Ей, да не кажете, че не караме:
Много хубаво каране (поне за мен) си спретнахме тази неделя. Имаше привкус на приключение, екзотика и какво ли още не.
Започнахме в състав двама Миленовци, Станимир, Галин, Вальо и аз. Тръгнахме да се движим в редичка като едни истински шосейки, но още не стигнали 5и километър и аз имах инцидент. Карайки след първия колоездач, не виждаш нищо, освен задните му части и Галин в последния момент сви леко вдясно, за да избегне дупка в асфалта с локва, но аз се наврях точно в нея и спрасках току-що сменената си задна гума. С друга гума нямаше да се случи, но точно тази Geax Aka е доста тънка и ей ти я задната вътрешна прищипана. Казах на момчетата да заминават, а аз ще ги настигна, след като сменя гумата: имах си и резервна, и помпа, щях да се оправя. Те обаче истински кавалери: Вальо сменя, Запа помпи, другите се суетят наоколо. Чак неудобно да ти стане
Благодаря, момчета
Тръгнахме пак, вече по силистренския път. Асфалтът гладък, хубав, нов, а моята гума продължава да си изпуща. Ех, че нали току-що я смених :01_crazy.gif . Оказа се, че цевката изпущала. Никога не съм имала такъв проблем, но ето, и това ми се случва. Пак Вальо направи някаква магия и спря да изпуща. Хм, след малко пристигаме във Венец! Е как така?! Само 33 км сме карали, а вече сме наполовина на 90 и няколко километровия маршрут. Цъкам, правя сметки, нещо не се връзва... Ами в крайна сметка ще си караме, пък ако дойде малко, ще врътнем един Каспичан, Мадарски конник и чак тогава прибиране.
Маршрутът наобратно минава през редица делиормански селца: Черноглавци, Сини вир, Лятно, Долина, Лиси връх, Войвода, Избул, Върбяне... после Златна нива, Царев брод и Шумен. През селата, вместо да чакаме Gps-a на телефона да зареди, използваме метода "ориентиране по местен жител". Това безотказно работи, а хората са толкова дружелюбни, насочват те с удоволствие, разпитват откъде сме, поздравяват с "добре сте ни дошли", пожелават лек път. Абе страхотни хора, макар и на външен вид за несвикналите може да е леко стряскащо.
За съжаление не се разминахме само с моята гума, а имахме още два инцидента. Първо Black Doberman Down и Милен в бодливата тел. Спомних си за секунди
този момент от миналогодишния Тур, но за щастие нямаше чак такива последици. Продължаваме, но това не било последното изпитание за колелото и колоездача. На село Лятно имаме счупена задна ос. Положението е безнадеждно и Доберман-ът минава на вариант "Обади се на приятел". Докато чакаме транспорт, който да прибере счупената ос, хората от селото предлагат да влезем в двора им, за да се скрием от току-що започналия дъжд. Много мило от тяхна страна, възползвахме се веднага. Малко отмина дъждът и отново сме на път, с един колоездач по-малко.
Намаляме темпото надолу, асфалтът вече е доста хлъзгав, трябва да се внимава. За сметка на това минаваме по много живописен маршрут: следват селца, окъпани от пролетен дъжд зелени хълмове, по които пасат кравички и овце. Тук-там някое малко язовирче. Въобще: швейцарските пейзажи ряпа да ядат!
Отминахме непознатите за нас села (за пръв път караме този маршрут) и идваме все по-близо до "цивилизацията": с. Войвода и с. Златна нива, където ни завари големият дъжд! Вали като из ведро, а ние се гушим като врабчета под една стряха на мегдана. Трябва да кажа, че през което и село да минехме, навсякъде ни надушваха местната банда малки колездачи и с удоволствие покарваха малко с нас, цъкайки след колелетата, екипите и каските ни. Някои подвикваха: "Кушия, а?" (състезание, демек) Ами нещо такова: състезание за най-идиотско хоби в дъждовен ден
Не направи изключение и с. Златна нива: там малчугани наизлязоха като гъби след дъжда и весело прецапваха реките дъждовна вода. На нас ни оставаха няма и 20 километра до Шумен, а вече бяхме толкова мокри, че и на нас не ни пукаше от локвите. Предложихме на малчуганите да карат с нас до Шумен, а те малко несигурно отказаха. Сигурно са си представили майките си с точилките в ръка ако случайно се осмелят на такъв "подвиг" да идат до Шумен с колело.
Още само 2 баира и сме в Шумен. Е, по тези 2 баира имахме още 2 проблема: верига, заклещена между плочите (която Галин набързо извади с грубата сила на клещите си) и откачената спирачка на Запа (той така и не разбра как е станало). По едно време, след толкова много приключения, вече се съмнявахме дали ще стигнем въобще Шумен. Докато се изчакваме по пътя, прослушах някоя друга череше в мократа трева.
В Шумен също е валяло, има локви. Да си призная, като дете се радвах и нарочно влизах в локвите. Бях доволна, километрите бяха станали около 95, а средната скорост: 23 км/ч. Доста добро темпо като за дълъг маршрут, баирест терен и проливен дъжд. Прибрахме се с нетърпение за топлата баня и студената бира, която очакваше всеки от нас.
Малко снимки от ВальоМалко снимки от Гальо