Вчера съпругата ми ми подари книга.

Сигурен съм, че ще ми хареса. Първата ми среща с човек, обикалящ света с колело беше в Словения през 2007. Там се запознах с един англичанин, който всяко лято обикаляше европа по 2 месеца с верния си железен trek. Живееше в Словения и ми беше комшия. Карахме двамата и ми разправяше за премеждията си по пътя. После през 2008 в Шумен докато се прибирах от работа с колелото срещнах мъж с колело отрупано с багаж, който се оглеждаше и изглеждаше загубен. Заговорих го и му предложих помощ. Льоро от Франция беше много весел младеж, тръгнал с колелото си за Китай. Остана да спи в нас, а на другия ден го изпратих карайки с него до морето, където се разделихме и той продължи за Турция. Преди година майка ми беше по работа в Холандия и ми донесе подарък - дисаги за колело. Там всеки имал колело... и дисаги. Още същото лято мислех да ги монтирам и да направя лек преход от Дуранкулак до Резово, но се отложи. Един ден ще монтирам дисагите и аз ... въпрос на време е

Обичам да чета пътеписи. Обичам и да пътувам. Както казах, сигурен съм, че тази книга ще ми хареса ...
Ето и резюмето от гърба на книгата
"
Вятър. Плътна, препускаща към мен стена. Удря ме, разлюлява ме с поривите си. Раздразнен от безразлично подминаващите ме камиони и автобуси, вятърът с клатушкане и криволичене се успокоява. За изминатите месеци с него сме първи приятели. Понякога ми помага, тласкайки ме напред, понякога ме бута стремително назад или просто създава илюзията, че изобщо не напредвам. Сякаш ме наблюдава, надхитряме се, надлъгваме се, а всъщност и двамата сме свързани с едно единствено нещо – движението. Ние сме едно. Усещам го как ми говори през отворите на каската. Докосва ме с нежността на любима в нажежената до бяло атмосфера. В тропиците съм, тежко се диша влажният, плътен въздух и всеки ветрен полъх утолява жаждата ми за прохлада. Пътувам из Индия, където животът кипи в буквалния смисъл на думата и динамиката му позволява да отделиш дори и невидимите на пръв поглед нюанси. Всяка секунда съм свидетел как Бог твори пред мен с палитра и четка в ръка. Самият аз съм част от картината, чувствам се като току-що нарисуван и боята ми е още мокра. В движението си оставям цветни мокри стъпки по платното на твореца. В една и съща секунда сърцето ми ликува и се свива от болка и състрадание. Аз съм тук. Пътувам, за да те видя, пътувам, за да ме спреш, пътувам, за да те срещна, пътувам, за да се върна отново при тебе. "