Събудих се сутринта с едно гадно чувсто - махмурлия от предишната вечер... Погледанах навън о.0 доста светло е?!? Не можех да повярвам, че никой не ме събуди рано рано да ме юрка за даскало, все пак ми е последна година. В първият момент си помислих - какво ли е станало... Но бързо заграх, че е събота ^^. Станах погледнах часовника, едва 9 часа. Яко имам цял ден. Хапнах, излезнах на разходка. По късно към 1 се прибрах и хапнах, един фр ми звънна да отидем на кафе. След малко вече висях и се наслаждавах на кафето. Лафихме си глупости. В този момент телефона ми звънна. Погледнах - една фр. Навих я да дойде при нас. Но не и се стоеше и попита дали ни се карат колела. Направо тъпо ми стана, защото нямах задни гуми (имах ама бяха спукани доста жестоко). Фр ми предложи да ми даде негова гума... изкефих се на макс. Станахме от кафето и уговорката беше след час да сме във Веселчане. Тръгнах към пазара да си купя вътрешна гума. Взех я и бързайки се прибрах. Да ама ме мързеше да бутам колелото 4 км до другият край на града и затова реших да му сменя гумата и да карам внимателно с една многоооо изтъркана гума. Да ама проблем. Помпата е в колата, а колата не е в гаража... почти се бях отказал когато видях съседката. Поисках помпа, защото често ми се е налагало да взимам от тях. Да но проблем, мъжа и го нямало и не знаела къде е сложена помпата... отново се отказах, събрах багажа в раницата и тръгнах да излизам в този момент някой ме извика от вън. ^^ Дадоха ми помпа, бързо смених гумата, напомпах и тръгнах. След няма и 5 мин бях в парка и висях пред дюнерите, за ядене. Тръгнах към "Левски" (статуя в града) там имах уговорка с приятелката на която и се караше. На 10 метра от нея скокнах засилен на бордюра, изключих, че гума нямам и карам по "въздуха". Чу се най - ужасният звук.... ФЪЪЪЪЪССССССС! и след миг карах по капла.... Мамка му... изнервих се много яко. Гумите на момичето също бяха спаднали и тръгнахме към Веселчане бутайки. Стигнахме до първата бензиностанция. Аз бързо залепих гумата и напомпах и вече се носихме към момчето което ме чакаше с още един фр. Молех се да не се спука пак преди да стигнем. Стигнахме успешно, но времето напредна и щеше да се стъмни скоро. Бързо сменихме гумите и вече зареден газ към Гледка. Готино, но изморително... изкачвахме се. Бях отвикнал, но нормално доста време не се бях качвал на байка. Минахме през една ромска махала (съвет карайте бързо, защото може да ви изчезнат каплите :Д ). Пуснахме се по едно офроудче и скоро бяхме на крепоста Вишеград. Направихме си снимки. Нямаше време да се спускаме към язовира затова хванахме по същият път. Газ до дупка... спряхме след селото на "богатите". Сложих светлините и газ към Кърджали. Лесно стигнахме, защото беше надолнище. Обаче вече си е студенко... измръзнах си от вятъра. ;д
Стигнахме във Веселчане. Сбогувахме се с едното момче, а аз момичето и другото момче продължихме надолу. На кръстовището момчето сви и продължи към тях, а ние продължихме напред. Сбогувах се и с момичето и тръгнах към нас... Вече си беше студено. Прибрах се, чай на екс. И ето сега дойде ред да пиша тук. Сега сядам да чета една книга.
Приятна вечер!
Иначе хубаво е, че имаш мерак да пишеш, но опитай поне малко по-стойностно да е, като съдържание и изразност.
кефят ме снимки с идея и изпълнение 
Иначе не беше зле, даже много ми хареса 1-та снимка!
Наистина обаче е разказано, сякаш сте на кафе... и си лафите за преживяването. Но успех, човек се научава. 
