Ето че се събудих. Вече беше 29 април. Дори не подозирах какво ще се случи по късно през деня. Станах и се приготвих за даскало. Днес имахме само 1вите 2 часа - ИТ. Перфектно, защото имаше тържество в училище по случай пролетта. Дори не си взех раницата и тръгнах към даскало. Влезнах в час и неусетно минаха и 2та часа. Решихме да отидем с един фр на кафе. Ето че след няма и 5 мин вече бяхме в "Дали". Настанихме се и лафихме доста време. Не след дълго към нас се присъединиха един фр и една фр. Постояхме още малко, а аз се опитвах да се свържа с едно момче, за да се уговорим да караме колела следобед. Не успях да се свържа. Тръгнахме си от кафето и се отправихме с едното момче към дюнерите в градската градина. Хапнахме и се разбрахме да караме към 2 :30. Прибрах се, майка ми не беше тръгнала още за работа. След малко се изнесе, а аз обядвах и седнах да проверя клюкарника (фейсбук). Телефона звънна, беше момчето с което не успях да говоря малко по-рано. Каза ми, че са решили днес да ходят до "Дамбала". Веднага казах, че съм навит и направихме уговорка за 1:30 на едно място във Веселчане. Затворих и осъзнах, че имам и друга уговорка в 2:30. Обадих се на момчето и започнах да го навивам да дойде и той. Макар че имаше работа, успях бързо да го навия. Стана 12:20 и започнах да си оправям раницата - дрехи, вода, нещо за хапване и за сила. Изкарах колелото и отпраших към Пентагона (този дето се намира на пазара). Срещнахме се и отидохме в гаража му да напомпим гумите. Мойте бяха супер и не ги пипнах. След това дойде още един приятел - Т.П. И той щеше да идва към Дамбала. След има няма 5 мин вече карахме към ОДК. По пътя спрях да заредя кроасани от един хранителен магазин. Качихме се горе и към 1:20 тръгнахме към Веселчане. По пътя спряхме до една бензиностанция да напомпаме отново гумите, само че този път с компресор (става много по-лесно, мързелива работа). Към 1:35 бяхме на уговореното място с другите. Малко почакахме и след малко се събрахме - аз и още 4 момчета. Ето дори и сега не очаквах какво ще се случи по-късно. Само очаквах да се приберем на време, защото знаех че пътя си е доста сериозен. Пътувахме по пътя за Момчилград. До Глухар се отбихме да питаме за пряк път към Летовник. защото през реката щяхме да стигнем за половин час, а иначе час и половина изкачване не ни мърдаше. Ето че пряк път няма... Хванахме си отново по асфалтеца. Тук се присъедини към нас един пич с мотор, лично не го познавах, но с другите се знаеше. Караше с нас. Имахме си ескорт ;д. Стигнахме на разклона за Момчилград и ние продължихме по моста. Започна изкачване, аз с едното момче карахме в края, защото беше влезнал в голяма дупка по пътя и задната му капла и гума бях изкривени. Зор голям, яко набиране на горе, но в един момент ми писна да си давам зор, започнах да бутам по нагорнището. Бутах, карах, бутах, карах, стигнахме до 1вото село - Груево. Останалите бяха вече доста далеч, защото следваше спускане. Имаше 2 пътя и само една изкривена табела на която пишеше "Дамбалъ 7 км". Леле от разклона за Момчилград сме минали едва 1-2 км, а бяхме скапани. На всичкото отгоре незнаехме по кой от двата пътя са тръгнали другите. Видяхме едно лапе и го попитахме на къде са тръгнали 2ма с колела и 1 с мотор. Лапето мълчеше... помислих си в първият момент, че не знае български. Да но след миг то посочи единият път. В далечината май мернах едното момче с колелото да изкачва баира. Спуснахме се и ние по пътя. Ехх релакс, надолнище и ние летяхме с голяма скорост. В далечината видяхме стадо овце и каракачанско куче. В този момент пак си помислих - сега ще ни погне и да са ни здрави краката, защото пак започваше изкачване. Наближихме го и то тръгна към нас лаейки, усилих въртенето на педалите, но като се изравнихме с него то избяга. Продължихме и след малко отново забутахме колелата. В далечината на високото видяхме другите 3ма спрели да си починат и да ни изчакат. Стигнахме скоро, попитахме един селянин къде е Дамбалата, той ни посочи един връх и каза - По нагоре има още ... Направо ми причерня ;д казах си - няма да се откажа, до тук сме дошли. и продължихме нагоре, къде бутахме, къде карахме. Този селянин вървеше подир нас с каручка. Доста се позачудих дали да не се хвана за нея и магарето да ни мъкне по нагорнището. Даже си помислих да се вържем за мотора и нагоре ;д. След дълго и уморително каране и бутане стигнахме до някакво селце. Продължихме отново, другите бяха на пред и спряхме под едно дърво на сянка да починем. Отново тръгнахме, а изкачването продължаваше. Все повече се приближавахме. Ето че след малко стигнахме и минахме през Летовник. На края на селото имаше чешма.
Спряхме да починем и да напълним вода.
От там започваше черен път. 2 пъти по стръмен и висок. Започнахме да бутаме. В главата ми минаваха мисли как ще се спуснем, дори страх ме хващаше като се замисля. Пътя беше убийствен offroad.
Бутахме и с изкачването се виждаха страхотни пейзажи, в ниското се виждаха селцата и пътя по който бяхме минали. Той приличаше на една много много тънка нишка.
Вече беше станало към 4 и нещо май, и продължавахме, за да успеем на време да стигнем и да се върнем... Изкачвахме се и по пътя попитахме един овчар дали сме близо до Дамбала. Той каза, че чешмата с лековитата вода била веднага след хълмчето. Да ама не... продължавахмемин стигнахме, като да не повярваш, но ето я чешмата... Захвърлихме колелата и отидохме да пийнем вода. часа беше към 5:30 - 6:00, починахме доволно. Решихме да тръгваме, преди това направихме малко фотосесия как сме изглеждали преди и след това ( след пускането ) - кой без зъби, кой без ръка. Шегувахме се. Ето че се пуснахме надолу. Имаше доста голямо разстояние между нас, все пак за безопасност. Аз тръгнах последен. Засилих се доста бързо, скоростта продължаваше да расте. Изведнъж зад завоя изскочи една от големите кални локви. Натиснах задната спирачка, но колелото не забави скоростта, само поднесе. Тогава натиснах и предната и задната, но отново колелото не забави ход, спускането беше стръмно. Тогава започнах да въртя педалите колкото сила имам, колелото беше като неуправляемо, влезнах в локвата и целият станах в кал, от крака до глава, продължавах да въртя и дори не мислих за спирачки, единствената мисъл сега ми беше - дано да не поднесе и да падна в локвата. След като я преминах успешно, колелото блокира и аз спрях, веригата беше паднала, слезнах да я оправя. Минаха 5 мин докато тръгна отново, адреналина си каза думата. Качих се и започнах да въртя яко, след няма и 1 мин започна 2пъти по стръмен склон от предишния, задната гума поднасяше и нямаше никакъв шанс да спра без да падна. продължавах да въртя по надолнището, а скоростта растеше. Изведнъж в далечината на завоя видях момчето с мотора да маха... помислих, че са спрели да ме изчакат, защото се забавих, след миг вече бях до него, а той викаше - Намали, намали... Да ама аз не го чух....
зад завоя какво да видя, всички са спрели, а аз нямах никакъв шанс да спра с тази скорост, натиснах и 2те спирачки, колелото забави малко. Пред мен зейна голям коловоз, не успях да го избегна и прас през него. Предната гума потъна и както се бях засилил изхвърчах през глава от колелото и бум в калта. Колелото ме последва и падна върху мен. Само за миг си направих тест, дали всичко ми е наред... Като да не повярваш, но дори драскотина нямах. Помогнаха ми да стана, и започнахме да се смеем :д, стана ясно, че от 5тимата с колела, само 2ма са минали успешно, след това аз и другите 2ма сме се изтърсили на едно и също място един след друг, затова момчето е излезнало зад завоя да ми каже да намаля... ама пуста скорост, прецака ме :ДПостегнах колелото и тръгнахме отново по надолнището, този път не бях последен, засилихме се отново и отново натиснах спирачките, но колелото поднесе брутално, нз как не паднах, но влезнах в засъхнал коловоз. От там мърдане няма... а коловоза вървеше точно напред където пътя свършваше и започваше пропаст надолу. Скочих с колелото и излезнах от коловоза, натиснах спирачките и започнах да избягвам камъните. Цялото колело скърцаше, а зад мен се чуваха викове ;д. спрях на метри от пропастта и бързо се отдръпнах, защото зад мен идваше другото момче ( с изкривената капла ). И той като мен се беше наврял в коловоза и спря точно на моето място :Д ако не се бях дръпнал щях да съм пътник.
Спряхме за момент от адреналина който ни държеше, взех си въздух и тръгнахме отново, бях последен защото си казах, че ще карам по-бавно. Нямаше и 20 метра когата видях момчето пред мен да спира. Аз натиснах на максимално и 2те спирачки, но не съобразих, че задната поднася, а предната блокира и ме преметна през глава отново, но се усетих и скочих. Беше смешна гледка, колелото падна, а аз паднах на крака и продължих да тичам от инерцията на долу :Д минах около 5-6 метра, не успях да спра. Засмяхме се и продължихме. Скоростта нарастваше постепенно, след 2 мин някъде, вече нямаше никой пред мен, колелото се тресеше адски много, ръцете ме заболяха да държа кормилото, скърцаше, а задната спирачка почти не държеше вече. В този момент си мислех какво ли ще стане ако спукам гума сега... Камъните бяха много изровени, хвърчаха покрай колелото, а ръцете и краката ми вече едвам държаха. Карах и се стремях да държа една скорост и да намалям лека полека. Изведнъж видях в далечината 2 от момчетата. Наближих ги, натиснах спирачките, колелото отново поднесе и около 15 метра след тях спрях. Слезнах и се върнах до тях. Едното момче - Т.П. се държеше за ръката и охкаше. Беше си счупил ключицата. Опитахме се да измислим нещо и да обездвижим ръката му. Макар да сме минали през хиляди обучения за 1ва помощ, бяхме забили тотално. Вързахме го с един колан, за да придържа ръката. Обадихме се на другите да им обясним защо се бавим. Викнахме пича с мотора, но Т.П отказа да се качи. Хванахме колелата и започнахме да ги бутаме. Неговото колело беше с спукана задна гума. След около 15 мин излезнахме на шосето. Другите бяха там. Решихме да се обадим на 112, за да пратят линейка. Т.П. не можеше да кара колело, а пеша до най-близката болница щяхме да си ходим сиг до другия ден. Звъннахме, линейката се забави около 20 мин. Дойде и качи Т.П., а с него и едно от момчетата. 3мата с колелата останахме, остана и пича с мотора, но имахме още 2 колела... едното момче се обади на баща си да дойде да качи 2те колела, тръгнахме по пътя, за да не губим време. Не след дълго колата пристигна. Качихме ги, но едното колело не беше със стандартна рамка и трябваше да сложим друго. Оставихме колелото със спуканата гума и качихме едно здраво, след като ги натоварихме баща му тръгна. Започнахме да лепим гумата. Времето напредна, стана към 7 и нещо, слънцето залязваше и взе да става хладно.
Сложихме лепената гума, но отново издишаше. Ядосани започнахме да лепим друга гума, след няколко неуспешни опити, вече почти се беше стъмнило, тръгнахме. Летяхме направо по пътя, бързахме колкото можем, към 8 и нещо бяхме вече в Летовник. Обадих се на пострадалия фр, да видим какво е станало, доктора потвърдил счупването и още стоял в болницата - кофти работа. Продължихме да се спускаме. Ето че излезнахме на разклона за Момчилград. Аз се бях скапал тотално, но продължавах да въртя. Моето колело нямаше нито светлини нито отразители ( да добавя, никога повече няма да карам без светлини в тъмното, нито дупките се виждат, нито колите те виждат. С 300 зора взех изкачването и вече бяхме до Гледка. Следваше спускането от Веселчане. Едното момче се прибра, пича с мотора също, а аз продължих с единият фр, към Арпезос. След 10 мин вече бяхме там, свалихме 2те колела от колата на баща му. Звъннах на едното момче, което беше с Т.П в болницата, след малко дойде и си взе колелото, и продължихме към гаража му да оставим другото, аз се качих на мойто и с другата ръка хванах колелото, лека полека тръгнахме. Стигнахме до пазарската улица - Вашингтон. От там се засилих, колелото което държах се отскубна, загубих равновесие и прасс през глава напред. Отново късмет, нищо ми нямаше освен драскотини и факта, че съм кален целия. Продължихме пеша, не беше далече гаража. Оставихме колелото и аз продължих към нас сам. Прибрах се, метнах колелото в двора, съблякох се още в двора, и взех изцапаните дрехи с мен нагоре. Майка щеше да се вбеси, ако ме беше видяла така. Чак сега забелязах, че кецовете ми не се виждаха от кал :Д. Изкъпах се набързо и буммм в леглото.
Така завърши този ден...
Надявам се да ви е било интересно.
