Ябланишка есен

[Yavkata]

Свистене на ветрец. Бръмчене на гуми по асфалт. Пет,тялото се събужда, осем,мускулите загряват, дванайест,дишането учестява, осемнайсет километра.Ябланица. Топлината на слънцето. Склонове. Жълто, зелено , злато, кафяво,оранжево. Кола. Слизат две усмивки. Едната е емблематична. Здрасти Любо, Жоро. Кола. Милко, Пацо, Васко. Още усмивки. Прегърбена бабичка затръкнала се нагоре по стръмен скат. Път.Вие се. Златно, зелено, жълто, меко, бързо, леко, щастие, възторг. Било. Простор, свобода. Мургаш, Козница,небе, Огоя, свобода,Чукава, колела, Асарица, златно, Елешница, песен, есен. Пътечка, скорост, страх, кеф, дрифт, порта. Къщенце, бабенце, дворче, байкъри, смях, радост. Старт, прах, сцепление, без, пак, дрифт, страх, еуфория, вик. Спиране , тръгване, скок, смях, радост. Път, покой, пейзаж, лекота, удоволствие, спокойствие. Било. Игра, гледки, маршрути, усмивки , раздяла. Билен път, самотно въртене. Надолу, нагоре , къща, нагоре, есен, зелено, скали, гора ,било.
Изгубен път, храсти , драки, гора, влачене на колело, златни листа, дири от пътека. Скорост, трепет, овладяване, спирачки. Ръбче, дървета, тясна ивица пътече, гуми, надолу, надолу. Трепет, възторг, лакомия за още. Концентрация , скорост, скок,умора, внимание. Есен, есен, спринт, сипей, Бакьово. Вик на възторг, придвижване. Залез, кръчма,колело, път. Есен.Щастие.Ябланишка есен.

[Admin]

You and 5 others like this!
Планината - социална мрежа от древни времена.

[motomarzel]

Наистина чудна картинка...невероятна красота...
Или както Yavkata го е описал - низ от емоции

[taurus13]

Явка, това е най-дългото хайку, което съм чел.
Чакай да сложа и някоя снимка за онагледяване на идилията. Жалко, че в събота не взех апарат, щото пак беше много красиво. Ходете карайте в района, че има яки пътеки, една част от които Админ си е направил труда да опише, но колко още се подават оттук оттам и само чакат някой да ги хване. Има и за по-начинаещи, има и за по-напреднали. За любителите на ФР-а пък има множество ерозионни форми, където дори трудно биха си сучпили главите, защото е сравнително мекичко

[Yavkata]

Ябланишка есен ІІ
Нямах търпение да споделя този маршрут със спътницата си в живота, и ето не минали и две седмици от както го карах, вече въртяхме по асфалтчето към Ябланица. В 12 на обяд, Слънцето безжалостно печеше и почти успяваше да разтопи леда по локвите.Ветреца нежно щипеше лилавите бузки. Измъкнахме се от досадния асфалт и поехме благото пътче.

За моя изненада за двете изминали седмици златото по листата бе заминало в кафявата гама.

Достъпа до чешмичката под билото бе сериозно затруднен от обледеняването.

Все пак макар, че северните склонове бяха смръзнали, поне гората ни пазеше от вятъра.
Неусетно вече се носехме по билото, зад гърба ни връх Асарица ни изпращаше заскрежен поздрав.

Малко ми липсваше пъстротата на отминаващата есен, но и нежната пастелена гама на кафявото галеше сетивата. По такива пътища се пътува с леко сърце.

Западналите, но все още оцеляващи къщурки по билото ни напомняха за кипялия тук живот.

Е, понякога се налагаше да влеза в една отработена роля.

Когато пътя е такъв, колелата се движат сами.

Е, лежерът си има и край, добрахме се до началото на сингълтрака.

На това каране ми се наложи да слезна само веднъж от колелото, класическо съчетание на наклон, скали , храсти.

Ver, се отдава на традиционно упражнение - бутане надолу.

Тук в по-ниското златото се задържа все още по клоните.

А колко е удобно да се кара по мекото килимче.

Естествено няма как да минем и без любимите ронливи улеи.

От ляво иглолистни, от дясно широколистни, по средата улей (и храсти, и храсти).

И още веднъж.

И както се казва "Не само нагоре е приятно!"

Като всяко хубаво нещо и това маршрутче си има край.

Но поне е хубав!

[xcII]

абе кефи ме как го давате, без много зор, цък-цък-трък-ряз-и фин аз поне на тва темпо се наслаждавам най-много апропо, има село Ябланица и град Ябланица. От снимките, предполагам, че по-скоро сте карали около с.Ябланица..