Bikerider,Toyaga,в повечето случай съм съгласен с вашите тези,но в случаят си мисля,че не говори за едно и също нещо.
Имате предвид(поне от прочетеното),че е дебилно да тормозим/малтретираме/убиваме дори бездомно куче,ако то не ни закача.
Вярвам,такива хора тук няма.(поне другите пишещи в тази тема)
Според мен става дума за кучета който поради една или друга причина "нападат" с цел хапане.
Имал съм какви ли не случки с кучета и така като гледам май мен най-много ме гонят псетата

.
Принципно когато си ходя/карам навън дори не обрщам внимание на кучетата около мен.Бих казал също,че страх не изпитвам от кучета като цяло.Въпреки това оначе дори докато съм бил пешеходец(не съм тичал) са се опитвали да ме оръфат не малко кучета.Преди повече от 5 години едно куче(не е пазач,но се навърта около платения паркинг точно на съседната улица)което преди този ден никога не ме беше лаяло,а даже обратното-галил съм го,хранил съм го.Баща ми също.Но в точно определения ден имаше една кучка до една кофа пред гаража.Та тази тъпа помиярка незнам какво и щукна в кухата глава,но реши,че трябва да започне да лае мен и майка ми с която бях тогава.Веднага когато това куче което ми е било "приятел" досега ми скочи с оголени зъби и без да губи време се опита да ме захапе за глезените.След като ги гледах и двете кучета,без отстъпвам как няма да се откажат ми се наложи за първи път да ритам куче.Два пути трябваше да му ритна муцуната за да се откаже най-накрая.А гадната рагонена кучка през цялото време седеше зад него и не спираше да Лае.
Това същото куче от другия ден се държеше все едно никога не ме беше нападало.В случая кой е виновен?Това куче го знам от малко и то винаги е било около паркинга и никой не го е стресирал.
Това ми беше първата подобна случка.Тогава нямах колело,нямах гуми и не съм тичал.
Пеша миналото лято докато бях на бачкане,зад НДК ме обкражиха три черни домашни пудело

Да знам,че е смешно,но искам да акжентирам,че собственичката не ги е насъсквала,аз пак не съм тичал,нито ме е било страх закаквото и да е,даже точно тогава се подхилквах.Докато те ме лаеха и се опитвахава да ме захапят пак се смеех:DОбяснете тогава защо?Жената ги викаше,но те не я слушаха.Дори факта,че ги подмятах и трите с шутове(леки,не се опитвах да им откъсна главите,а само да ги отблъсна;)) пак не ги спря.Чак като почна да ги боли май се оттеглиха...ръмжейки от далеч

.Смях общо взето,но отново непонятно нахвърляне.
Отново повреме на лятото,отното повреме на бачкането

,но в драгалеци около някви къщи.
Тогава си бях виновен аз де,но пак несъвсем.
Понеже камиона беше на майната си от къщата,където беше екипа,аз реших да пробвам да съкратя вървенето пеш през някъв път.Та беше задънена пъте,а накрая имаше една къща с отворена порта и в нея куче-пазач.Така,едно едричко беше малко след като го чуш да лае вече летеше към мен през портата.Собственика крещеше от върте "Стой",но запореден път ефект нямаше.
Та отново с усмивка на лицето си казах "Уф,пак ли?":) не го и изкаках да направи опит да ме захапе,а направо в челюста един шут,колкото сила имах.Но незнам как се свести и продължи да ме лае.Собственика вече беше наблизо и продъжаваше да го вика,но няма да го чакам аз него да го прибере,то продължаваше да се цели в краката ми.Ритнах го още веднъж само,пак със все сила,завъртя се и точно навреме човека го хвана за кайшката и си го прибра.Извних му се на човека и си тръгнах.
Това са само случки когато съм без колело.Предполага се,че в тях не би трябвало аз да съм породил "страха" и "агресията" на кучетата до степен озверяване.Нито вода съм имал нито нищо друго под ръка.Пък кучешки незнам

...а кучеТА съм имал.Демек,не е нещо в мен което да поражда омраза във всички кучета,а си е индивидуално.Когато ме нападне куче с цел да ме хапе ще ритам естествено колкото да отстъпи,после си тръгвам.Не съм садист,няма да го гърмя после само от тъп гняв.Точно за това разграничение става дума.
П.п. на колело са ме гонили и глутници и единици,системата ми е проста-бия рязко спирачките и се обръщам към него да му покажа,че не бягам от него.Ако въпреки това продължи слизам от колелото и тръгвам към него(ако е на разтояние),ако дори тогава то не отстъпва си чакам да се приближи и ритам към него,колкото да го стресна.В повечето такива случай вече са ме оставили,но ако са упорити-еми и аз съм упорит:D
А ако съм с достатъчно висока скоросто и не ми се спира,в двицение се целиа в муцуната му,леко му закачам муцуната с обувката(доакто съм на колелото нямам достатъчно силен ритник)колкото да се разкиха и така се свършва:)
Нямам охапвания въпреки,че са ме нападали повече от 30-40 пъти.
Кракто обобщение на моята несвързана мисъл-
Ако ме лае дадено куче и се опитва да ме наръфа,правя всичко възможно то да не успее,но без излишно насилие.

Незнам какво общо има това колко сладко е кученцето като малко.То и серийните убийци някога да са били сладки бебета,но...
Така,че нема се пуашите,аз поне излишна агресия не прилагам нито към куче,нито към каквато и да твар.
ТОЧКА.