.k.a Рудопия "11

[БайКария]

айдеее - http://bikearea.org/rudopiia-11-zavrash ... hteto.html

[icho nikolov]

Както казват по някой ъгли на картата: "Айде ре?"

[mirosr]

А'ре идваме!

[icho nikolov]

Малко впечатления от Таня Налбантова...участничка в мероприятието (с нейно позволение разбира се):

"thirty dirty

1."Бай, моли се и обичай" - Нейчо...
2.Опитах шишаркова ракия с малинов сок
3.Разбрах, че мога да викам от умора и изтощение.
4.Изкъпах се в най-студената река.
5. Аз, пътят, реката, планината и небето. Има щастие. Това е прекрасно.
6.Разбрах какво е зенит. Че звездите са карта, мозайка и са различни тук и в Чили. Направих си дупка в небето и погледнах вътре в нея. Разширих си вселената.
Време, пространство, и после...
7.Научих се да смазвам верига. Научих се да си оправям веригата, когато ми падне. (Благодаря ти, Наско, с едно движение, отвори нова папка в менюто от възможностите ми
8.Смях се всеки ден. Задушаващо се смях: Ичо, Радол, Нейчо, Иван, Вернер - може ли това вашето да се маринова за черни дни ??????
9.Изкъпах се в село БЕЗВОДНО.
10.Пак там, разбрах, че ъгълът на пирамидите не е случаен. Ама, разбира се
11.Спах на асфалт, дишах асфалт.
12.Пих мляко от пъпеш. Наздраве, Дени. Ще ме превърнеш ли в тиква-каляска-после принцеса щом можеш да правиш такива чудеса
13.Озовах се в Кърджали на колело!?
14.Разплаках се само веднъж: от щастие
15. Видях рая, помирисах го и той ме погали. Намира се в градинката на Маджарово, в устата на Дени, която го отнесе със зъби надолу при нас към реката, и продължава нагоре по завоя на Арда..
16.Събудих се под цвете, целунах го и му казах добро утро. (нека не звучи глупаво, беше много хубаво)
17. Видях и дявола. Под него има крава.
18.Научих, че траките са плакали, когато се ражда някой и са се радвали, когато умира. Почувствах се Хубаво в гробница.
19.Видях, че има село на нимфите и Афродита. По пътя за Хасково.
20. Момчето от Балчик ме научи да казвам "Как се казваш" на турски. Adin ne, momche ot Balchik ? И този път ни се размина леко с тройното падане Не ти казах довиждане, когато си тръгваше, а "Ехо".. но явно ехото ми е било тихо.
21. Качих се на Перперикон с колело. Един чичо ми обясняваше някаква история за мястото в 8 вечерта, древности-мревности... много, много, ама много по-маловажна от цялата вълнуваща история на това как се озовах там.
22/ През цялото време можех да разчитам на помощта на психиатър.
23/ Трябва да се науча да слушам, защото шансът понякога тропа много тихо на вратата.
24. Мъжете са по-силни от жените. Буквално. Или поне нямат проблеми с гравитацията - Движат се и нагоре и надолу по-бързо. Нейчо, освен другото, може да не диша.
25. Донесох си малко мравки вкъщи.
26. Забравихме сините тръни.
27.Синьо е лятото.
28. Koгато ти е топло и потъркаш ушите си с лед, изтръпваш от хубаво.. Между другото работи и с гроздови зърна от хладилника..
29. Window произлиза от 'wind-eye', окото, през което влиза вятъра. Викинг
30. Когато се прибрах, се оказа, че съм счупила спирачките.
Уич мийнс няма спиране (или вещица)

"
Автор, пак да кажем: Таня Налбантова

[pavle]

И пътеписа - http://bikearea.org/rudopiia-2011%E2%80 ... mezek.html

[sailman]

Бравос! Много добро!

[outfaced]

класика и безвремие ...
Дай боже всеки му. И колко поетично само

[xcII]

9.Изкъпах се в село БЕЗВОДНО.

благородно завиждам за което некой ден ще разгледам надявам се панорамите от вр. Чиляка..

[pavle]

тоя Чиляк по-добре го качи без колело А и имай впредвид, че от едната страна е обрасъл вече и гледката, която я е имало преди няколко години, не може да се види.